Насаме с Хелън Мирън

Идеята да се срещнем и разговаряме с една от най-известните британски театрални и филмови звезди Хелън Мирън се роди съвсем спонтанно преди повече от 4 години. Конкретният повод бе нейното изключително превъплъщение в образа на Наталия Петровна в пиесата на Тургенев "Месец на село". На пръв поглед в това няма нищо изненадващо, защото на Острова често се играе руска класика, като постановките се радват на много добър прием от страна на публиката, но... в случая имаше нещо повече! "В тази жена има нещо славянско!" - си казахме тогава и се нагърбихме с нелесната (както се оказа по-късно) задача да се срещнем с нея.
Е, вече сме пролетта на 1998 г. и срещата е факт. Разбира се, преминахме през различни перипетии, защото междувременно Хелън се премести да живее и работи в Лос Анжелес. След доста продължителна кореспонденция с нейния театрален агент идва и добрата новина: "Хелън пристига само за три дни в Лондон, времето й е много ограничено, но тя с удоволствие ще се срещне с вас в "Конрад Хотел". Кратко и ясно.
На срещата пристигаме повече от час преди определеното време, но интересно е да разберем защо точно това място е избрала Хелън, за да се види с нас. Кварталът е тих, наблизо е пристанището на Челси, а луксозният петзвезден хотел е повече от надеждно прикритие от любопитни погледи. Хелън Мирън е в топлистата на световните звезди, около които винаги се навъртат куп жадни за сензации папараци.
Настаняваме се в тихия и уютен бар на хотела. Хелън пристига само след 15 минути. Вълнението ни е взаимно, нашето - по съвсем разбираеми причини, нейното - за пръв път се среща с българи. Още преди да сме започнали с въпросите, тя изважда от чантата си стара семейна фотография в дървена рамка. На снимката ясно се виждат няколко изискани дами и господа, разположили се около подредената за следобеден чай градинска маса. "Това са моите роднини, този в средата е дядо ми полковник Миронов от руската царска армия. А там в далечината се вижда нашият дворянски дом в Подмосковието." По-нататък актрисата разказва, че след събитията от 1917 г. (тя изрично настоя точно това да бъде терминът), дядо й напуска Русия и се установява в Англия, където буквално започва от нулата. Работи всичко, в това число и шофьор на такси, за да може да изкара прехраната на семейството си. Самата Хелън е родена и израснала в Чизик Грейтър Лондон. "Спомените на дядо ми и семейните албуми, които грижливо се пазеха в дома на родителите ми в Чизик, се оказаха изключително важна част от подготовката ми за ролята на Наталия Петровна". За нейно голямо съжаление не говори руски, но изпитва дълбоко преклонение пред руската литература, история и изкуство.
Съвсем естествено е да се интересуваме каква е последната й роля в киното. Хелън подчертава, че е снимала в Канада, а не в Америка. Образът, който пресъздава на екрана, е на действителна личност - Айн Ранд. "Нямам никаква физическа прилика с героинята си, но бях изцяло завладяна от силата на характера на Айн и умението да се справя със сложните перипетии, които се изпречват на пътя й. Сценарият не беше писан специално за мен, но силно ме заинтригува. Героинята ми е родена в Русия. На 17 години емигрира в Америка. До края на живота си говори с много силен руски акцент, но това не й попречва да стане основоположник на ново философско учение и досега нейните радикални идеи се ползват с голямо уважение в Америка. Премиерата на филма ще бъде през лятото на фестивала Сънданс."
Хелън избягва да говори за бъдещи ангажименти: "Суеверна съм на тема следваща работа. Това е един вид фатализъм. Готова съм да говоря за нещо, което е вече факт." И все пак, отстъпвайки на нашите настоявания да сподели с кой режисьор мечтае да работи, отговаря: "С някой като Никита Михалков. За мен той е един от петимата най-големи режисьори в момента. Харесва ми, че Михалков запазва своята творческа индивидуалност независимо от обстоятелствата, при които работи. Какво точно имам предвид? С риск да остана неразбрана, или пък да се конфронтирам с някои колеги, бих искала да изразя своето мнение (чисто субективно - смее се) за европейското и американското кино. Защо се получава така, че много изявени европейски режисьори, отивайки да снимат в Америка, почти напълно се обезличават (изключвам Милош Форман, разбира се!). Това се получава поради разминаването в разбиранията за киното. И от двете страни на океана се правят добри филми, но докато в Европа на първо място е изкуството, в Америка - пазарът. Рекламните агенции, дистрибуторите и дори самите кина поставят своите изисквания върху създателите на филма. Оттам идва и разминаването с успеха за повечето европейски режисьори, които отиват в Холивуд и се опитват да копират или имитират (в повечето случаи неуспешно) американските си колеги, а не остават верни на творческия си натюрел..."
Опитваме се да продължим темата, провокирайки Хелън да направи същата съпоставка за европейските и американските актьори, но тя ловко отклонява въпросите, позовавайки се на професионалната си дискретност. И все пак не издържа докрай, когато разговорът се завърта около възможността за пълноценна творческа реализация успоредно в киното и в театъра. Творческите кредити на Хелън са 50/50% на сцената и на екрана. След почти всеки заснет филм търси възможности за завръщане в театъра. "Погрешно е да се смята, че е достатъчно да бъдеш добър филмов актьор, за да направиш и добра роля в театъра. Просто защото техниката на работа е различна. В киното за теб работят всички, а от теб се иска да работиш с камерата... На сцената няма къде да се скриеш, пък и публиката никога не би простила един твой провал. Повечето от големите филмови звезди определено се страхуват от театралната сцена, но това в никакъв случай не значи, че са слаби театрални актьори - просто си пазят имиджа... Именно затова изключително много уважавам Ал Пачино и Дъстин Хофман, които не само че не се страхуват, а напротив - търсят предизвикателството на театралната сцена. Към тях бих прибавила и Кевин Спейси."
Опитваме се да насочим разговори към други теми, защото не ни се иска да я оставим "да се измъкне" точно когато започва да става по-откровена. Актрисата ни изпреварва: "Само не искайте да разкривам някакви големи тайни от професионалния си живот, защото ще започна да измислям. И все пак, ако има някаква тайна, тя е в това, че никога не можеш да сбъркаш човек от гилдията и да го оприличиш на банков чиновник (само да не помислите, че имам нещо против банковите чиновници). Но точно в това се крие магията на нашата работа - навсякъде по света можеш да разпознаеш хората от бранша. Спомням си, преди години снимахме филм в Санкт Петербург (тогава Ленинград). Преди началото на първия снимачен ден реших да се поразходя по брега на Нева и да остана поне за малко насаме... Опитвах се да не мисля за утрешния снимачен ден и изведнъж видях непознат и съвсем обикновен на пръв поглед човек. Разминахме се, но очите ни се срещнаха и не знам защо ми хрумна, че този човек работи в киното. Тази мисъл сякаш се заби като пирон в главата ми. Продължих разходката си, но каквото и да правех, вече имах чувството, че някой върви до мен... На другия ден видях същия човек на снимачната площадка...
Е, може би и ние само се опитахме да останем насаме с Хелън Мирън.

Лондон

Клара Армандова
Александър Динеков