Слави Минеков за симпозиум
по скулптура в Германия

Симпозиумът бе във Вюнзидел, Бавария. Организира се от Европейския център за скулптура в камък и каменоделие. Центърът е изключително скъпо образователно съоръжение. Вътре е последният крясък на технологиите и има всичко, което може да се измисли за каменоделие. Представи си каменоделец и компютър - това е страшна работа... Центърът е основан през 1992 г. Част от идеята е била преквалифициране на безработни, главно от ГДР. Още повече, че там, ако искаш да се развиеш, трябва да имаш документ. За да работиш, трябва да имаш разрешително от еснафа, от камарата на каменоделците. В тази школа - Европейския център - каменоделецът може да се развие на няколко нива. Може да бъде чирак, калфа, майстор, скулптор и реставратор. За това са предоставени всички възможности, включително и лаборатории за специален анализ на материала, с който се работи. Освен това там е най-голямата колекция от природен камък и минерали, включително и голяма колекция от България. Професорът, който е шеф и организатор на колекцията, познава много добре страната ни.
Тази година е третият поред симпозиум, който центърът прави. Скромен е като участие: 6 души, от които 3-ма чужденци. Организира се от една много пъргава личност - Ерих Хорнауер. Авторите се избират с конкурс - попълваш формуляри, кандидатстваш и т.н. Жури от школата подбира хората по постъпилите предложения. Доколкото знам, желаещите да участват са много, защото добре се плаща за кратко време. И тъй като традицията продължава, вероятно и други български художници ще участват.
Симпозиумът е абсолютно свободен. Всичко е възможно: от най-концептуална работа до най-класическа - никой не те ограничава. Една от основните цели на симпозиума е образователна: обучаващите се там наблюдават авторите, могат да питат, придобиват опит. Това е практика, която може да бъде полезна за тях. Защото те са въоръжени с техника, но занаята много не го владеят... На участниците в симпозиума се предоставят всички възможности за изпълнението на авторската идея - можеш да си избереш какъвто си пожелаеш камък, който може да бъде обработван по какъвто желаеш начин. Аз избрах среднотвърд, подобен на нашия врачански варовик - много красив, жълтеникаво бозав на цвят. По време на работа, между другото, можеш да използваш и 5-6 работници, най-вече за хамалогията. Творбите остават една година в изложба в училището, а след това се предлагат за разпродажба. Досега тя е имала добър успех.
Моята работа, казано банално, е една стара идея: спор на пет глави върху двата си крака. Всеки може да го тълкува и интерпретира - не смятам, че аз трябва да диктувам "рецептата". Единият от немските участници - Ерих Хорнау, работеше с нас - направи камък с вградено огледало. За него това беше концептуална творба, своеобразен диалог с камъка. Себастиян - другият немец - се беше захванал с огромно парче гранит, много интересен като шарка, "подготвен" от природата с хоризонтални и отвесни прави линии. Загадката там е, че не можеш да разбереш докъде е природата и какво е направил авторът - обработено ли е, или така е намерено, но е много изящно и много приятно стои. Барбара с голям инат се пребори с огромно парче сив гранит. Тя работеше на принципа, при който камъкът подсказва какво да правиш - формата е загатната и води скулптора. Антонио - португалец - работеше в бял врачански камък, докаран от Враца специално за него. Той направи фрагментарна фигура с намек за женско тяло и, както той казва, "за тайните в женското тяло". Работата на италианеца - представител на Карара - бе много особена: една права колона, обработена многостранно в най-причудливи форми и линии, завършваща с абсолютно реалистична женска главичка на Богородица или монахиня.
Общо взето, през цялото време на симпозиума имаше една жалобна песен за края на скулптурата. На всички ни не е ясно дали тя е професия, хоби, занаят; дали трябва да се учи, да се преподава или е просто свободна поезия. Единственото сигурно е, че когато се работи в камък, са необходими известни познания - иначе не става.

Записала Диана Попова