С европейски дух
и балкански ма(е)нталитет

Неотдавна в ръцете ми попадна лъскава рекламна брошура. На корицата й пише "Пловдив в Европа; Европа в Пловдив". Изданието е дело на фондация "Европейски месец на културата - Пловдив 1999". То е свързано с избирането на Пловдив за домакин на Европейския месец на културата през идната година като съпътстващ Ваймар, който ще бъде културната столица на Европа. Брошурата е луксозна, с привличащо окото оформление. Очевидно е, че парите не са жалени. И напълно правилно: изданието е престижно, сигурно ще се разпространява и на чужди езици по всички удобни и възможни за това места извън страната. На първа страница е публикувано приветствено слово на президента Петър Стоянов, на втора идва ред на кмета на града Спас Гърневски и на посланика Жак Вюненбюрже - ръководител на делегация на Европейската комисия в България. Следва географска, историческа, политическа, икономическа справка за България. По-нататък изданието вече (и това е естествено) е посветено на Пловдив... "Е - казва си наивният българин (в случая аз), - най-после нещо добро като реклама да излезе сравнително навреме". Поглеждам издателското каре, за да видя кои са героите на този европейски акт. Там стоят имената на Александър Секулов (главен редактор), Русана Бърдарска (отговорен редактор), Неделиян Нешев (фотограф) и Димитър Келбечев (художник). Зачитам информациите от моя (тоест музикалния) бранш, включени в раздела "Културата на Пловдив", докато в главата "Пловдивска сцена" не откривам изумителни неща. На стр. 41 в текста за Пловдивската филхармония четем: "Оркестърът е свирил и под диригентството на маестро Георги Димитров (а в момента той е главен диригент на филхармонията - вж. "Култура" от 28.8.т.г.), Емил Чакъров, Румен Байраков, Борислав Иванов, Жан-Ивес (Ив) Годен и големите български композитори Иван Спасов и Васил Казанджиев. Гост-диригенти са били също Янос Ференчек (Янош Ференчик), Карло Зеки (Карло Цеки), Ян Кренц и др. Световноизвестните музиканти Дмитри Шостакович, Р. Рики (става дума за Руджеро Ричи), Х. Сцеринг (това пък е Хенрик Шеринг) и т. н. Но, да кажем, това е една ординерна неграмотност - просто писалите текста не знаят най-елементарното - имената на прочутите, за които говорят... Въпреки че претенциите на изданието не предполагат подобно равнище.
По съвсем различен начин обаче звучат информациите за някои пловдивски състави, и то поради общи пропуски или съвпадения на пропуски, за които трудно можеш да си помислиш, че са случайни. Например в текста за джазформация "Бели, зелени и червени" четем: "...създадена през 1971 г. в Пловдив (създадена е в Пазарджик, а от 1974 г. се премества в Пловдив, с назначение към филхармонията - тези факти, като се има предвид времето, не са маловажни). Чета нататък цялата престижна дейност на състава и установявам, че никъде не пише от кого е създадена формацията. Поглеждам така ли са нещата при другите състави. Може би главният и отговорният редактори са решили да изберат този принцип на работа. Нищо подобно! Само имената на Кирил Дженев в справката за "Тракия" (тук не знам цялата история) и на Веселин Николов като създател на "Бели, зелени и червени" и като негов лидер са премълчани. Учредителят на една формация във всяка една държава на континента Европа (с чието име вече ставаме и лягаме) е фигура важна, да не кажа свята. Точно в града Ваймар, за чийто партньор е определен Пловдив, на всяка стъпка те срещат знаците на началото, имената, които са ковали дългогодишната традиция на немската култура. Направено е с такъв педантизъм, че на вторачения във витрините турист би му дошло до гуша (чувала съм тези коментари!). Тук, в България, обаче действаме по максимата: "Било, каквото било! Сега аз съм тук, следователно от мен започва всичко!" В "Бели, зелени и червени" (и името на състава измисли Веселин Николов - за да показва ориентацията, пътя на неговата стилистика, създадена от музиката му) все още свирят Петър Джурков и Пъшо Конов. Не си представям, че са забравили първите 12 години от дейността си на джазмени - при това най-интересните и пълни с вълнения и многобройни участия, с които правеха името си... Тогава какво да си представя? Че данните за справката са подадени от някого извън състава?
Още непреглътнал човек този сюжет, и погледът отива на същата 42-ра страница - само че долу, вляво. Където е информацията за камерен ансамбъл "Филипополис". И там вече не вярваш на очите си. Защото още първото изречение е една лъжа, която дори и в нашия регион все още трудно се преглъща: "Ансамбълът е създаден през 1987 г. от днешния му диригент и художествен ръководител Христо Арабаджиев." (Като че ли някои жители на бъдещия културен европейски партньор се страхуват от името Веселин Николов. Ансамбълът наистина бе създаден през 1987 г., но от Николов. Скоро след това издаде плоча в Балкантон.) Но сега идва вече гвоздеят: "Съставът има издадени два компактдиска в чужбина..." Най-логичният въпрос, който можех да си задам, бе: "С какъв репертоар?" И тук вече се обадих на самия Веселин Николов, когото познавам отдавна. Оказа се, че улучих направо в десетката. Защото въпросният Арабаджиев (певец от ансамбъла) след назначаването на Веселин Николов за директор на българския културен център във Варшава го заместил, докато се намери ръководител на състава. Но очевидно е решил, че новата функция му приляга... А пък малко по-късно явно я е намерил за недостатъчна. Затова се провъзгласил и за композитор и си "приватизирал" (едно време, когато не бяхме толкова големи европейци, на това му казвахме кражба) и авторството му - и не само неговото, но и на Петър Динев, на Добри Христов, на Гречанинов... Въпреки че през 1992 г. Арабаджиев е дал на Николов уверение, че КА "Филипополис" ще се съобрази с авторските му и изпълнителските му права при разпространение на негови творби. След това вече идва и самопровъзгласяването му за основател. До какви висоти е стигнала измамата, може да се види от описа, който публикуваме. Издателите от JMP Records, зад които стои GEMA - агенцията за авторско право на Германия, са се оказали наистина прекалено доверчиви.
Първи диск със заглавие: "Chamber Chorus (Kammerchor) Philippopolis" 1994 JMP Records 300 5009 (GEMA) LC 8870

