Уважаема г-жо Попова,
Причината да пиша на английски е, че нямам кирилица на клавиатурата си. Наскоро прочетох статията "Постекспериментализъм" от Яра Бубнова във вашия вестник. Честно казано, намирам статията за твърде странна. От една страна, някой би казал, че тя е просто празнословна. От друга страна е твърде претенциозна в смисъл, че проповядва какво е истинско изкуство и къде сред другите трябва да се разположи източноевропейското. Изобщо не ме е грижа кой е бил екссъветският лектор, който е идвал в София преди 10 години (и съм сигурна, че никой, който прави истинско изкуство в България, няма време да си спомня имената на политическите комисари), но Бубнова извежда събитието в центъра на вниманието и илюстрира много от мислите си във връзка с него. Най-досадният аспект на статията е, че Бубнова идентифицира руското изкуство с източноевропейското, без да си даде сметка, че тя фактически подменя различен брой култури и страни от източноевропейския блок. Нещо повече, статията е написана с твърде ниска вяра от гледна точка на източноевропееца, което не вярвам да се споделя от повечето български художници. Искам да отбележа също, че българското изкуство не е провинциално и че създаването на красиви неща не е само традиционна страна на изкуството. Тази статия демонстрира, че нищо не се е променило в България, и мога да предположа, че хората продължават да живеят в постекспериментализма на комунистическата система.
Поздрави
Анелия Павлова


Уважаема г-жо Павлова,
Срещнах трудности с превода на писмото ви, но мисля, че разбирам основната идея. Струва ми се, че сте чели доста пристрастно статията на Яра Бубнова, тоест прочели сте това, което сте искали да прочетете. Не се засягайте - често се случва. (Типичен пример бе предложението ми от май т.г. да се въведе и латинската азбука в България: опонентите в медиите без изключение бяха прочели, че предлагам да се замени кирилицата с латиница. Впрочем и в двата случая нямаше да се налага да превеждам писмото ви от английски.) Бубнова ясно разграничава два периода на прехода, включително и в отношението на Запада към източноевропейското изкуство. Факт е, че за няколко години руското изкуство бе в центъра на вниманието и се отъждествяваше с източноевропейското, но не от Бубнова, а от западноевропейските куратори, критици, галеристи, художници и т.н. Отскоро положението се промени, както и възгледите за център и периферия в изкуството, за провинциалното, регионалното и екзотичното... Но не смятам да преразказвам статията на Яра Бубнова, както и останалите, публикувани заедно с нея в постмодерния блок на вестника. За мен констатацията не е проповядване, нито пък самочувствието е въпрос на вяра, а що се отнася до красотата, винаги може да се спори. Иначе ние си живеем в постекспериментализма - тук вече спор няма. И ако вас не ви интересува събитие отпреди 10 години, то за мен е важно именно за да разбера променя ли се нещо и какво точно.
Поздрави на слънчева Австралия.

Диана Попова