Натали Сарот - детство и истини

Винаги е трудно да кажем доколко детството, доколко нечие "детство" представлява спомен от изживяна реалност или проективна конструкция на късния опит. По-вероятно то е някъде там, винаги по средата, митично-онирична действителност, която примирява спомена с желанието за спомен, липсата с наличието, но и с неудовлетворението от него. В някакъв смисъл важи формулата: разкажи ми какво е твоето "детство", за да ти кажа кой си (и то не само в психоаналитичния смисъл на асоциативно постижима психична реалност). Симптоматичната потребност от "детство" в късните години на човешкия живот, която кара мнозина натрапливо да говорят детството си, да се изговарят в термини на детското преживяване, изглежда като конвулсивна потребност на заплашената азова цялост, изправена пред нищото и затова - носталгично взряна в идеята за начало и "всичко".
Повече закономерност, отколкото изключение представлява опитът на късната Натали Сарот да потърси себе си в някогашната малка Наташа, "Ташочек", дете на разведени руски емигранти в Париж. Повече правило, несъзнателно усвоено в контекста на западноевропейската култура от двадесети век, отколкото "естествено" породен импулс изглежда потребността да се разказва детството в интрига на едиповите проблеми. Разбира се, в една много мека, приглушено меланхолична, естетически сантиментална, културно овладяна, руско-френска версия на едиповата (не)осъзнатост. Излишно е да се прави подробен анализ на този сюжет, по-просто е да се каже, че нищо важно не липсва в неговата системно-детайлна цялост: от комплексната амбивалентност на родителското присъствие до задължителната компенсаторност на преходния обект - (и) в този случай класически износено плюшено мече. "Детство" на Натали Сарот е христоматиен разказ за прехода от страшно-сладките страсти на предедиповото пространство към подредения, успокоително нормативен свят на социалните институции; път навън и нагоре към правилата, които закрилят човешкото от самото него. По-интересна ми се вижда една частна интрига на културното преживяване в едиповия сюжет - борбата между "руското" и "френското" в изграждането на умението да пишеш, в конструирането на творческа идентичност. "Руското" представя донякъде необятната любовна тъмнота на ранните страсти, то е свързано най-вече с майката, по-точно с един вид потребност от майка, разпръснат в отношенията с различните "руски" хора. Само че - поне за Сарот - в чистия вид на неговото присъствие е скрита невъзможност за писане; то представлява повече лабиринт, отколкото път навън към умението за израз. "Френското" - това е спокойствието на социалната договореност, констелирането на Аза, потребността от комуникативна потребност. Някъде там, на кръстопътя между страстта и договора, между руското и френското, между два режима на творческото начало Натали Сарот търси себе си: "детство" е нейната метафора за смисъл в живота.

Милена Кирова

_________
Натали Сарот. Детство.
Превел от френски Андрей Влахов. ЕА. Плевен. 1998