Пермско злато и българска проза

В суетенето около подготовката на Международния балетен фестивал във Варна и радостта от зачестилите гастроли на чужди балетни артисти у нас, встрани от вниманието ни остана факт, който не може да бъде пренебрегнат - българи спечелиха златни медали в Перм. Там, на Петия международен конкурс за балетни артисти, се представиха 50 участници от Русия, Беларус, България, Казахстан, Киргизстан, Украйна, Южна Корея и Япония. Калина Калчева и Момчил Младенов получиха три награди - първа премия и златен медал на Калина Калчева; награда на Пермския академичен театър за най-доброто изпълнение на "Спящата красавица" - на Калина Калчева и Момчил Младенов; награда за съвременна хореография за номера на Красен Кръстев, изтанцуван от Калина Калчева и Момчил Младенов. Този успех вече не е новина, но е достатъчен повод за разсъжденията на примабалерината на Софийската опера Силвия Томова, подготвила нашите участници за конкурса в Перм, и член на международното му жури.

В Перм просто обожават артистите. Те са оградени с много внимание, цветя, аплодисменти, с онези малки неща, които правят артиста да се чувства щастлив. Съществува даже специален тост "За Негово величество Балета"! И трите тура се играха без почивен ден, което е малко уморително. Стремежът е да се привличат повече участници от повече страни, да се популяризира конкурсът. Прави впечатление, че има награди на известни балетни дейци - награда на името на Дягилев; на Екатерина Максимова и Владимир Василев; на Михаил Баришников; на Нина Ананиашвили; на Михаил Арнополски; на Морис Бежар. Съществува паралелно с балетното жури и жури на критиката, което също дава своите награди. Всички отличия имат и достатъчно висока материална стойност.
Спонсорите са основният източник на средства. И което е може би впечатляващото, най-важният спонсор е нефтената компания "Лукойл" и Пермската телевизионна и радиокомпания "Т-7". У нас от балет се интересуват малко български фирми, и то тези, които по някакъв начин са свързани с това изкуство. Докато в Русия балетът е толериран както от държавата, така и от много и разнопосочни фирми. В момента даже гастролите на артистите в рамките на Русия се плащат много повече, отколкото тези извън Русия. Трупите не са принудени да пътуват в чужбина за жълти стотинки. И всичко това се постига благодарение на спонсорите.
В Перм, както и във всички балетни страни, варненският балетен конкурс се радва на страхотно уважение. Жалко е, че нашият конкурс, създаден като първи в света и станал модел за всички останали, сега изпитва затруднения. Имаме много сериозни традиции в областта на балетното изкуство и ми се струва много безотговорно да затрием нещо, вече създадено и утвърдено. След като не можем да се похвалим с конкурентоспособна икономика, то поне да толерираме културата, с която сме конкурентоспособни.
Заговори се за България. Никой не беше очаквал толкова добро представяне. Вероятно и самата атмосфера повдигаше самочувствието. Калина и Момчил играха чисто, академично, без никакви сривове, просто брилянтно. И оценката беше напълно обективна. Да спечелиш златен медал, и то в Русия - бастиона на руската класическа школа - това е наистина голяма награда! За нашите педагози и изпълнители.
Въпреки този успех, трябва да сме наясно, че обучението в Държавното хореографско училище е в упадък. На пръсти се броят хората, които професионално и адекватно на изискванията в края на ХХ век обучават децата. А за да имаш професионален театър, трябва да имаш професионално обучение в училище. Сега след завършването на ДХУ младите полагат неистови усилия в театъра, за да оправят грешките си, много често придобити именно в училището, и да научат неща, за които в училище даже не са чували. Необходими са преподаватели - личности. Човек, който не е треперил зад кулисите, не е плакал и не се е радвал в залата, не може да увлече децата в магията на танца. Той може само да ги обучи технически. И толкоз. Необходими са личности, а не просто образовани хора. И само тези личности могат да извършат реформата в балета.
Софийският балет трябва да носи своята национална отговорност за репертоара, който представя. Колко български заглавия имаме в репертоара? Нито едно. А защо? Хората в театъра започват да се интересуват от други неща, да работят като чиновници. А за артистите това е загубено време. И когато не можем да поставим нещо ново, поне да възстановяваме старото, за което имаме костюми, изпълнители и публика.
Изходът е в установяването на такъв работен процес в театъра, който да заставя артистите да се развиват. Ето, Калина Калчева - една интересна балерина, а нямаше никакви задачи, беше напълняла, беше в пълна депресия. Трябва да има интересен репертоар, който да привлича изпълнителите, всеки да получава тези роли, които наистина може да изтанцува, самият процес на подготовка да бъде подкрепен с професионални изисквания, да има съпоставимост между млади, начинаещи и звезди... Само така ще можем да задържим своите кадри в страната. В противен случай те винаги ще напускат България. И няма да има какво да ги връща насам.

Анелия Янева