Нов вестник се появи през задрямалото лято. Казва се Музика viva. Частното издание е 8 страници, хартията (казват, била рециклирана) има луксозен вид с цвят екрю, дори прозира воден печат, периодичността е на две седмици по един брой, цената е 500 лева.
След като музикантството (донякъде по собствено желание или вина) се прости с вестника и списанието, които имаше преди години, "Музика viva" със своя формат А-4 е трогателен опит да се започне отново. Макар че за десетилетие време много нови пишещи музиканти не са се появили. Авторите на първия брой са известни като сътрудници на други издания, в които все още се пише за музика, други са прподаватели в Държавната музикална академия, трети популяризират изкуството чрез електронните медии. Има и изпълнители, които тук, явно с удоволствие, са поели ролята на рецензенти или разказвачи.
Първият брой се опитва да хване в своето огледало почти всичко по-важно, което се случваше или предстои да се случи през врящия музикален фестивален сезон - има панорама от "Софийско лято", крайче от "Варненско лято", парченца от проектите на "Аполония", по-обширен поглед върху площадния вариант на "Цар Калоян". Преобладаващият жанр е класическа рецензия или телеграфна информация. Има и пет въпроса към фестивала "Musica Nova", придружени от "ексхумация" на теза от основен доклад на партийно събрание през 1968 г. Щом има въпроси, трябва да има и отговори, т. е. следва брой 2 на "Музика viva"
Главната редакторка Анди Палиева обявява територията на вестника за свободна - без предпочитания към определен кръг от автори, без редакторска постановка и без редакторско формиране на авторския поглед към събитията, без толериране или отричане на естетически платформи. Вместо аморфност от либералния подход се очаква да създаде хъс за изразяване на лични мнения, за дискусии, полемики. А защо не и скандали?
На новия вестник пожелаваме най-дефицитното. Не, не пари. Автори.

Елена Драгостинова