Леопардови страсти

Локарно, Швейцария, на няколко километра от границата с Италия. 5 - 15 август. 51-ви международен кинофестивал. Конкурсът включва 20 заглавия, разделени в категориите "млад филм" и "нов филм". Първоначално е било замислено за наградите да се конкурират само дебюти, но от 1996 г. регламентът е променен. Вървят и паралелни програми, необятни като на всеки фестивал - "Перспективи пред Швейцария", "Леопардите от утре" - 18 програми от късометражни филми, като тази година акцентът бе Великобритания, ретроспектива на режисьора Марко Белокио с 27 негови филма. Белокио е започнал кариерата си от фестивала в Локарно. Чрез него се почита и поколението от 68-ма, излязло някога на улиците за политически протести, казват организаторите. Добър начин да се отбележи 30-годишнината от събитията, тъй като Марко Белокио е един от онези "политически" режисьори на размирното време.
Фестивалът тече в няколко разпръснати из Локарно и околностите му кина - предпочитани са за дневни прожекции, тъй като вътре е хладно. Не знам дали поради жегата или заради единия киномански ентусиазъм, но са пълни по време на целия фестивал. Швейцарската преса определя явлението като "съчетание от фестивална атрактивност и туристически снобизъм", тъй като извън рамките му за същите филми хладните киносалони си оставали празни. Това е то културна политика.
Основната атракция обаче е Пиаца Гранде - градският площад, на който от 21.30 ч. всеки ден тръгва филм на екран с размери 26 на 14 метра. Площадодействието започва още преди 21 ч., тъй като дотогава акредитираните гости и журналисти трябва да заемат местата си на червените столове. След този час нахлува "обикновената" публика и вече е трудно да се добереш до стол. Пиаца Гранде събира 7000 места, но изглежда организаторите съзнателно ги намаляват, за да могат след това да ги увеличават. Миналата година бяха обявени рекордни числа на посетителите например за "Време за мъже", който именно от Локарно потегли към успеха. Зрителите бяха изброени някъде над 8000, както си подобава за юбилеен фестивал. Тази година рекордът непрекъснато се подобряваше, като се достигна до 10 000! Всъщност така подобава на следюбилейна година. От 21 ч. до 21.30 ч. зрителите могат да наблюдават себе си, ако попаднат пред камерата, на големия екран. Точно в 21.30 ч. камерата се насочва към градския часовник, той отброява необходимите удари и на сцената излизат авторите на съответния филм. Нито минута по-рано или по-късно. Фестивалът държи на традицията като вече улегнал човек на възраст 50 + 1.
Преди години отличията на фестивала в Локарно са се наричали просто награди. През 1958 г. наградата придобива вид на платно от яхта. Сегашният леопард се ражда през 1968 г. и първият му носител е италианският режисьор Маурицио Понци. Днес едва ли е възможно да се раздели фестивалът в Локарно от леопарда. От 1982 г. рекламата се поема от специална фирма и така шарената леопардова кожа се утвърждава като фестивална марка. Тази година например леопардовото се явява на плаката в ириса на разширено от гледката око. Предполага се, че това е зрител, насочил се към големия екран на Пиаца Гранде. Плакатите обаче не са достатъчни. В дните на фестивала целият град става леопардов. Повече от 20 магазина в Локарно участваха в конкурс за най-добра украса на витрината, като естествено темата беше леопардът. В пресата бяха съобщени и неприятни случки - вероятно също част от рекламата на безценния леопард: 40-килограмова месингова скулптура на леопард бе открадната от входа на едно от градските кина. Леопардът бе оценен на 3500 швейцарски франка. Полицията започна издирване на крадеца. Следващи съобщения липсват.
Почетният леопард тази година отиде при десетия си притежател - американския режисьор Джо Данте. Миналата година той бе връчен на Бертолучи, а в редицата след него се нареждат Енио Мориконе, Джан-Мария Волонте, Кира Муратова, Жан-Люк Годар ... Джо Данте е от второто поколение американски режисьори, започнали работа под строгия поглед на Роджър Кормън. Към първото се числят Копола, Скорсезе, Богданович. "Фестивалът в Локарно почита автори, които разчупват холивудските норми. Данте използва гротеската, вече излезли от мода жанрове, като ги интерпретира по свой си начин. Съдбите, за които той разказва, сякаш се вплитат в някаква тайна, непроницаема колкото и филмите му. Джон Данте успя да си извоюва място в модерното кино - поет, чието сърце прилича на магазин за играчки, пълен с космически кораби и странни чудовища." Така пише в каталога за Джо Данте. "Господи, кой е написал тези прекрасни думи за мен, има ли човек, който действително толкова много да харесва филмите ми!", възкликна режисьорът при получаването на наградата. А на въпроса как предпочита да работи - с независимите или с Холивуд, той отговори така: "Предпочитам независимите, но бедата е, че винаги искам да правя филми със специални ефекти, а това е възможно само в Холивуд". В Локарно бе представен новият му филм "Малки войници". На фестивала в Карлови Вари пък вървеше предишният му "Втората гражданска война".
