Най-добрите поети
трябва да гладуват

Разговор с американския поет Лоурънс Фърлингети

Стремежът да се направи всичко леснодостъпно свързва името му с "Beat generation". Вярно е, че в своето издателство "City Lights" издава през 1956 г. станалата веднага скандална книга "Вой" на идеолога на бийт поколението Алън Гинзбърг. Книгата е иззета през март 1957 г. като неморална и три месеца по-късно Лоурънс Фърлингети е арестуван по обвинение за разпространяване на порнография. През есента на същата година съдът го оправдава. По същото време издава книгата "По пътя" (On the Road) на другия важен представител на бийт поколението, Джек Керуак. През 1958 г. издава книгата The Subterraneans, а също и своята Coney Island of the Mind, от която до днес са продадени повече от един милион екземпляра. Но Лоурънс Фърлингети, който днес е легенда на съвременната поезия, винаги се е бранил от причисляването му към основоположниците на бийт поколението, се самоопределя единствено като техен издател. Неговото кредо е било и остава - да бъде "неприятел на Щатите". Сред нещата, които е съхранил с годините, е и радикалният му хуманизъм. Неслучайно главните теми в поезията му са: анархията, критиката на масовата корупция, ангажираността и вярата в сюрреалността и в чудотворността на живота.
Преди да издаде през 1955 г. първата си стихосбирка - Pictures of the Gone World, той участва като корветен капитан от американския военноморски флот в десанта в Нормандия по време на Втората световна война, защитава докторат в Сорбоната (1947), премества се в Сан Франциско, където и до днес живее, става съсобственик на анархистичното списание "City Lights" и основава през 1955 г. издателството "City Lights Books", което е първото пейпърбеково американско издателство, ориентирано към издаването на млади и неизвестни автори. Тази традиция продължава и до днес.
През досегашния си дълъг творчески живот Лоурънс Фърлингети не променя отрицателното си отношение към намесата на държавата. Поезията му за последните четиридесет години реагира на политическите събития в американския живот, на екологическите проблеми. В духа на присъщия му радикализъм той казва: "От гледна точка на политика и на екологията се оказва, че човекът е такъв глупак и лакомник, че не може да му се помогне." В биографията му има още едно задържане - за Коледата на 1968 г. в лагера Санта Рита, този път заради "блокиране на входа за армейския наборен център в Окленд". Издадената пред 1969 г. стихосбирка The Secret Meaning of Things е политическа сатира за управлението на Ричард Никсън. Легендата на съвременната американска поезия Лоурънс Фърлингети е привърженик на радикалната екология, а стиховете му имат подчертано сатиричен характер. И последната му поетична книга - "Шумна молитва" (1998), потвърждава това.
За Лоурънс Фърлингети е необходимо да се каже, че е и автор на едноактни пиеси, на белетристични книги, на публицистика и пътеписи, на преводи от съвременната френска и италианска поезия, а през последните години - и художник. Неговият образ обаче все се изплъзва от интереса на медиите, защото самият той създава информационен шум около живота си. Заради това и до днес много от енциклопедиите и литературните речници са пълни с лукавства, представени за действителни факти от неговия живот. Но без съмнение факт е, че от 24 април 1994 г. в Сан Франциско има улица "Виа Фърлингети" и това е първият случай, когато градските власти кръщават улица на жив човек.
През 80-те години Фърлингети слага подписа си под протестното писмо на известни западни творци до тогавашния чехословашки президент Густав Хусак срещу преследванията на чешки и словашки интелектуалци. В Прага той дойде едва тази пролет и цяла седмица беше посветена на него - тя включваше проведеното за първи път 72-часово непрекъснато четене на стихотворения от Лоурънс Фърлингети, предавано по Интернет; участие в международния фестивал на писателите "Прага'98"; във фестивала "Артфорум'98", посветен на "битническата генерация" в литературата; четения, дискусии, раздаване на автографи (което се проточи над два часа, а беше предвиден само един... Това прави отговорите на моите въпроси, зададени извън програмата, още по-ценни.
