Основни казуси
пред Националния съвет
за радио и телевизия

Публикуваният текст е част от Отчета на НСРТ за първите шест месеца от дейността му. Копия от него са връчени на Парламента, Президента, Министерския съвет, БТА, БНР, БНТ, ФЖМК при СУ "Св. Климент Охридски".
Представена е единствено гледната точка на членовете на НСРТ към най-спорните случаи, с които са се сблъскали. Готови сме да предоставим място за дебат по тях както на засегнатите колеги, така и на "външни" интерпретации, защото сме уверени, че след първите реакции, повлияни от страсти и интереси, вече е възможен по-аналитичен и по-принципен разговор за мястото на НСРТ в регламентирането на българските електронни медии.

К


Тук са включени онези казуси от шестмесечната дейност на НСРТ, които предизвикаха най-бурна обществена реакция. Коментирането им от "вътрешна" гледна точка се налага, тъй като често фактите и мотивите бяха подменяни с интерпретацията на заинтересованите страни. По този начин Съветът демонстрира и основния подход, към който се е придържал - подходът на казуса, защото единствено чрез него става възможно прилагането на общи правни норми към "жива" медийна практика, в която никое събитие не повтаря предходните.

Трудности при формирането
на ръководните екипи на БНР.

Историята:
На редовно заседание на НСРТ, състояло се на 2.2.1998 г., генералният директор на БНР Александър Велев представи своето предложение за състав на Управителния съвет и Програмния съвет на медиата. То бе придружено с мотиви и аргументи относно съставите на тези ръководни органи, както и с биографични и професионално-творчески справки.
НСРТ изслуша и обсъди детайлно направените предложения. Имайки предвид заявената от г-н Велев при неговия избор за генерален директор позиция, че ще покани в УС и ПС представители от предишния ръководен екип на медиата, както и отчитайки необходимостта от приемственост в бъдещото развитие на БНР, Съветът препоръча на генералния директор да вземе предвид тези обстоятелства при съставянето на двата съвета.
НСРТ бе затруднен в процедурата по утвърждаването и поради факта, че в състава на ПС на БНР г-н Велев предложи Райна Константинова, която в последния момент огласи чрез БНР, че това предложение не е съгласувано с нея и по същество отказа участие в ръководните органи на БНР.
Посочените обстоятелства бяха основание изборът на УС и ПС да бъде отложен за следващо заседание, като от г-н Велев бе поискано да представи писмено съгласие на всеки един кандидат.
На заседание, състояло се на 6.2.1998 г., г-н Велев представи актуализиран вариант за състави на УС и ПС, придружен с писмените съгласия на всеки един от номинираните.
След тайно гласуване НСРТ утвърди съставите на двата съвета в БНР.

Коментарът: Трудностите при утвърждаването на ръководните екипи на БНР не бяха свързани с отношението на НСРТ към конкретните кандидатури, а с разочарованието на някои членове от собствения им вот за Александър Велев, предизвикано от неспособността му да интегрира екипа на бившата генерална директорка Лиляна Попова, започнала реформа в медиата след събитията от януари 1997 година. Това носеше двоен риск: от една страна, наследените позитивни тенденции в реформата да бъдат обезценени, а от друга страна - вместо до изход от институционалната криза в БНР, да се стигне до ново разцепление на професионалната колегия, включително и с политически измерения. Последното бе особено обезпокоително върху фона на падналия рейтинг на националното радио, при засилената конкуренция на частните радиостанции и при ограничения кръг професионалисти в областта на радиокомуникацията, което правеше жертването им в името на една или друга конюнктура повече от недалновидно. Заедно с това НСРТ не можеше да се откаже от собствения си избор, тъй като липсваха предвидените от закона основания, което в последна сметка и предреши утвърждаването на предложените от г-н Велев ръководни тела на БНР. Единственото, което беше в правомощията на Съвета, бе да отложи гласуването им - независимо от негативите, които ще поеме върху себе си, - за да даде време на новия генерален директор да използва докрай възможностите за диалог с професионалната среда във и извън БНР. Друг въпрос е доколко той се възползва от това...

