Град на ангели в полето
на новата сантименталност

Явлението "нова сантименталност" в киното продължава да приижда на вълни. Става въпрос за онзи тип филми, чиито автори не се срамуват да показват чувства в оголен вид. Филмите са предимно американски. Сред по-интересните заглавия в тази група, давани у нас от началото на 1998, са "Титаник", "Любов и война", "Повелителят на конете". Те реабилитират класическата мелодрама с нейната красива невинност. На мен лично това "вдетиняване" ми харесва, то е една особена реакция срещу агресивния прагматизъм на модерното време. Авторът, който най-последователно налага "новата сантименталност" в последните години, е Нора Ефрон. Тя написа сценария на "Когато Хари срещна Сали" и режисира "Безсъници в Сиатъл" и "Майкъл". А в актьорски символ на явлението се превърна Мег Райън, която е титулярка в доста такива филми, включително и актуалният в момента "Град на ангели". Той е вдъхновен от "Криле на желанието" на Вендерс - разпространена в Америка практика да хващат голям чужбински филм и да си стъкмяват по него собствена продукция. Не са малко хардлайнерите, които роптаят срещу тази "платена кражба", дето осквернявала филмови светини. Но ако не бе така, нямаше по "Седемте самураи" да се роди "Великолепната седморка". Всъщност това май е единственият случай, когато една легенда провокира създаването на друга легенда. Обаче и той стига като оправдание.
Както и да е, от "Град на ангели" легенда със сигурност няма да стане. Но пък е приятен филм, който по никакъв начин не накърнява чувствата на феновете на Вендерс. Просто имаме принципно различно кино. Еднаква е само сърцевината на посланието: всичко на тоя свят е Божа работа, а най-великото нещо е любовта. Точно тя превръща тленното в нетленно.
Режисьорът Брад Силбърлинг е събрал в "Град на ангели" най-човешките неща - от физическата болка и плътската наслада до абсолютния възторг и пълното отчаяние. Той проповядва (не в дидактичния смисъл на думата) доброта и вяра в живота, независимо какви клопки ти готви съдбата. И ти казва, че е хубаво, ако можеш да намираш красотата и в най-простичките неща. Защото раят не е само на небето, а частици от него може би са около теб. Открий ги.
Какво пречи на "Град на ангели" да се нареди до най-силните образци на "новата сантименталност"? Това, че не му достига хумор. Има весели работи, но те потъват в елейността, напук на демонстрирания във финала оптимизъм. Докато в най-хубавите филми усмивката и тъгата тежат еднакво на везните. И в най-печалната ситуация се намира начин, за да светнат дяволити пламъчета в очите. Тук не е така.
Колкото до главните актьори, Мег Райън дава онова, което се очаква от нея, но Никълъс Кейдж може да даде още повече. Потенциалът му не е използван максимално, и то тъкмо по линия на намигването. А знаете на какви чудеса е способен той, когато трябва да балансира между сериозното и шегата. Или пък бясно да се мята от едната крайност в другата и обратно.

Борислав Колев