Висок и строен, облечен по американски небрежно, с дънки и спортно сако, Лоурънс Фърлингети съвсем не изглежда седемдесет и девет годишен. Поет и книгоиздател, той никога не е бил на държавна длъжност, никога не е разчитал на държавни дотации. Може би заради това на въпроса ми как разбира демокрацията отговори, че тя е различна за всяка страна. Демокрацията в Америка например е различна от демокрацията в Чехия. За българската той нямаше никаква информация.
- Г-н Фърлингети, каква е представата ви за днешния свят?
- Налице е тенденцията за заличаване на границите, за децентрализация и за постепенното премахване на структурите от големи държави. Според мен след разпадането на британската и съветската империя трябва да последва и разпадането на американската империя. А колкото до бъдещето на света, аз не мисля, за разлика от своите колеги, че Западът ще бъде наводнен от отчаяни и гладни емигранти от Третия свят. Представата ми не е толкова песимистична, вярвам в доброто у човека.
- Говори се, че не обичате да обяснявате поезията си. Защо?
- В много от литературните четения, в които съм участвал, се е случвало поетът да прочете петнадесетминутен увод за стихотворение, което трае само две минути. Според мен единственото важно нещо е самото стихотворение. То трябва да се наложи без патерици, без обяснения. Ако трябва да го обяснявате, това вече е провал. Някъде се е прекъснала комуникацията. Когато някой иска от мен да му обясня стихотворението си, да му обясня определен стих, това означава, че не съм могъл да изразя, което съм искал. Бих му прочел стихотворението отново, но няма да му го обяснявам.
- Известно е, че много американски поети живеят от курсовете, които водят в различните американски университети. Какво дават на бъдещия поет подобни курсове?
- Мисля, че такива поетически курсове означават творческа смърт за поета. Нима Шели или Кийтс са ходили на такива курсове? Щеше ли да ходи на тях Рембо? Не бих могъл да обяснявам всеки ден тайнството на своя занаят. Нали поезията всъщност е лична активност? Такива курсове вероятно имат своето значение някъде в изолирани комуни, далеч от големите градове или именно там, където хората са самотни, обкръжени от материалисти и бизнесмени. В някакъв курс или за поетично четене те се чувстват сродени с хора, които са като тях, примерно с ъндърграунда... Това е един вечен ъндърграунд, който съществува и в нашето чудесно свободно капиталистическо общество. Струва ми се, че е нормално, ако поетът преподава примерно една година. Но ако остане по-дълго, това вече е мъртъв поет.
- Да разбираме ли, че възприемате представата за поета, който е финансово осигурен?
- Това се случи с много американски поети, които бяха много обещаващи в младостта си. След това те станаха преподаватели и с това приключиха.
- А как го правите вие?
- Аз само посещавам университетите, примерно за еднодневно четене или за два-три дни, вземам си хонорара и бягам оттам. Младите поети често казват: Но какво да правя, нали трябва да ям? Това е въпрос. Още Шекспир казва, че благополучието е най-голямото зло за човечеството. Мисля, че най-добрите поети трябва да гладуват. Тогава има страст.
- Означава ли това, че сте против държавните дотации за изкуството?
- Аз съм срещу каквито и да било дотации. Щом като поетът каже нещо срещу държавните учреждения, нещо подривно, вината му веднага се стоварва върху Държавните дотации за изкуството, органът, който подкрепя писателите, поетите, творците изобщо и Конгресът съкращава бюджета. И това е тема, по която съм дискутирал в много разговори - охотата на поета да сътрудничи на държавата. Питах и в Прага дали поезията трябва да бъде слугиня на държавата, но вместо отговор видях някакво чудесно заобикаляне на въпроса. Нямах предвид точно тукашното правителство, а големите капиталистически демокрации, където, ако вземате пари от държавата, ставате неин съюзник против собствената си воля. Сътрудничите, примерно, с правителство, което с едната ръка ви подава пари, а с другата - убива милиони хора зад океана в една незаконна война, каквато беше войната във Виетнам.
- Г-н Фърлингети, благодаря ви за разговора.

Димитър Великов