Пилотното предаване
на "Хъшове" по БНТ

Историята:
След получено уверение от ръководството на БНТ, че във връзка с пилотното предаване на "Хъшове" няма нито договор за реклама, нито договор за спонсорство, на 11.2.1998 г. НСРТ реши, че е нарушен чл. 37, ал. 2: "Реклами се разпространяват след сключване на писмен договор между радио- или телевизионната организация и рекламодателя пряко, чрез негов представител или чрез посредник", а дори при наличието на договор за спонсорство би бил нарушен чл. 44, ал. 2: "Когато едно предаване или поредица от предавания са спонсорирани изцяло или частично, спонсорството трябва да бъде ясно обозначено в началото и в края". Това даде основания на НСРТ да "приеме за сведение" решението на УС на БНР за едностранното прекратяване на договора с "Три Во Ди" ООД. НСРТ прие и оценката на Програмния съвет на БНТ за естетическите качества на предаването. Последното бе използвано като повод от авторите на "Хъшове" и от някои медии за шумни обвинения срещу НСРТ, че именно Съветът е спрял предаването - заради съдържащите се в него политически нападки към правителството и заради спонсора му (рекламодателя му?) "Овъргаз".

Коментарът: В реакцията си към пилотното предаване на "Хъшове" НСРТ би могъл да се позове на чл. 44, ал. 3 от ЗРТ, според който "съдържанието на едно предаване или поредица от предавания, което е спонсорирано изцяло или частично, не може да се влияе по какъвто и да е начин от спонсора". Политическите скечове в "Хъшове" лесно можеха да бъдат заподозрени, че обслужват позицията на "Овъргаз" в разигралия се по това време остър конфликт с правителството по повод руския природен газ. Така Съветът щеше да постави и акцент върху съдържащото се в традицията на европейското медийно законодателство изискване за строго разграничаване на PR-стратегиите от журналистическите стратегии. Той обаче се отказа от подобен подход и чисто процедурно прие решенията на ръководните органи на БНТ, за да изрази уважението си към правото на едно политическо шоу да пародира властта и за да избегне политизирането на своята дейност. За сметка на това въпросът беше политизиран "от другата страна" по следния механизъм: институционалната позиция на НСРТ бе подменена с критични лични мнения на негови членове (каквито всеки е в правото си да изрази), така че Съветът да бъде обявен за враг на свободното слово в лицето на "Хъшове". Авторите на предаването очевидно се надяваха по този начин за пореден път да се автогероизират. Анализът - доколко, и дали въобще, успяха - не е предмет на настоящия отчет.

Компроматът
срещу министър Бонев

Историята:
Програма "Хоризонт" на БНР на 25.2.1998 година в информационната емисия, излъчена в 13.00 часа, поставя на първо място информация за анонимен компромат срещу министъра на вътрешните работи Богомил Бонев, разпространен същия ден в Народното събрание. Според становище на НСРТ това е нарушение на чл. 4, ал. 3 и на чл. 24, ал. 3 от ЗРТ. Още повече, че уговорките, които е направила в случая репортерката на БНР Диана Янкулова, са не само недостатъчни, но създават впечатление, че националната медиа не поставя под съмнение достоверността на изнесената информация. Съдържанието и стилът на информацията на г-жа Янкулова сменя фокуса на новината от "има компромат" към "в компромата има..."
"Случаят Дияна Янкулова" бе повод генералният директор на БНР да накаже репортерката със сваляне от микрофон. Съветът на основaние правомощията си, определени от ЗРТ, поиска обяснения от длъжностните лица в БНР, имащи отношение по допуснатите закононарушения, и след като се запозна с тях и отчете технологията и организацията на работата в програма "Хоризонт", както и липсата на Правила за редакционни права и задължения в БНР, в свое становище от 9.3.1998 определи свалянето от ефир на г-жа Янкулова като "рецидив от близкото минало - практика началниците да се крият зад гърба на своите подчинени".

