Из Пътеводител
на културологическия стопаджия

182
. Мо си (игра на туша) - термин от китайската естетика, обозначаващ най-съвършеното предаване диханието и пулсиращия ритъм на природата. Великият поет и художник Уан Уей (701?-761), който живеел сякаш извън времето и в чупките на пространството, прониквал в тайнствата на живота с такава спонтанна лекота, че можел да нарисува "дъха на облаците". Именно неговите обвити в облачна коприна планини били наричани "вълшебна игра на туш".
Когато един художник се похвалил на автора на една от най-известните истории на китайската живопис Джан Йенюан (IX в.), че и той можел да нарисува дъха на облаците, Джан му отвърнал: "Когато са рисували облаци, древните не са достигнали до подобно съвършено майсторство. Но да поръсиш предварително навлажнената хартия със зрънца барут и да ги духнеш с уста, което се нарича метод за раздвижване на облаците, очевидно означава, че си схванал принципите на природата. Но в този случай може да се говори просто за изобретателност, щрихът на четката отсъства. Поради това такава работа не може да се нарече истинска живопис." За китайската естетика от онова време подобен поантилизъм напомнял по-скоро номерата на фокусниците, а не истинското разтваряне на твореца в обекта. Художниците, използващи този метод, твърдели, че самата природа им го е подсказала, и цитирали "Записки за живописта" от V в., където се казва: "Самотната клисура излъчваше такава красота и тайнственост, сякаш бълваше облаци." Но това била лесна уловка. Творецът не бива да копира, а да твори заедно с природата по свои принципи, не буквално пресъздавайки нейните действия. През XI в. Ми Фу успял да пресъздаде ефекта на "дъха на облаците" чрез посети из платната точици туш, тежки и леки като капки вода, напръскали коприната "с безгрижието на птичка, пърхаща из чистата вода на планинско поточе".
183. Когато строели град, древните китайци първо започвали от крепостните стени, като едновременно с това засаждали и кестени и лешници, чиито плодове щели да бъдат използвани и за приношения на предците, както и декоративното дърво полония, което служело едновременно за направата на музикални инструменти и ковчези.
184. "На тринадесет години се научих да тъка.
На четиринадесет да шия дрехи усвоих.
На петнадесет на лютня вече свирех аз.
На шестнадесет история и стихове четях.
На седемнадесет за тебе се омъжих аз."

Начало на старинна поема от III в. Анонимна.

(Обединяващото фрагментите, струва ни се, е стремежът към честно и практично отношение към изкуството и живота. Или жизнеутвърждаващата целесъобразност на отношението.)

Мария Груева