Медийна есен

По-различна медийна есен ни чака тази година. Или поне така изглежда засега. Ако облаците се разминат, може и да не завали.
Докато всички със свити зеници следят приближаващото се приватизиране на част от телевизията, радиото скромно и безшумно ще се справя с новата ситуация. Като при всяка смяна на сезоните, ще трябва да настройва радиоогранизма си към условията.
Заработи парламентът. Без въодушевление, без ентусиазъм, със следотпускарска умора в избиратели и избрани. Огромната подкрепа на електората е почнала полека да се топи от безобразните жеги на лятото. Факти, смущаващи съня на радиожурналистите - ясната линия на поведение е поставена под съмнение. Или нещо ще се случва в обществото, или радиото просто превантивно се страхува от листопада. (Може би, за да не се сърди никой, да кажем, че имаме сезонно колебание на температурата.) Сега каквото и да кажеш пред микрофона ще си винаги в риск да излъжеш - себе си, слушателите си, политиката. Статуквото не е променено, но се прокрадват нюансите на есента. Когато нагласите на хората са осъзнати в точни категории, вътрешноролевата битка на радиожурналиста е овладяема. Зароди ли се съмнение не в нагласата, а в по-точното й определяне, журналистът изпада в неловка ситуация. Радиото усилва всяко колебание и затова по-лесно е политиката (в най-широкото й значение) да бъде единна. Това не важи само за БНР, колкото и всички да мислят първо за него, когато кажат политика. Част от частниците ни сами се поставиха в положение, търсещо стабилността. Парадокс на държавата - радиото, като най-бърза и подвижна медиа, би трябвало да се самозарежда с провокация, с търсенето на пробойни в статуквото. А не да бъде програмно зависима от икономическата и политическа стабилност и да се стреми да я запази, единствено за да се самосъхрани. Вярно е, че така се приближава до слушателите си - събират ги еднаквите проблеми. Но не е за признаване версията, че радиото ни е толкова безсилно, колкото представяните от него граждани.
А как да е, след като радиостанциите ни предават по валидни медийни закони, в разрез с конституцията? Когато едни са под инспекторско наблюдение, а други под заплахата от такова? Когато и да слушаш и да не слушаш политиците, пред тях оставаш виновен? Едно типично есенно настроение: както и да се облечеш, все си в грешка - или ти е студено, или ти е топло; няма угодия. Всички сме свикнали с това - не ни е за първи път. Но пък всеки следващ път е по-болезнен, защото е с лошия вкус от действията ни по-преди. В предишни медийни есени. Или още по-страшно - в предишни ясно определени сезони - лета и зими.
Тъй като няма да си решим проблемите, по-добре е да не ги забелязваме. Да чуваме от радиото само това, което ни изнася. И да чакаме зимата - тя ще оправи нещата без нас.

Вяра Ангелова