Коментарът: Скандалът "Янкулова", преминал шумно през всички медии, отразява най-малкото два принципни проблема пред общественото радио. Първият е - как то трябва да се отнася към непроверени данни за политиците, особено когато данните са свързани с техния личен живот. Съобразявайки се и с мнението на Конституционния съд, че неприкосновеността на личния живот на публичните фигури не подлежи на такава защита, на каквато подлежи личният живот на останалите граждани, НСРТ прие, че националните медии са в правото си да дават подобна информация (стига, разбира се, тя да не идва от самата медиа), но като ясно подчертават недоказаната й достоверност, не я поставят в центъра на информационната картина на деня. Това е необходимо, защото иначе тя вторично - на принципа на съседството - би могла да се натовари с истинност, и защото компромати като този срещу министър Бонев се пускат с определени "частни" политически, икономически и пр. интереси, на които обществените медии, отговорни единствено за обществения интерес, не могат да стават изразители.
Вторият принципен въпрос, който постави скандалът "Янкулова", е за йерархията на отговорностите в БНР, отразяваща разбирането на ръководството за професионалните и етическите норми в журналистическата дейност. Тази йерархия може да бъде регламентирана само от предварително приети и оповестени вътрешни правила; и когато те липсват, стоварването на вината за несъответствия на програмите на БНР със ЗРТ единствено върху звучащия в ефира глас най-малкото е формален подход. Това беше повод НСРТ да възрази в свое становище срещу наказанието на репортерката Янкулова и да изиска спешно от Управителния съвет на БНР да изготви предписаните от закона "Правилник за дейността" и "Структура на организацията".

Назначението
на Иван Обретенов В БНР.

Историята:
На свое редовно заседание, състояло се на 9.3.1993 година, НСРТ констатира, че генералният директор на БНР не е спазил изискванията на чл. 53 от ЗРТ: без да са приети Правилник за организацията и дейността на медиата и Структура на организацията, и без да съгласува с УС, той е създал длъжност главен координатор на националните и регионалните радиомрежи и е назначил на нея Иван Обретенов, бивш генерален директор на БНР, за изпълняващ тези функции.
НСРТ отчете и факта, че за времето, през което г-н Обретенов е ръководил БНР, е съставен ревизионен акт, в който са констатирани нарушения в рекламната, спонсорската и извънбюджетната дейност на медиата. Според този ревизионен акт част от констатираните нарушения са допуснати по вина на Иван Обретенов, за което той е начетен в размер на три основни месечни заплати.
Към датата на заседанието на НСРТ, 9.3.1998 г., финансовата ревизия на БНР е била и обект на предварителна прокурорска проверка на Софийската районна прокуратура, продължаваща повече от година.
Между 9 и 16 март 1998 г. представители на прокуратурата се произнесоха, че няма основания за търсене на наказателна отговорност по чл. 282 от г-н Обретенов.
Това даде основание на НСРТ в свое становище от 16 март т.г. да определи квалификациите към г-н Обретенов като прибързани и необосновани юридически и въпреки сложността на ситуацията, произтичаща от ревизионния акт на БНР, да ги оттегли с извинение.