Останалите леопарди бяха разделени между Китай, Иран и Киргизия.
"Златен Леопард" си поделят режисьорът Лю Йуе и продуцентът Йънг Хонг-Гуанг за китайския филм "Господин Зао". Наградата е подкрепена с 30 000 швейцарски франка. Темата на филма е бракът и съответно неговото разпадане. Две жени, съпруга и любовница, се борят за един мъж. Той обаче така и не успява да избере една от двете. Филмът е първият пълнометражен игрален филм за 40-годишния режисьор Лю Йуе, работил дълго време като оператор. "Драмата е характерна за китайското общество, което, затиснато от ежедневните грижи, така и не се е научило истински да живее и обича", обяснява режисьорът.
"Сребърен Леопард" - за филма "Танцът на прахта", Иран, на режисьора Аболфазл Ялили, и за "Осиновеният", Киргизия - Франция на Актан Абдикаликов. И в двата главните герои са малчугани с проблеми. Първият се занимава с мизерията в работническите области на Иран, вторият - с драмата на задоволено дете, научило, че родителите му не са истинските. Щом майка му не е майка и баща му не е баща, значи той, осиновеният, е никой. И започва драмата.
"Бронзов Леопард" за женска роля - на актрисата Роси де Палма за френския филм "Извън играта", разказващ за боричканията сред младите актьори, и "Бронзов Леопард" за мъжка роля - за Мехмет Куртулус, Александър Йованович и Адам Бусдукос от немския филм "Кратко и болезнено" на режисьора от турски произход Фатих Акин. Филмът е посветен на живота на емигрантите в Германия.
Специалната награда на журито е за "Времето на танцьора" на Вадим Абдрашитов, Русия. Абдрашитов разказва за хората от Кавказ, намиращи се в състоянието на не-война, но и на не-мир. Трябва да измине много време, за да могат и от двете страни да забравят войната. Ако въобще това е възможно.
Фактът, че журито разпиля наградите си по доста филми, вероятно говори за това, че е нямало фаворит, който да отнесе повече от една награда. Какво да се прави - такава била годината.
Журито започна да работи като деветчленно, завърши като осемчленно. В пресата бе обявено, че единият член - Горан Брегович, е напуснал Локарно, след като установил, че са му дали не най-голямата стая в грандхотела, а втората по големина. Въпреки скандала от страна на Брегович разместването било невъзможно. И той напуснал.
От 7 години фестивалът се ръководи художествено от един и същ директор - Марко Мюлер. Въпреки немската си фамилия Мюлер е с баща италианец, което всяка година е подчертавано дебело като отрицателно качество от немскоговорящата преса. Облечен винаги в черно, с гола глава и очила, Мюлер има вид на скучносериозен човек. Пресата обаче не престава да му се подиграва заради ексцентричното поведение, като всеки път описва колко невъзпитан е Мюлер, как не се съобразява с правилата и т.н. Тази година заедно с приветствената реч за откриването на фестивала Марко Мюлер обяви, че на 31 септември изтича договорът му с фестивала и че той няма да го поднови. И се започна драма, много по-вълнуваща от тази по филмите. Кой ще бъде следващият директор? Този, онзи или третият? Марко Мюлер написа отворено писмо, в което заяви, че не му стигат парите, за да прави такъв фестивал, какъвто би искал. За това му трябвали 4,5 милиона швейцарски франка. Швейцарците изчисляват, че исканата от него сума е само с 400 000 повече от сегашния бюджет на фестивала. Може би тогава има нещо друго? Борбата за разполагане на Локарно сред по-големите фестивали - Берлин, Кан, Венеция. Осигуряването на добри филми. Продължаващото търсене на собствен профил на фестивала. Или? Комедията в лятна нощ кой ще бъде директор след Марко Мюлер продължи колкото и фестивалът. Накрая в един от вестниците се появи интервю с медиен съветник на фестивала. Питат го:"Марко Мюлер обяви, че на 31 септември си подава оставката. После?" Той отговаря:"Доколкото знам, септември има само 30 дни." Значи Мюлер остава? На заключителната церемония той обра аплодисментите на зрителите точно толкова, колкото и носителите на леопарди. Дали пък Мюлер не е играл за пред спонсорите?
Наградата на публиката отиде при Кен Лоуч за новия му филм "Казвам се Джо", показан извън конкурса. Джо (награда за мъжка роля на Питър Мълън от Кан '98) е жител на един от най-бедните квартали в Глазгоу. Току-що излекувал се от алкохолизъм, той е на социална издръжка. В края на седмицата Джо събира приятели от същата среда - бивши пияници и алкохолици, и играят мач. Единият от тях е заложник на банда негодници заради жена си, все още наркоманка. Джо решава да го откупи. На пътя му застава обаче медицинската сестра, в която Джо се е влюбил и не иска да загуби. "Или мафията, или аз", отсича тя. Джо се опитва да се откопчи от играта, но вече е твърде късно. За никого няма мърдане. Приятелят му, заради когото Джо се жертва, се самоубива. Пред героите отново се разстила същата безнадеждност, от която мъчително са се опитвали да се измъкнат. Напразно.

Жанина Драгостинова

със съдействието на "Про Хелвеция" и M3 Communications Group, Inc.