Паника и сеир

Отношението, което нашата национална телевизия показва към света с външните си новини и коментари, е в повечето случаи или паническо, или, да го наречем - поради неумението да намеря по-точната дума в нашия език - някак сеирджийско; изпълнено с една малко победоносна подигравателност. Например, дават миналия четвъртък документален филм на Даниела Кънева за възприемането (най-вече в икономически план) на нашата страна във Великобритания. Всъщност за филма нищо повече не може да се каже, освен че е един приличен, редови продукт. Но неговото начало бе направо зашеметяващо. Първата страница на Интернет за България все още показвала Четвероевангелието на Иван Александър, което демонстрирало "авангардно светоусещане" в онези далечни времена, а според научна работничка било дори истински "енергиен източник". Типично гръмка и паникьорска е също така документалната поредица на Таня Сотирова "Сбогом, столетие" - добре, че я приемаме на сравнително отдалечени една от друга порции. Поредното издание беше посветено на телевизията и в него клишетата се надскачаха с една направо ведра радост. Или, да кажем, разбива се швейцарски самолет. Обикновено падат машините на онези линии, по които повече и по-често се лети. Но от "Екип 4" (с Боряна Димитрова) побързаха да ни уплашат/зарадват с извода, че изобщо сигурността на света става още по-проблематична, след като тъкмо аероплан от страната на часовниците е гръмнал.
Кризата в Русия също не остави безучастни нашите наблюдатели. По "Екип 4" (със Светла Петрова) коментарите застъргаха даже във високомерния предел на иронията, докато опитният Иван Гарелов потуши със скептична усмивка опита на Бойко Василев да ни поуплаши. Иван Кръстев, както винаги, беше убедителен с умерената си тревожност в рамките на възможния прогрес на кризата. Неговите изяви опровергават тезата, че липсата на крайности увеличава скуката. Всъщност паническият или сеирният дискурс по отношение на (анти)кумира Русия изтъкват нашата все така заплашващо-неотлепваща се положеност под неговите глинени нозе. Междувременно от екрана на БНТ започнаха да глъхнат призивите за членство в ЕС и особено в НАТО. Дали поради внезапно избуял реализъм? По-скоро причината се корени в нарастващия страх от евентуално растящото разочарование на електората пред едно евентуално отлагане на поканата от страна на пакта. Не винаги обаче реториката на повторението е бумерангова и обратно; често - дори напротив. Така че едно умерено, но постоянно, напредване на телевизионната пропаганда по посока на основните политически цели, поддържани от мнозинството, би било по-полезно от внезапното замълчаване, което, макар и злато, и може би тъкмо заради това, внася неизбежното объркване. Замълчаването винаги е много близо до бога на паниката Пан.

Ромео Попилиев