Коментарът: "Казусът Обретенов" е свързан с един, до голяма степен осъзнат опит на НСРТ сам да разшири правомощията си, като се ангажира и с борбата за финансова дисциплина в националните медии - не в преследването на виновници, а в прекъсването на условията за финансови нарушения. Този опит беше продиктуван както от общите настроения в обществото, така и от тиражираните през последните години подозрения, че в БНР и особено в БНТ са създадени подобни условия. Именно в светлината на такава "превантивна карантина" НСРТ реагира остро срещу поставянето на отговорна длъжност на човек, който вече е бил във финансово неизправни отношения с БНР, още повече, когато назначаването му не съответства на посочените в закона етапи и форми.
Действията на НСРТ извън рамките, предписани от ЗРТ, независимо от благородството на мотивите, го поставя в уязвима позиция, която и доведе до оттеглянето на части от становището срещу Иван Обретенов. Въпреки това обаче, случаят на принципно ниво показа, че НСРТ няма намерение да си затваря очите пред рисковете за финансови нарушения и корупция, а на конкретно ниво - изразените от Съвета съмнения в сполучливостта на кандидатурата на Иван Обретенов се потвърдиха от факта, че по-късно УС на БНР сам, по собствени мотиви, реши да прекрати трудовите си правоотношения с него.

Правото на отговор
в "Конфликти" на БНТ

Историята:
НСРТ защити правото на отговор в предаването "Конфликти", след като Бедо Доганян сезира Съвета, че водещата Маргарита Михнева е манипулирала интервю с него, излъчено на 11 февруари 1998 година. Заедно с това Съветът не прие, че предоставената от Доганян касета с автоинтервю-отговор е подходящата форма за това. В предаването от 25.2.1998 г. бе прочетено писмото, с което Бедо Доганян търси правото си на отговор и бяха повторени части от интервюто, станало повод за преписката. НСРТ реши, че така продължават да не се изпълняват изискванията по чл. 33 от ЗРТ и препоръча на генералния директор на БНТ да предостави възможност на Доганян да отговори по петте оспорвани от него точки пред камерите на "Конфликти". След като водещата отказва да вземе второ интервю от Доганян, той отговори по Канал 1 на БНТ извън предаването. Според писмо на Маргарита Михнева до Съвета, неговият отговор на свой ред е бил нарушение на ЗРТ, тъй като е бил по-дълъг от оспорваното интервю и е съдържал скрита реклама.
Оплакванията пред НСРТ от "Конфликти" не се изчерпват със случая с Бедо Доганян, като вероятно причината е в тематиката на предаването и стила на воденето му. Претенции имат Нора Нова и Георги Пейчинов с писма от 30 март т.г. и 29 май т.г..

Коментарът: Казусът около правото на отговор в "Конфликти" е показателен преди всичко за лошата уредба на този въпрос в действащия ЗРТ. Основната трудност идва от механичното пренасяне на това право от печата в електронните медии. Ясно е, че тяхната програмна територия не е "бял лист", върху който на същото място и в същия обем трябва да "легне" отговорът. Той може да се окаже разрушително чуждо тяло за драматургичната логика на "следващото предаване", визирано от закона. И ако отговорът на едно интервю е ново интервю, то водещата не може ли да продължи манипулацията? А ако отговорът е автоинтервю, какво става с проблема за авторството на предаването и къде е границата между журналистика и самореклама? Така очертаният контекст донякъде дава право и на Доганян, и на Михнева. Всичко опира до въпроса, кой трябва да решава дали възраженията на засегнатия са основателни - екипът (авторът) на предаването, ръководството на медиата (генералният директор) или НСРТ? Този въпрос не е уреден в действащия ЗРТ и затова правото на отговор лесно може да потъне в така очертания "Бермудски триъгълник". В своите становища по темата НСРТ се е ръководил от три принципа: че правото е на страната на засегнатия, докато няма съдебно доказана вина; че обществената медиа има независима политика, за която отговорност в последна сметка носи генералният й директор; че правото на отговор не е съдебна, а медийна процедура и трябва да е съобразено със спецификата на медиата и конкретното предаване.
Вън от това конфликтите около "Конфликти" за пореден път доказаха, че ако едно предаване иска да се занимава с разследваща журналистика, която неизбежно има политически и икономически аспекти, то предаването не може да бъде външна продукция, защото повлича след себе си поредица от правни и етични недоразумения. В този смисъл "изпреварващото" становище на НСРТ от 6 февруари 1998 г., че "предаването "Конфликти" е на границата между публицистика и кинодокументалистика" и може да бъде реализирано като външна продукция, частично беше опровергано от практиката на самото предаване.

