Чистилище

Русия
режисьор: Александър Невзоров,
в ролите: Виктор Степанов, Дмитрий Нагиев, Вячеслав Бурлачко, Анатолий Фьодоров, Александър Баранов
времетраене: 155 минути, ОРТ.

За
Времето и мястото на действието са точно обозначени с надпис в самото начало на филма: Грозни, 4 януари 1995 година. В града, вече практически изтрит от лицето на земята, се водят боеве за руините на градската болница. Бригадата на федералните се командва от полковник Суворов, чеченското подразделение - от бившия хирург от същата тази болница Исрапилов. Чеченците настъпват, нещата при федералните не вървят на добре, но благодарение на руския танкист, който жертва живота си, в края на краищата те успяват да си възвърнат отново сградата на болницата. Обаче финалният надпис оповестява, че впоследствие болницата отново е преминала в ръцете на противника..., е, а краят на трагичната война в Чечня е известен на всички...
Филмът "Чистилище" е кинодебют на Александър Невзоров, но неговата ориентация към игралното кино не изненада нито поклонниците, нито противниците на този скандално известен журналист. Още по времето на предаването "600 секунди" се усещаше, че рамките на телевизията са тесни за Невзоров: неговото прекомерно честолюбие, подкрепено, между другото, със значителен талант, търсеше приложение в по-мащабни проекти. Така бе заснет филмът "Чистилище", който, очевидно, няма да е последният в кариерата на Невзоров-режисьора. Доста неща в този филм са предсказуеми: острата, провокационна тема, балансирането на ръба на документалността, суровият натурализъм (една от кулминационните сцени във филма е "погребението" на руските войници, чиито останки са размазани от танковете, за да не бъдат оставени на поругание от врага) и известната наивност на режисьорските ходове (например, актьори със славянска външност играят чеченски войници и литовски снайперистки). Непредсказуемо се оказа нещо друго: филмовият професионализъм от висока проба, изобретателното визуално решение на филма (заснет на видео!) и властният и завладяващ ритъм, пораждащ асоциации с класическия
"Взвод" на Оливър Стоун.

Алексей Медведев


Против
Щеше да е странно, ако Александър Невзоров не бе поискал да снима филм за Чечения. Но още по-изненадващо би било нещо друго: ако той бе заснел филм за Чечения и това не би се превърнало в тема за обсъждане. Слава Богу, ситуацията се оказа предсказуема - Невзоров пожела и го засне, а пресата - ще не ще - го описва. При това невзоровското "Чистилище" гърми из страната не по волята на самия автор, който кротко се е стаил в Петербург с чувство за изпълнен дълг. Филма още не са го гледали зрителите, които вече наистина са забравили Невзоров поради многото изминали години и обилието от всякакви други развлечения, но впечатлителните критици вече водят битки помежду си. При това критиците се интересуват от следното: как всъщност публиката ще реагира на новата провокация на телевизионната звезда. Честно казано, за мен това също е интересно. Аз дори мисля, че "Чистилище" непременно ще се превърне в хит на зимния телесезон, защото всяка история, свързана с името на Невзоров, е обречена на обществено внимание. Сигурно затова чувствителният Невзоров не се реши да се захване с мемоарите си, а се насочи към кинорежисурата. Тук са възможни сравненията с най-добрите образци в този жанр - ако искаш, сравнявай с "Апокалипсис сега", ако искаш - с филма "Сало или 120-те дни на Содом", може да си припомним и кошмарите от "Иди и виж".
Но всичко това са приказки. А фактът е, че Невзоров направи филм за Чечня. Засне го така, както искаше, и така, както умее - като съобщи подробно за военните извращения. И нямаш никакво желание да сравняваш, както си е редно, неговото двучасово намотаване на сухожилия около танковите гъсеници с каквото и да било кино. Получи се, както винаги се получава при Невзоров - наподобяване на истината. Но нека бъдем честни - в нашето отечество само глупакът няма да избълва в лицето на посткомунистическата майчица-родина всичко, което му се е насъбрало. За съжаление, в киното - за разлика от политиката и журналистиката - такива глупаци има твърде много. И истината в тази ситуация може да се окаже на страната на Невзоров. А той имаше точно такова желание.

Инна Ткаченко


Още две гледни точки

Юлий Гусман:
Когато започна филмът, аз бях възхитен. Това беше уникално зрелище - върху ограниченото пространство на неизвестното за мен градче живееше, загиваше и се възраждаше невижданата досега от мен лексика на филмовия език. Никъде и никога, включително и в класическите филми на Копола и Стоун, не бях виждал такава война и такава смърт, а от професионална гледна точка - такива декори, такава операторска работа и работа на целия снимачен екип. Но след това изпаднах в униние, което премина в тревога и се смени с най-жесток шок. Стори ми се, че цялото си великолепно майсторство на филмов режисьор Невзоров е използвал, за да каже: "Виждате ли? За мен не съществуват никакви табута! И ако за доказателство на своите идеи трябва да отрежа главата на млад войник, аз ще го направя." Не смятам, че е възможно и уместно изобщо да говоря за идеологията на този филм, защото имам усещането, че си имаме работа със скандалното поведение на един психически неуравновесен човек. Аз виждам как изключително богатият арсенал на един талантлив художник се прахосва напразно.

Константин Ернст: Когато започнах да гледам филма, първите пет минути ужасно ме дразнеше видеото, което аз просто мразя органически - то убива игралното кино. Но в дадения случай след пет минути разбрах, че това е единствената органична пластика за филма, защото войната в Чечня - това е война, видяна от нас на видео. Но този филм има претенции за документалност - като естетика, а не като история. Невзоров се съгласява, че е напълнил филма, в това число и с митовете на тази война. Та той не твърди, че това е документално кино. Започвайки от "600-те секунди", Невзоров винаги е имал склонност към игралния жанр. Винаги съм казвал за него: "Ето един човек, който явно иска да бъде режисьор." И аз мога да кажа, че през последните три години не съм виждал нещо по-живо от този филм в руското кино, а това за мен сега е най-главният критерий. Звучи странно, но все пак е така.

Premiere, бр. 1, 1998 г.

Превела от руски Наталия Стоянова