Иван Христов - тенорът от семейството на "Тоника" го няма, фамилията осиротя. Ще си спомняме за него от великолепните му сола в "Ладо ле", в "Нека да е лято", в песните, които изпяхме заедно.
През 1975 година формацията ни се премести от Бургас в София, на него се падна изборът ни за висок мъжки глас. В началото бе трудно, като с всеки нов член на група, но бързо се сработихме и работата потръгна. Той притежаваше две много ценни качества - музикалност и доброта. Изградихме стабилен репертоар, спечелихме престижни награди... После дойде раздялата, дълго не се видяхме.. Иван продължи в "Домино", там изпя прекрасни песни, с които групата се превърна в най-сериозна конкуренция на ръководената от мен по това време "Тоника - СВ"
След много години, когато решихме всички от фамилията да се съберем и да възстановим формацията, Иван се появи пръв на мястото на срещата. Трудно го познах - пожълтял и състарен, преживял лични драми. Но бе въодушевен от новия шанс. Бе съхранил благородството и изключителната си състрадателност. Извън "Тоника" животът го бе люшкал в различни посоки - в опити ту в Хора на слепите, ту в някой друг хор, беше направил и албум с песни на еко-тематика. Какво ли не бе опитал - бе се хванал дори като пазач на детска музикална школа. Когато започнахме наново работата с него, се оказа мъчителна и тъжна. Въпреки дружните опити на фамилията да помогне на човек, който бавно, бавно затъваше...
Мир на праха му!

Стефан Диомов