Предаването "Без контрол" на БНР

Историята:
От 1 април 1998 г. радиопрограма "Хоризонт" започна излъчване на новото предаване "Без контрол" - всяка сряда от 22 до 24 часа. Изданията, излъчени на 15 и 22 април, бяха посветени на сатанизма и наркотиците и предизвикаха силен обществен отзвук. В НСРТ се получиха многобройни протестни писма.
В свое становище от 5.5.1998 г. НСРТ предупреди, че предаването, излъчено на 15 април, проповядва нетърпимост към определени ценностни модели, което е недопустимо от закона - независимо дали тези модели от гледна точка на водещите на предаването са консервативни или не. Като недопустимо НСРТ определи и излъчването от националната медиа на твърдения, които могат да бъдат възприемани като призиви или внушения за определено поведение. По повод на предаването "Без контрол", излъчено на 22 април, НСРТ констатира, че БНР е допуснало в националния ефир - под формата на кампания за декриминализиране на употребата на меките дроги - да се развива некомпетентна и нравствено спорна аргументация за безопасността от ползването им. Отчитайки обаче намеренията на авторите да рушат стереотипите на общественото мислене със средствата на младежката контракултура и в духа на карнавалната трансверсия, Съветът препоръча на ПС на БНР единствено да следи дали предаването спазва собствената си концепция, както и да потърси възможност то да се излъчва след 23 часа с цел защита на децата и подрастващите, в каквато посока са и категоричните препоръки на Съвета на Европа към нашето медийно законодателство.

Коментарът: Проблемите около "Без контрол" опират до най-трудната част от прилагането на ЗРТ - съобразяването му не със семантиката, а с риториката на медийното послание. Авторите на предаването очевидно се надяват, че заемайки откровено крайна позиция във важни обществени дебати, те всъщност я пародират, изтъкват нейната абсурдност или най-малкото, оглеждат в криво огледало традиционните нагласи. Но мнението на повечето слушатели, участващи директно в предаването, както и получените писма от авторитетни организации и фигури, показват, че опитите за риторическо преобръщане на посланието не се разчитат и то се възприема като еднозначна неаргументирана защита на обществено неприемливи тези, при това в отсъствието на компетентен опонент. Ефектът се засилва и от факта, че основният водещ е водещ и на информационното предаване "12 плюс 3", така че неговата медийна идентификация, създадена в "зоната на сериозността", се пренася върху игровата му позиция в "Без контрол". Фактически се оказва, че тук спазването на закона е пряко следствие от способността на предаването да "одържа" игривостта като подход и въобще от неговите професионално-естетически качества, чиято оценка е в правомощията на ПС на БНР. Затова НСРТ се ограничи единствено в препоръки към ПС, основавайки се на обществената реакция, съобразяването с която вече е важна част от правомощията и задълженията на Съвета. Той се яви посредник в "разминатия диалог" между БНР и неговата аудитория, като защити правата й в рамките на отговорностите пред една обществена медиа.

