Джазфест Варненско лято*

Полицай на входа на залата минути преди началото. И тук ли бомба, минава ми през ума, спомняйки си за загражденията на Централна гара в София предишната вечер. Бързо установявам различията, макар че и в двата случая тревогата е фалшива и служи за издигане на самочувствието на тези, които я предизвикват. Служителят на закона тук усърдно проверява билетите (слава Богу, не и документите) и бди да не би да се промъкне някое подозрително лице, свързано с организаторите или музикантите. Мила картинка на местна междуособица, която всяка година ни убеждава в "богатото" въображение на нейните инициатори. "В името на джаза" всичко се урежда и седмото издание започва с обичайното закъснение тихо и кротко в същия ден, в който на другия край на България завършва най-шумно рекламираният и най-продължителният в джазовата ни история фестивал.
Наглед нищо не се е променило. Дори лицата в залата са същите. Варна продължава да приема този фестивал като принудителна необходимост. И той все повече заприличва на някаква завера. Сред гъмжилото от "културни" прояви неговата програма се откроява като своего рода експозиция на изчезващите видове. А колко голямо е желанието на Анатолий Вапиров и хората около него това да са видовете на бъдещето. Надеждите им до голяма степен са оправдани, след като половината от поканените състави биха могли да бъдат отнесени към налагащото се в последните години направление "етноджаз" ("Кримеа" от Украйна, "Макам" от Унгария, "Камарата" от Беларус, Балканския проект). Това не значи, че програмата като цяло е едностранчива. Осемте състава дават почти пълна възможност за поглед върху тенденциите на съвременния джаз. Младото ни поколение (Владимир Кърпаров, Петър Момчев, Александър Серафимов, Петър Славов и Митко Димитров), водено от Юлиян Янушев, защити убедително модерната традиция. Еван Паркър, Пол Роджърс и Пол Литън показаха в чист вид какво представлява "фрий" джазът, а момчетата от виенския биг бенд - европейския път на развитие на големия джазов оркестър. Публиката успя да види на живо двама изключителни виртуози като Еван Паркър и Енвер Измаилов, да се порадва на отлично подготвената и атрактивна програма на вокалния ансамбъл "Камерата", да изпита интелектуална наслада от асоциативните връзки между класика - фолклор и джаз в музиката на унгарските и австрийските музиканти. За първи път тази година бе изтъкана и нишка към миналото. Легендарният Мел Уолдрън пресече времето и беше достатъчно само присъствието му, за да се обогати духът на фестивала. Очакванията от свиренето бяха по-големи, но той се задоволи пасивно да съзерцава опитите на Анатолий Вапиров да го води в различни посоки. Най-впечатляващ, както е от години насам, отново бе специалният проект на Вапиров. Афиширан като "Балкански", той спокойно би могъл да бъде кръстен "Черноморски", ако се съди по състава на участниците, но вероятно авторът е имал предвид духа на музиката, която го е вдъхновила. Свободна импровизация върху народни теми. За първи път представени в България турски джазови музиканти (Тахир Айдогду - канун, Камил Енвер - бас), "Кримеа Арт трио", Хари Тавитян, Анатол Щефанец, Митко Димитров. Всички обединени от магнетичната сила на гласа на Йълдъз Ибрахимова и неизчерпаемата енергия и фантазия на Анатолий Вапиров. Хубав, жизнерадостен и оптимистичен финал. Иска ми се да продължа да вярвам, че варненският джазфестивал ще се превърне в истинско островче на Спасението за всички, които търсят възможност да представят свободно своята гледна точка към света. Възможност да бъдат различни и обединени от своя стремеж към духовност да опознаят нови езици и култури, да задоволят любопитството си към неведомата красота, която се разкрива отвъд определените граници.

Йордан Рупчев

___________________
* Юлиян Янушев и младото поколение саксофонисти, Енвер Измайлов "Кримеа Арт трио", "Нувел Кюзин биг бенд", Еван Паркър трио, Мел Уолдрън/Анатолий Вапиров, "Макам", "Камерата", Балкански проект с участието на Йълдъз Ибрахимова