Спомен за Дора Валие

Париж. Светла нощ в края на миналото лято. Бяхме се събрали на прощална вечеря в старинен ресторант, недалеч от Сорбоната - организатори на Първото биенале на наивното изкуство в Лавал, куратори от Санкт Петербург, Владимир - Суздал и София, актьори, художници. Изложбата бе завършила, оставаше да съпроводим колекциите обратно в страните си.
Разговорът, естествено, се въртеше около експозицията, под знака на която родният град на Русо Митничаря бе живял през трите летни месеца, говорехме за впечатляващото число посетители, дошли да видят събрани заедно наивни творци от цяла Европа, за неизбежните проблеми, съпътстващи една толкова мащабна инициатива. И когато стана дума за луксозния каталог, за предговора, написан от Дора Валие, изведнъж ми хрумна да попитам известно ли е на присъстващите, че Дора Валие е българка, а фамилното й име е Увалиева, и че тук, сега, на прекрасната вечеря под припламванията на сецесионовите огледала и искрящото шампанско, има всъщност не една, а две българки... Тост за Дора Валие. Поздравления. Това бе фойерверк, поантата на вечерта!
"Без колебание мога да определя като историческо събитие провеждането на Биенале на наивното изкуство в Лавал" - започва есето си авторката и веднага свързва впечатленията си от средновековния град със знаменитата епитафия от надгробния камък на Митничаря, съчинена от Аполинер:

Мили Русо, чуваш ли ни -
ние те приветстваме - Делоне, неговата жена, г-н Кевал и аз.
Пропусни нашия багаж без мито през небесните порти,
носим ти четки, бои и платна,
та свещеното си свободно време да посветиш на живописта.
И както на дневна светлина
нарисува моя портрет,
така да нарисуваш лика на звездите.
...
От София изпратих писмо на Дора Валие, за да я поздравя за публикацията и да й пожелая бързо оздравяване. Не подозирах, че в онази паметна парижка нощ тя вече се е готвила да тръгне на път, за да види отблизо лика на звездите.

Татяна Вучева