Помогнете
на реформаторска Русия!

Заявление на представители на руската общественост
по повод събитията от 21 август 1968 година

Преди тридесет години в нощта срещу 21 август 1968-ма танковете на страните от Варшавския договор нарушиха държавната граница на Чехословакия и сутринта влязоха в Прага, за да смажат Пражката пролет, да унищожат опита на чехи и словаци да възвърнат свободата си и демократическите си права, както и да изградят на земята си строй, който да им харесва. Но режимът на "реалния социализъм" за пореден път демонстрира, че не признава други аргументи и методи освен грубата сила.
Горчив спомен в паметта на народите и историята на следвоенна Европа оставиха опитите за потушаване на масови протести: Берлин 1953-та и Будапеща 1956-та, където най-напред бе разстреляна демонстрацията на работниците, а после бе потопено в кръв народното въстание.
Десетилетия наред комунистическите властелини натрапваха на съседните държави болшевишката идеология и тоталитарния режим. Позорни страници в историята на нашата родина написа и войната в Афганистан.
Няма смисъл да се хвърля вината върху нечия зла воля, върху авантюризма, престъпната безотговорност на бившите генерални секретари, върху бездарието на генералите. Днес ние сме длъжни да говорим и за нашата отговорност като граждани на нашата страна за всичко, което се извършваше в съветските времена. Нашето общество, наплашено и стиснато за гърлото, не намери сили и храброст да се противопостави на системата на насилие. За своето покорство и липса на съпротива народите на Съветския съюз заплатиха с живота на милионите загинали в мъчилищата на ГУЛаг, безбройните войни и въоръжени конфликти.
Преустройството през 80-те години и събитията след него промениха нашата оценка за историята и представите за морал и демокрация. Тъкмо то направи възможен пътя на страните от Източна Европа към самостоятелно развитие, премахна страха от нова война.
В трудна битка със Злото, което все още не сме победили окончателно, в мизерия и хаос, в безправие, а понякога и в кръв и угнетеност, опитвайки се да противостои на руския фашизъм, днес се ражда нова, демократична Русия. Обществени промени в такъв широк мащаб никъде не протичат леко и безболезнено, още повече в многонационална, тъй разнолика и сложна страна като нашата. Страшен пример за това е войната в Чечения. Но въпреки всичко вярваме, че нашата родина ще стане наистина демократична и процъфтяваща държава.
В това вярваха и онези няколко храбри люде, които в знак на протест срещу Злото, против нахлуването в Чехословакия излязоха на Червения площад и заплатиха това със собствената си свобода.
Ние, хора с различни политически убеждения, макар да спорим по много въпроси, сме абсолютно единодушни в оценката си за събитията отпреди 30 години. Не се отричаме от тогавашната си страна, но скъсваме с тъмното й минало. То вече никога не бива да се повтори.
Заявяваме днес: обществеността на Русия ще направи всичко, за да не се върне безправието и насилието спрямо собствения народ и народите на други страни. Само мир, взаимно разбирателство и търсене на споразумение. Спазване правата на човека. Победа на законността. Стига кавги, омраза, проливане на невинна кръв!
Обръщаме се към нашите сънародници и към съмишленици в другите държави: солидаризирайте се с реформаторска Русия и нейните усилия да се противопостави на силите на Злото и на насилието, на всички прояви на шовинизъм, фашизъм и криминализация. Вашата подкрепа ни е необходима.
Най-добрият начин да се победят лъжите на миналото е да не се живее в лъжа днес.

