Акира Куросава си отиде на 88. На 6 септември 1998 г. киното се сбогува с още един от своите Велики. Създателят на "Рашомон" (1950), "Идиот" (1951), "Седемте самураи" (1954), "Замъкът на паяците" (1957), "Телохранителят" (1961), "Додескаден" (1970), "Дерсу Узала" (1975), "Кагемуша (Сянката на воина)" (1980) и още 22 филма отдавна е в класиката - не само на киното, но и на културата на ХХ век. Богатата му ерудиция, пластическа култура и пристрастност към европейската литературна традиция го отвеждат към екранизации на Шекспир, Достоевски, Горки, а филмите му са разтърсващи проекции на класически сюжети в японската народопсихология. От самото начало на дългогодишния си кинематографичен път Куросава заявява пристрастието си към различните гледни точки, към финия психологически детайл, към малкия човек и големите му страсти. Нещо повече - без "Рашомон" и другите киното нямаше да е това, което е днес. Куросава е смятан за най-европейския азиатски режисьор. И съвсем закономерно много от филмите му триумфираха във Венеция, Берлин, Кан. Куросава е единственият режисьор, получил два пъти "Оскар" за неанглоезичен филм: за "Рашомон" и за "Дерсу Узала". Той е автор на книгата "Нещо като автобиография или потта на жабата" ("Наука и изкуство", София, 1989). Ето нейния финал: "Без да съм очаквал, "Рашомон" стана вратата, през която излязох в широкия свят като кинематографист. Сега, когато стигнах в спомените си до тази врата, не ми се ще да мина през нея. Може би така ще е най-добре. Ако някой иска да разбере какъв съм станал след "Рашомон", нека се вгледа в героите на филмите, които съм направил след него - това е най-правилният и най-верният път. Аз съм изцяло в тези герои... Нищо на света не може да разкрие твореца така, както неговите герои."
Творчеството му е големият и достатъчният аргумент за универсалността на киното. При него Изтокът не е екзотична другост, а част от общата география на човечеството.

К