(Издадено/Как трябва да бъде)

1. "Отче наш", традиционна (което значи и анонимна), аранжимент Христо Арабаджиев / Петър Динев, оригинална партитура
2. "Просителна ектения", традиционна, аранжимент Христо Арабаджиев / Петър Динев, обработка Веселин Николов
3. "Во царствии твоем", Добри Христов, аранжимент Христо Арабаджиев / Добри Христов
4. "Иже херувими" (като горната информация) / Добри Христов
5. "Тебе поем", Ломакин Габриел, аранжимент Христо Арабаджиев / Габриел Ломакин, обработка Веселин Николов
6. "Един свят", традиционна, аранжимент Христо Арабаджиев / Василий Орлов, оригинална партитура
7. "Днес всяка твар", традиционна, аранжимент Христо Арабаджиев / не е по времето на Веселин Николов
8. "Ныне отпущаещи", традиционна, аранжимент Христо Арабаджиев / Александър Гречанинов
9. "Блажен муж", Г. Любимов, аранжимент Христо Арабаджиев, / обработка Веселин Николов
10. "Господи услыши", А. Архангельски, аранжимент Христо Арабаджиев, / обработка Веселин Николов
11. "Благослови душе", Добри Христов, аранжимент Христо Арабаджиев / Това е много популярна творба и не е била обработвана
12. "Жертва вечерная", П. Чесноков, аранжимент Христо Арабаджиев / Не е по времето на Веселин Николов
13. "Многая лета", Д. Бортнянски, аранжимент Христо Арабаджиев / тричастно произведение, компилация и обработка Веселин Николов по: П. Динев - I ч. и II ч., Д. Бортнянски - III ч.

Вторият компактдиск: Laudamus Deum 1995 JMP Records 300 5011 (GEMA) LI 8870 показва вид еволюция в мисленето на Арабаджиев: там, където е използвал обработките на Веселин Николов, го е писал като свой съавтор в аранжимент. Дал му е все пак някакво право на някакво участие. Общо девет са творбите по списъка, изпратен от JMP, под които вместо името на самозванеца трябва да седи името на Николов. Засега протестите на Веселин Николов са наполовина чути. В извинението от JMP Records четем една невероятна фраза: "Господин Христо Арабаджиев оттегли със задна дата от 1 юли 1994 година своите претенции, че е обработил тези творби." Това е твърдение повече от дипломатично, зад което седи едно признание. Но от това засега абсолютно нищо положително не се случва. Арабаджиев не е обявен за измамник, нито пък е наказан като такъв - нещо, което всяка гилдия по света би направила. Точно обратното: той продължава да се подвизава като ръководител на "Филипополис". Въпреки че още преди две години, когато и Иван Спасов беше жив, комисията, която той оглави, се произнесе, че "Филипополис" трябва да бъде възстановен с основателя си и художествен ръководител Веселин Николов. Това беше огласено по радиото и от общината. Но не стана. Вместо това започнаха да се появяват и текстовете, които цитирах по-горе...
Поглеждам отново към луксозната брошура на фондацията "Европейски месец на културата - Пловдив 1999". И се сещам, че тя сигурно вече се превежда на основните европейски езици (ако вече не е станало - белите винаги се правят бързо). Но все пак не е още късно да се поканят няколко експерти в различните области на културата (защото напълно е възможно и другаде да има подобни "неточности" в информацията), за да прегледат и коригират подадения текст... Може пък те да открият "своите" сюжети. Имам пълното основание да го предположа. Поне в чуждоезичните варианти нещата да са точни и ясни.
Преди малко повече от месец Веселин Николов бе удостоен от общината със званието "Почетен гражданин на Пловдив". Ако гледа човек "европейското издание", посветено на историята и културата на този прекрасен град, има да се чуди за какво всъщност му е оказано такова признание... Но дори и човешката обида може да бъде второстепенен въпрос. По-важното е, че все още не желаем да разберем: нямаме ли памет за собствените си значими хора, та дори тя да не включва нас самите, не можем да искаме от чуждия човек да ни уважава и да ни цени... Към багажа за преглед на граничния пункт се числи непременно и манталитетът. Там хомо балканикус е най-зле.

Екатерина Дочева