Тъжно, много тъжно

Забравете площад "Славейков" в неговия буквален и в неговия преносен смисъл! Ето как всъщност изглеждат българските читатели, писатели и издатели според представително изследване, направено от BBSS Gallup int. в периода 27 юли-10 август 1998 година в цялата страна, по поръчка на Националния център за книгата.

Читателите-купувачи
Почти всяка седмица си пазаруват книги 0.4% от запитаните (през 1995 г. това са 3%, а през 1991 г. - 6%. Рязък спад). Веднъж в месеца - 2.1% (през 1995 г. - 13%; през 1991 г. - 19%). Броят на тези, които изобщо не си купуват книги сега е 86.1% (през 1995 г.- 69%, а през 1991 - 59%. Рязко увеличение.)
По една книга през юли са си купили 2.7% от запитаните. За разлика от 1995 г., когато това са направили 4%. Изобщо не са си купили книга през този месец 95.2 % (83% през 1995 г.)
Докато си купуват книги, читателите съобразяват:
Името на издателството е много важно за 14.4% от всички запитани и никак не е важно за 45.2%.
Името на автора е много важно за 72.6% и не е важно само за 6.8%.
Препоръката на приятели е много важна за 34.2% и не е важна за 15.8%. Рекламата няма особен авторитет - много важна е тя за 8.3% и хич не е важна за 45.8%. Мъдро.
Името на издателството гарантира качеството на издаваната литература за 34.2% от всички запитани и не го гарантира за 33.6%. Странно е, че 32.2% отговарят на този въпрос с "не знам".

Издателствата
Ето как се класират според предпочитанията на всички запитани: лидер е "Хермес" и подир него следват "Народна култура", "Абагар холдинг", "Бард", "Егмонд", "Техника", "Наука и изкуство", "Кибеа", "Анубис", "Златорог", "Хемус", "Просвета", АИ"Проф. Марин Дринов", "Колибри", "Хр. Ботев", "Захарий Стоянов", "Обсидиан", Университетско издателство, "Пан", "Труд", "Парадокс", Национален клуб по художествена литература, "Слънце".
В тази част на изследването прави впечатление силното разминаване между общия вкус и този на активните купувачи, според които подреждането изглежда така: водят "Хермес", "Абагар холдинг", "Бард" с по 25.9%; следват "Народна култура"; "Техника"; "Егмонд"; "Хемус"; "Наука и изкуство"; "Кибеа"; "Колибри"; "Анубис"; АИ "Марин Дринов"; "Златорог"; "Христо Ботев"; "Захарий Стоянов", Национален клуб по худ. литература. Нула процента(!) от активните читатели са посочили Университетско издателство, което през 1995 г. е било на сърцето на 4.1%. Впрочем в тази част изследването е пълно с мъгла, която би се вдигнала само ако разберем дали сътрудниците на "Галъп" са "помагали" на интервюираните с имена на издателства. Абсолютно невероятно например изглежда, че нула процента от активните читатели предпочитат "ПАН", а цели 3.7% са посочили "Захарий Стоянов", което съществува едва от година, при това продава на недостъпни за нормалния читател цени. Недоумение буди и голямата популярност на световно неизвестния "Национален клуб по худ. литература" при тоталното отсъствие на издателства като "ЛИК", "ЕА" Плевен, "Гал-Ико". Просто няма как да не си припомни човек, че социологическите проучвания у нас често се явяват и форма на "скрита" реклама (пропаганда). Но да минем нататък.
Жанрът е главната причина за повечето читатели да си купят книга от вече предпочетените от тях издателства. Така отговарят 51.7% от всички и 54.5% от активните читатели. Авторът е най-съществен само за 35% от всички и за 40.9% от активните. Полиграфията, цената и други съображения се колебаят между 4.2% и 5%.

Писателите
Стигаме до най-интересното. Знаете ли кой е любимият български писател според изследването?
На въпроса "Бихте ли посочили трима съвременни български автори на художествена литература, които харесвате?" отговорите на всички запитани класират писателите по следния начин. На първо място - Николай Хайтов, след него се подреждат Стефан Цанев, Дамян Дамянов, Недялко Йорданов, Дончо Цончев, Ивайло Петров, Христо Калчев, Блага Димитрова, Йордан Радичков, Любомир Левчев, Вера Мутафчиева, Валери Петров, Богомил Райнов, Антон Дончев, Радой Ралин, Кирил Топалов, Любен Дилов-баща. Вкусът на средния пазаруващ читател претърпява известни плахи корекции при активния пазаруващ читател: първото място (по 7.4%) той поделя между Дамян Дамянов, Ивайло Петров, Дончо Цончев, Вера Мутафчиева и Кирил Топалов; след тях с по 3.7% нарежда Николай Хайтов, Стефан Цанев, Христо Калчев, Йордан Радичков, Богомил Райнов, Антон Дончев, Любен Дилов-баща (невъзможна компания!); и с нула процента изключва от първата класация Недялко Йорданов, Любомир Левчев и Радой Ралин. Как да не се гръмнеш! Тази част от изследването си е направо умопомрачителна и нейният коментар вероятно би приличал повече на диагноза (на пазаруващия читател, не на писателя), за която тук нямаме място и сили.
След изреденото направо бледнее разпределението на предпочитанията по жанрове. При всички запитани те се класират в последователността: криминална, чужда класика, българска класика, приключенска, фантастика, история и мемоари, съвременна чуждестранна, научна, мистика и астрология, поезия, еротика, здравна, съвременна българска, философия, религиозна. Активният купувач интелигентно коригира класацията ето така: българска класика, криминална, чужда класика, научна, съвременна чуждестранна, съвременна българска (значи пишете, не се отчайвайте!); по равно обича еротика, приключенска, фантастика, история и мемоари; след тях пак по равно - мистика и астрология, философия; чак накрая идват - здравна, религиозна и поезия (с по 3.7%). Последната тройка звучи направо като анекдот. Странно обаче е, че изследването не прецизира дали съвремената българска литература включва поезия или не включва. А това е жизненоважно за много хора, защото пишещите и издаващите у нас сега са предимно поети. Ако перифразирам познат издател - да хвърлиш камък на улицата, все един поет ще уцелиш.
Сега седнете някъде - 40.7% от активните читатели предпочитат да си пазаруват книги от сергии! Само 29.6 процента искат книжарници. Но тъй като книжарници не се задават, какво от това, че искат. Нека си поговорят с тези 8.3% от всички запитани, които са казали, че в тяхното селище не се продават книги. Същото твърдят и 11.5% от активните купувачи.
Утеха има. Тя е в подозрението, че читател и купувач всъщност са две различни неща.

Изследването прочете Симона Мирчева