Новините в "Панорама" на БНТ

Историята:
На 1 април 1998 г. главният редактор на "Новини и актуални предавания" на БНТ Мирослава Нейнска запита писмено НСРТ "допустимо ли е информационната емисия на Канал 1 да се излъчва под шапката на "Панорама" - предаване, което има спонсори и реклами". Основанията за този въпрос се съдържат в член 45 на ЗРТ, според който "не се допуска спонсориране на новини и информационни предавания".
Съобразявайки се с това, НСРТ предложи на ръководството на БНТ и на водещия на "Панорама" новинарската емисия да излезе извън предаването, като се предхожда от анонс за неговото съдържание. Препоръката, макар да съдържаше изключително деликатно решение на проблема, не бе изпълнена и това предизвика нови реакции на НСРТ - този път в две становища. Първо, на 3 юни 1998 г. бе констатирано, че "Панорама" продължава да не разграничава ясно информационната от коментарната и публицистичната част, с което рискува да попадне под санкцията на чл. 45 от ЗРТ. И второ, на 22 юни 1998 г. НСРТ се произнесе, че "въпреки категоричните становища за нарушение на чл. 45 от ЗРТ при излъчването на новинарската емисия в рамките на "Панорама", становищата не са взети под внимание". В резултат най-после законът бе спазен - новините бяха отделени от "Панорама" и тя започва в 20.15 часа. Но това доведе до поредица от интервюта в печата, в които водещият на предаването изрази своето раздразнение, че е нарушена дългогодишната традиция началото да бъде в 20.00 часа. В БНТ възникнаха напрежения, които получиха публичен израз в интервюта и на генералния директор Иван Попйорданов, и на главния редактор на "Новини и актуални предавания" Мирослава Нейнска.

Коментарът: Йерархията, произтичаща от авторитета на фигурите в БНТ и от популярността на техните предавания, тук влезе в конфликт с йерархията, произтичаща от изискванията на ЗРТ. НСРТ, съобразявайки се с постиженията и историята на медиата, потърси баланс на двете йерархии, като в крайна сметка изпълни функциите, заради които е създаден, и застана категорично на страната на втората. Казусът "Панорама" е показателен за "естествената съпротива", която медийната среда оказва на закона, засилваща се от факта, че някои предавания са "медии в медиата" и съществуват по "свои" закони. Отнемането на този им статут води до професионална криза за цялата БНТ.
Казусът е показателен и за друго - прилагането на ЗРТ се "превежда" на езика на междуличностните отношения и така, вместо да води до безпристрастност в регулацията на медиите, допълнително разпалва страстите. Това често се вменява като вина на НСРТ, но поемането й е неизбежна част от неговата професионална участ. Впрочем, сравнителният анализ сочи, че така са се развивали регулаторните органи и във Франция, и в Полша, и в Словения.

Бисерите по националната
културно-образователна програма
"Христо Ботев".

Историята:
В становище от 22 юни 1998 г. НСРТ, отчитайки изискванията на чл. 66, ал. 1, т. 1 от ЗРТ, тиражира някои мисли, звучали в нощния блок на радиопрограмата с художествена насоченост "Христо Ботев":
"... Има една приказка - отваряй си очите, преди да се ожениш, след това си ги затваряй.... Така е. Жени. Ама няма какво да говорим - курви."
"... Знаете ли защо радиационният облак заобикаля Русе?... Не - чудесно. Ами защото хубавите русенки са духнали по веднъж и той се е разсеял. Ха-ха-ха."
"... Русе е пълен със СПИН - пристанище. Бургас - също е пристанище и той е пълен със СПИН. Русе и Бургас са пълни със СПИН."
"... В столицата пристигнаха невинни и благочестиви богомолки... И после се оказа, че на що софиянци им изяли главите..... Ха-ха-ха."
"... Любовните въшки - една рецепта. Смесвате алкохол и настъргани тухли. Със сместа намазвате съответните интимни части. Буболечките се опиват и започват да се замерят с тухлите. Ха-ха-ха."
"... Христофор Колумб имал ли е еротични видения, когато е открил Индия?... Когато е слизал от кораба, либидото му навярно е фиксирало някоя палма..."
В писмо на ПС на БНР, в няколкото писма от програма "Христо Ботев" и в редица публикации в печата бе лансирана невярната теза, че мислите принадлежат на един-единствен слушател (докато част от тях бяха на водещия) и че претенциите към участието на слушатели в националните програми са форма на цензура. Някои медии пък писаха, че чрез цитираните фрагменти НСРТ иска да се противопостави на вулгаризирането на езика в БНР.

