Мирянството
в Източна и в Западна Европа

Конференцията "Размишления за мирянството - отправна точка за диалога между Изтока и Запада" (31 юни - 3 юли 1998 г.), организирана от Центъра за руски, евразийски и източноевропейски изследвания на Университета в Лийдс, Великобритания, съвместно с Оксфордския институт "Кестън", беше заслуга в частност на двегодишните усилия на д-р Джонатан Сатън и д-р Филип Уолтърс. Преподавателската дейност на д-р Сатън е свързана с България - той се занимава с отношението между християнството и исляма у нас. Д-р Уолтърс е редактор на "Религия, държава и общество" - списание, служило на Кестън институт като трибуна за подпомагане на вярващите в Русия и Източна Европа през периода на социализма, а сега - източник на информация за състоянието на религията в тази част на света. Университетът в Лийдс е едно от малкото места в англоезичния свят, където се учи български език, и то под ръководството на български лектор. Особеното внимание, отделяно на България в Лийдс, се дължи най-вече на проф. Майкъл Холмън, който е познавач и ценител на българската култура, работещ вече десетилетия за академичното сътрудничество между България и Великобритания.
На ситуацията, в която се намират миряните в България сега, бяха посветени два от изнесените доклади: "Нови предизвикателства пред мирянството в България днес" и "Религиозното образование в българските средни училища". Основният интерес и дежурният въпрос от страна на публиката се отнасяха до разкола в Българската православна църква, превърнал се за мнозина в емблема на религиозния живот в страната ни.
Ролята на Църквата в обществото беше тема на пленарния доклад на д-р Еверт ван дер Цверде от католическия университет "Наймеген", Холандия - изследовател на руската и съветската философия. Той подчерта, че ако приемането на "Кока кола културата" е стъпка към загубването на руската идентичност, то ограничаването само с минералната вода, осветена от руския патриарх, едва ли е най-добрата алтернатива. Изходът от противоречията трябва да се търси в преразглеждането на отношенията между гражданското общество и религията. Мирянството и духовенството трябва да внесат своята лепта в организирането на гражданството, но това неизбежно изисква промени в традиционното разбиране на православието.
По секции бяха обсъждани факти за преследванията на миряните при социализма, за проблемите им при посткомунизма, за жените-духовници в православната църква на САЩ, за протестантските и католическите общности в Русия, за отношението между религия и интелигенция в Полша, за полските православни братства, за британските квакери и т. н. Очерта се поляризация на позициите от Източна Европа и Русия, от една страна, и Западна Европа, САЩ и Канада, от друга. Докато западните участници разглеждаха църквата и религията като една от сферите на обществения живот, равнопоставена с другите (разбира се, със своя специфика) - например с политиката, с икономиката и др., то източните участници, особено руснаците, изтъкваха изключителното място на вярата и на нейния произход "не от мира сего". Показателна в това отношение беше разликата в посланията на двамата пленарни докладчици. Докато Еверт ван дер Цверде вижда в църквата един от елементите на гражданството, който трябва да служи на цялото общество и да се променя в името на последното, то д-р Филоненко от Харковския университет отстояваше убеждението, че в Църквата трябва да се следва библейската максима "В света, но не от света", т. е. миряните трябва да бъдат в света и да го променят в съответствие с православното учение. В същия дух бяха коментарите относно участието на православните църкви в Световния съвет на църквите. Докато западняците твърдяха, че на православните църкви трябва да се дадат по-широки права в Съвета, а те от своя страна да се научат да проявяват повече толерантност към различните деноминации и да не напускат тази организация, то един от руските свещеници обясни, че според православната доктрина е недопустимо да се извършват молитвени действия съвместно с вярващи от други вероизповедания - задължителен акт в Световния съвет на църквите. Поради тази причина Сръбската православна църква вече е напуснала съвета, както се готвела да направи и българската (но той не спомена в лицето на кой от синодите).
Беше поставен и въпросът за мултирелигиозността на съвременното общество. А във връзка с него - и за религиозното обучение в училищата. През последните тридесет години, както констатира д-р Елизабет Темпелтън от Единбърг, са се оформили три направления: 1) възпитаване на децата в духа на определена религия, т. е. вероучение; 2) изучаване на историята на дадена религия или религии, целящо единствено информираност, т. е. религиознание; 3) преподаване, следващо принципите на феноменологията на религията. Според д-р Темпелтън третото направление е най-плодотворно. Учителите, които се придържат към него, се въздържат от оценка за истинността или неистинността на една или друга религиозна доктрина и я преподават така, че децата да я възприемат от гледна точка на вярващите в нея. По този начин религията служи за възпитаване на отговорно отношение към живота, събужда интерес към моралните ценности и размисъл за смисъла. Проблемът е наистина изключително сложен и изисква внимание. Едно обаче е ясно: че по въпросите на религията на никаква цена не трябва да има насилие.

Мария Димитрова
Александър Гънгов