12 август 1998 година

Вадим Абдрашитов, кинорежисьор; Василий Аксьонов, писател; Георгий Анисимов, режисьор в Болшой театър; академик Георгий Арбатов, директор на Института за САЩ и Канада при РАН; Ирина Архипова, председател на Международния съюз на музикантите; Виктор Астафиев, писател; Белла Ахмадулина, поетеса; Григорий Бакланов, писател;
Светослав Белза, член на Руската академия на изкуствата; Юрий Белявски, гл. редактор на "Култура"; Сергей Беляев, депутат в Думата; Александър Бессмертних, председател на Дружеството за външна политика; Виктор Богданов, председател на Съюза на журналистите от Руската федерация; Елена Бонер, правозащитник; Генрих Боровик, писател; Виталий Боршчев, депутат; Борис Василиев, писател; Владимир Василев, художествен директор на Болшой театър; Евгений Велихов, член на РАН, председател на Научния център "Игор Курчатов"; Галина Вишневска, оперна певица; Владимир Войнович, писател, Аркадий Волски, председател на Руския съюз на предприемачите и индустриалците; Егор Гайдар, директор на Института по икономически проблеми на прехода; Виталий Гинсбург, член на РАН; Юрий Гнедовски, председател на Съюза на архитектите; Виталий Голдански, член на РАН; Даниил Гранин, писател; Виталий Дашкевич, композитор, председател на Международния съюз на композиторите; А. Дондуков, генерален конструктор на заводите "Яковлев"; Лев Дуров, актьор; Евгений Евтушенко, писател; В.Егоров, директор на Руската държавна библиотека; Сергей Егоров, председател на Сдружението на руските банки; Олег Ефремов, худ. ръководител на МХАТ; Георгий Жонов, актьор; Леонид Жуховицки, писател; Марк Захаров, худ. ръководител на Театъра на Ленинския комсомол; В. Захарко, гл. редактор на "Известия"; Наталия Иванова, лит. критик, зам.гл.редактор на "Знамя"; Виталий Игнатенко, генерален директор на ИТАР-ТАСС; Римма Казакова, поетеса; Юрий Казарин, гл. редактор на "Вечерняя Москва"; В. Казиенин, председател на Съюза на руските композитори; Александър Калягин, актьор, председател на Съюза на театралните дейци; Сергей Ковальов, депутат; Вячеслав Костиков, писател, вицепрезидент на Медиа-мост ООД; Зоя Крахмалникова, публицистка; В.Кривошеев, журналист, кореспондент на "Известия" в Прага през 1965-68; Татяна Кузовлева, гл. редактор на "Колцо-А"; Сава Кулиш, кинорежисьор; Олга Кучкина, коментатор на "Комсомолская правда"; Кирил Лавров, худ. ръководител на Театър "Товстоногов"; В.Лашчевски, председател на Руския младежки съюз; Олга Лепешинска, балерина; акад. Дмитрий Лихачов, член на РАН; Владимир Лукин, председател на Комисията по външна политика на Думата; В. Лисенко, депутат; Юрий Любимов, режисьор, създател и директор на Таганка; Екатерина Максимова, балерина; Рой Медведев, депутат; А. Музикантски, областен управител на Московска област; Л. Нарусова, депутат; Валерия Новодворска, публицистка, председател на Демократичния съюз; Андрей Нуйкин, публицист; Владимир Огнев, писател, председател на Дружество "Европейски форум"; Б. Орлов, журналист, спецкор на "Известия" по време на интервенцията в ЧССР; В.Оскоцки, писател; Андрей Петров, композитор; Николай Петров, председател на Руската академия на изкуствата; М. Пьотровски, директор на Ермитажа, чл.-кор. на РАН; Олег Попцов, писател; Леонид Почивалов, писател, председател на УС на Фондация "Памет и надежда", коментатор на "Лит.газета"; Едвард Радзински, писател; Генри Резник, правник, председател на президиума на московската адвокатска колегия; Мстислав Ростропович, музикант; Михаил Рошчин, писател; Валентин Сидоров, председател на Съюза на руските художници, председател на Фондация "Памет и надежда", член на Руската художествена академия; Анатолий Собчак, професор, правник; Зураб Соткилава, солист на Болшой театър; Владислав Старков, гл. редактор на "Аргументи и факти"; Галина Старовойтова, депутат; М. Танич, поет; Виталий Третяков, гл. редактор на "Независимая газета"; Аркадий Удалцов, гл. редактор на "Лит. газета"; Сергей Филатов, председател на Конгреса на руската интелигенция; Юрий Черниченко, писател; М. Швидкой, председател на Руското радио и телевизия; Николай Шмельов, писател, чл.-кор. на РАН; Алексей Шохин, председател на ПГ на "Наш дом Россия" в Думата; Г. Шпилер, диригент на Московската камерна филхармония; Сергей Юрски, актьор; Сергей Юшенков, депутат, публицист; Григорий Явлински, председател на ПГ на "Яблоко" в Думата; Александър Яковлев, писател, член на РАН, председател на Комисията за реабилитация на жертвите на политическите репресии при президента на Русия; Егор Яковлев, гл. редактор на "Общая газета".


Документът е препечатан
от "Газета Виборча", бр. 201.2705 от 28.8.1998.

Превела Силвия Борисова