Голям колкото Тексас

Астероид, голям колкото Тексас, лети към Земята. Какво трябва да се направи, за да бъде спасено човечеството? Да се намери някой и друг юначага. Което е лесно, когато става дума за кино.
Какво обаче трябва да се направи, за да бъде спасен филм, опрял се на такъв съсипан от експлоатация сюжет в толкова модния напоследък катастрофичен жанр? Да се намерят страшно кадърни автори, способни да слаломират между неизбежните щампи. Което вече не е лесно.
Щастието на филма "Армагедон" е, че такива хора са намерени. Няма да тръгна да изброявам екипа. Достатъчен е режисьорът Майкъл Бей. Той имаше два филма досега - "Лоши момчета" и "Скалата". Който ги е гледал, знае - на тоя тип може да му се има доверие. Едно на ръка, че умее да забавлява и второ, че притежава добър вкус. Това е в сила и за третия му филм.
Сп. "Тайм" писа, че "Армагедон" напомня едновременно на "Аполо 13" и "Денят на независимостта", но е с повече хумор и по-интелигентен като цяло. Това, общо взето, е вярно. С допълнението, че той е по-добър от другите две суперпродукции, взети заедно. И въобще е с цяла класа над всички филми, които в последните години се юрнаха да се занимават с апокалиптични истории. Защо? Защото не позволява да стане поредния технологичен Франкенщайн, убит от чудовището на спецефектите. "Армагедон" не е заложник на собственото си фантасмагорично зрелище. Героите му летят из космоса, метеорити ги връхлитат (а понякога и поразяват), взривове избухват, адски огньове горят, но хората запазват физиономиите си. Те не са безизразни роботи в компютърния пир, имат чувства, сърцата им туптят. Всеки от тях е със свой облик и биография, и си върви с орисията. Точно успешното съчетание на глобалния екшън с индивидуалните съдби е голямото постижение на "Армагедон". Не се чудиш в тая опустошителна лудница кой кой беше, а ясно разбираш какво му е на душата на Брус Уилис, на Биби Боб Торнтън, Бен Афлек, Стив Бушеми... Смееш се на лафовете им, после, когато става драматично (или трагично), лицето ти се изопва. Разбираш и още нещо - защо Бертолучи избра за своя муза Лив Тайлър в "Открадната красота". Ами това момиче, което се превръща в разкошна жена, сякаш е откраднало красотата поне на дузина фатални музи. Толкова е ослепителна, че просто я съзерцаваш, без да се хвърляш да я нищиш като актриса. Виж, Брус Уилис можеш да го нищиш, колкото си щеш. Той, заедно с годините, качва и майсторлъка си. Вродената му ирония към образите, които гради, е все по-осезаема. Ирония, обаче и болка, и страст. А нали е и страхотен пич по природа - комбинацията е жестока. Затова го ценят и канят в свои филми не само добрите занаятчии в екшъна, но и Робърт Олтман, Тери Гилиъм, Тарантино, Робърт Бентън, Люк Бесон...
Специално в "Армагедон" Брус е много голям. Колкото Тексас.

Борислав Колев