Балкански сюжети

Ще има ли второ Косово в Македония? В Косово пушкалата като че ли са на позамлъкване, временно, разбира се. След пукотевицата около Ораховац, Лапушник и Малишево освободителите от АОК изчезнаха в горите или се прибраха кой откъдето бе дошъл, а пешкира, естествено, изпра цивилното население. То, впрочем, щеше да го пере този пешкир и ако бяха победили освободителите му, но да не се задълбочаваме, а да отправим поглед към Македония, където също живеят албанци, които също развяват червените си знамена с черния си орел-двуглавец, също искат Велика Албания и също са предвождани от интелектуалци. Един от тях се произнесе от страниците на нидерландския вестник "Де Фолкскрант" с едно изявление, което не оставя съмнение по два въпроса: първо, че авторът на това изявление е философ, и второ, че кореспондентът на вестника Мишел Маас не може да го е измислил. Председателят на Демократическата партия на албанците в Македония със седалище в Тетово Арбен Джафери разсъждава за непоносимостта на кирилицата спрямо албанската "другост", за малката Велика Албания като фактор на стабилността на Балканите, за бъдещата победа и временното поражение на АОК, за да завърши с положението на албанците в Македония и със следния съкрушителен аргумент: "Македонската политика превръща албанците във войници, готови да се сражават за правата си. И нека македонците добре знаят, че албанците тук са много по-силни, отколкото в Косово, защото Македония не разполага с такава армия, каквато имат сърбите."
А междувременно в международната контактна група, пренасочила вниманието си от Босна към Косово, някакъв съветник на американския президент внесъл едно предложение за разрешение на безнадеждната и безутешна ситуация на косовските албанци, от което може би сам се е стреснал, а вероятно е стреснал и другите, и то дотам, че досега идеята му е анонимна. Предложението на този американец обаче витае в някои статии и анализи в края на лятното затишие. Например в една статия на седмичника "Фрайтаг" между другото четем: "Не би ли било например разумно, с оглед на положението на косовските албанци, да се върнем към федеративните структури между Македония и Сърбия? Не е ли близко до въображението една държавна формация, в която да няма сърби като титулярен народ и албанци като малцинство, а в която и двата народа да са конститутивни за държавата? Няма ли такава държавна формация дотам да поеме малцинствените конфликти, че те да не застрашават вече ничий държавен интегритет и да не могат да бъдат изтълкувани като подобна заплаха?" Е, да, имаше.

Може ли Румъния да си позволи закупуването на 100 американски бойни вертолета, като натовари за 14 години дълговете си с още 200 милиона долара годишно? Да - казва премиерът Раду Василе, и одобри в началото на юли доставката на 96 вертолета, производство на американската фирма "Бел Хеликоптер Текстрон", подобрена версия на бойния вертолет "Кобра". Не - казва министърът му на финансите Даниел Дъяну, отказвайки да гарантира кредита от 1 милиард и 450 милиона долара, предназначен за закупуването на машинките. Началото на нова нестихваща кавга по напречния разрез на кабинета и на всичките политически партии.
Противниците на покупката изтъкват, че за закупуването на тези хеликоптери бюджетът по отбраната ще трябва да бъде повишен с 20 процента и че това Румъния не може да си позволи. Противната страна изтъква необходимостта румънската отбрана да не изостава от съседите, разбирай унгарците, а освен това с оглед на бленуваното членство в НАТО било крайно време румънският боец да се запознае с натовска техника. На всичко отгоре производителят на вертолетите обещал да купи за 150 милиона долара 70 процента от самолетния завод ИАР "Гимбав" в Брашов.
Междувременно темпото на румънските реформи под премиерството на Раду Василе въпреки всичките му обещания съвсем замря. Миналия месец Европейската комисия писа на Румъния двойка по реформи и икономика, проваляни от неспирните политически конфликти, от корупцията и от бюрокрацията. В отчаянието си още през май Раду Василе обеща да кръсти необятния площад "Пияца Викторией" пред седалището на правителството в Букурещ на името на човека, намерил разковниче за финансовата криза, но заслужилият тази чест още се спотайва. Чудно ли е тогава, че след министъра на финансите против покупката за милиард и половина долара открито се произнесоха и колегите му от министерствата на индустрията и на вътрешните работи.
Кавгата в кабинета започва да напомня агонията на предното правителство на Виктор Чорбя, поради което президентът Емил Константинеску реши лично да председателства заседанията му. Международният валутен фонд впрочем също се произнесе против покупката, намеси се дори и румънската православна църква в лицето на архиепископ Пимен с мъдрости от рода на "цървули няма - гайда иска". Раду Василе обаче не ще да се откаже от гайдата. Вестник "Адевърул" публикува писмо на премиера до американския президент Клинтън с молба по-евтино да достави на Румъния шейсет нападателни хеликоптера "Кобра" втора употреба и шест изтребителя F/A 18 от резервните складове на американските военновъздушни сили. Това според премиера била поносимата за Румъния алтернатива за хеликоптерите "Бел Текстрон".
Изтичането на това писмо в пресата само наля масло в огъня. Министърът на отбраната Виктор Бабюк обвини премиера си в некадърност, защото боеспособността на румънската армия според него нямало да нарасне с хеликоптери от дълбокия резерв на американските военновъздушни сили. Щом американците са готови да извадят от нафталина тази техника, допълни министърът, нека поне я подарят на румънците, а той, министърът, щял да я употребява само за обучение и тренировка на войниците. От американците отговор още няма на това предложение, затова пък Германия наскоро подари на румънците 43 амортизирани зенитни танка "Гепард". Румъния трябва само да поеме разноските по основния им ремонт, някакви си 37 и половина милиона долара.

Жерминал Чивиков