Коментарът: Цитираните мисли имаха за цел да демонстрират ниското ниво (до степен на разпадане) на диалога с аудиторията в нощните блокове на БНР, особено в програма "Христо Ботев", като професионална отговорност за това носят не включващите се в него слушатели, а медиаторите, които до голяма степен сами задават тона му. В резултат радиокомуникацията в големи програмни отрязъци е неефективна и доколкото БНР се стреми да стане обществена медиа, обществото има право да бъде информирано за това. В становището не беше специално отбелязано, че става дума за нощен блок, тъй като блокът е органична част от програмата и влияе върху цялостния й облик, което е отчетено и от чл. 19, ал. 2 на ЗРТ - не друг, а "радио-телевизионната организация носи пълна отговорност за съдържанието на разпространените от нея програми". По този начин НСРТ индиректно възрази и срещу тенденцията нощните блокове да се превръщат в "радиорезервати" на професионалната немара и пошлостта, в които се включват един и същ изключително ограничен кръг слушатели без особена грижа за останалите. Тук НСРТ избра технологията "тиражиране на цитати без коментар", тъй като недоразуменията в диалога със слушателите не могат достатъчно коректно да бъдат подведени като нарушения на определени членове от ЗРТ. Съветът се надяваше, че чрез акта на публично достояние ще подсети ПС на БНР за ангажиментите му към професионалното ниво на програмата и ще намери съмишленик в негово лице.

Казусът "Златният Орфей"

Историята:
Проблемът за излъчване поредното издание на "Златният Орфей" по БНТ бе поставен пред НСРТ с две обръщения на изтъкнати автори и изпълнители на българската забавна песен (съответно от 6 и 15 юни 1998 г.) и в среща с Дариана Генова, управител на фондация "Генко Генков", която изрази своето недоволство от предвижданата форма за отразяването на фестивала. Във второто обръщение се казва: "Категорично не приемаме мнението на програмния директор на Българската национална телевизия г-н Даверов, който, без да е чул нито една песен от бъдещата фестивална програма, заявява, че фестивалът не е с много високо качество". Ние считаме, че подобни оценки могат да дадат единствено професионалисти в жанра!"
НСРТ, едновременно задължен от ЗРТ да следи за присъствието на българската култура в националните медии и ограничен в правомощията си по отношение на програмната им политика, се обърна към авторитетни организации в областта на популярната музика да дадат мнения за фестивала. Единодушната защита, която се съдържаше в тях, бе повод Съветът да ги предостави на вниманието на ПС на БНТ. Заедно с това, в срещи на НСРТ по други теми с професионалисти от същата област, бе поставен въпросът за мястото на международния конкурс. Композиторът Александър Бръзицов каза, че това е един частен самодеен конкурс на затворен кръг от десетина души, няма международно участие, няма оркестър, песните не се изпълняват на живо. Госпожа Лазарова, изпълнителен директор на МУЗИКАУТОР, обясни, че има явно нежелание от страна на фестивала за сключване на договор с дружеството и за уреждане на въпроса за авторските права.

Коментарът: Противоречията в оценката на "Златният Орфей" показват недвусмислено, че за разлика от една държавна медиа, където приоритетите идват от държавните институции по официален път, БНТ като обществена медиа трябва сама да има механизъм за оценка на културните събития и този механизъм да определя мястото им в програмата. Поемането на подобна отговорност, заедно с институционалната и професионалната отговорност, ще защити правото на още една гледна точка - тази на обществения интерес към културния живот в страната, което естествено ще доведе до повишаване на критериите към него.
Реакцията на НСРТ може да бъде само процедурна - дали има нарушения на ЗРТ, каквито в случая със "Златният Орфей" нямаше. За да подобри уреждането на тази проблематика в бъдещия ЗРТ, Съветът предложи при отразяване на културни събития от национално значение да се предвиди рекламно време извън квотата, разрешена за обществените медии.