Кому и защо пречи
толерантността?

Всеки век има своето средновековие.
Станислав Йежи Лец

Векът ни, чието средновековие се падна в самия му край, преживява религиозни войни, етнически сътресения, възраждане на някога съществували и раждане на нови нации и държави. Казват, това се случвало само в Средновековието или още по-рано - при нашествието на варварите. Казват също, че модерното време се задвижвало от икономически интереси. Значи: или изживяваме своето поредно средновековие (в България това е прието да се нарича преход) и войните ни са религиозни и етнически, или живеем в модерно време и войните ни са задвижени от икономически интереси.
В България, слава Богу, не се случват войни и сътресения. Изследването, което провеждам в момента и за което ще стане дума по-долу, недвусмислено доказва, че най-вероятно те няма да се случат. България няма да стане Босна или Косово, колкото и да ни плашат с тази перспектива. Освен религиозните войни обаче, още много неща в един век могат да са средновековни. Едно от тях е мисленето.
Именно средновековното мислене е печалният повод да напиша тази статия. Средновековното мислене, изразено чрез вестник "Дума" в уводната му статия от 7 септември "Измислят нов етнос у нас". Средновековното мислене на Радка Петрова (кърджалийски кореспондент), Живко Билянов, секретар на движението "Св. Йоан Предтеча" и отец Боян Саръев, лидер на същото движение. Средновековното мислене на Стефан Продев в бележката му "Ние пак сме тук" от същия брой. В споменатите съчинения двегодишната ми дейност по проекта "Планината Родопи - модел за толерантност на Балканите" и Институтът за източноевропейска хуманитаристика, който провежда този проект, са квалифицирани като "заговор", "помашка операция", "антибългарска агресия", "политическа и духовна диверсия". Колегите ми и самата аз сме наречени "родоотстъпници", "платен и всеяден червей", "отцепредатели". С подобни квалификации ме ласкаеха - в едно неотдавна отминало, друго средновековие - Лазар Стамболиев и генерал Добрев в речите си от първите дни на юни 1989. Тогава етническите турци бяха "екскурзианти", а защитниците им - "родоотстъпници и предатели".
Няма да отделям повече внимание на горните квалификации. Те ще бъдат обект на разглеждане в съда. Написах тази статия, за да задам въпроса: кой има интерес от взривяването на етническия мир в Родопите и в България? На кого пречи толерантността - традиционната, специфично българска толерантност? На кого пречи живеенето заедно?
Изследването (историческо, етноложко и социологическо) "Планината Родопи - модел за толерантност на Балканите" започна през 1996 и беше замислено за пет години. Засега е изцяло приключен само неговият социологически етап. Резултатите от представителното социологическо изследване изнесохме на конференция, състояла се в Смолян на 27 и 28 март тази година. Докладите от конференцията са публикувани. Никъде в тях не става дума за създаване на нов етнос, никъде българите мюсюлмани не са определени като отделен етнос. Напротив: резултатите констатираха категорично отслабване на етническото и религиозното напрежение на територията на целите Родопи. Констатираха, че специфично българската култура на комшулука е жива и до днес - въпреки серията възродителни процеси. Констатираха, че християни и мюсюлмани живеят в разбирателство, а не в конфликт - въпреки опитите на различни политически централи да ги поставят едни срещу други. Констатираха забележителна религиозна и етническа толерантност, която наистина може да служи за модел на Балканите. Констатираха, освен това, отчайващото икономическо състояние на Родопите и високата заболеваемост там. Констатираха, че - християни или мюсюлмани - хората в Родопита са еднакво бедни и еднакво болни.
Родопите са еднакво отдалечени както от Йерусалим, така и от Мека и Медина. Хората в Родопите живеят тук и сега. Живеят заедно и имат едни и същи проблеми.
Възможно е това да пречи някому.
Когато през март огласихме горните резултати, интересът на медиите беше, деликатно казано, слаб. Слаб беше интересът и на държавниците, които също бяхме поканили. Дойдоха един депутат, един секретар на министерство и един завеждащ отдел, а един вицепремиер ни изпрати телеграма. Депутатката от БСП Дора Янкова, която точно тогава се канеше да внася вот на недоверие към правителството по повод Родопите, присъстваше в града, но не присъства на конференцията. И вестник "Дума" не се обади. Движение "Св. Йоан Предтеча" - също.
Сега - без да правим конференция или да публикуваме резултати, току след лятната ваканция, която лично аз прекарах близо до нос Емине (там няма дори населено място, камо ли етноси) - точно на 7 септември изведнъж се оказахме в центъра на вниманието на вестник "Дума" и движение "Св. Йоан Предтеча".
Изведнъж ли?
Какво се случи на 7 септември?
Не вярвам дори вестник "Дума" и движение "Св. Йоан Предтеча" да са решили да отбележат по този своеобразен начин рождения ден и паметта на Тодор Живков. По-скоро това е тяхното своеобразно отбелязване на конференциите на СДС от 5 и 6 септември, посветени на интеграцията на малцинствата. На интеграцията на "другите". Никога не е страшно да признаеш, че има "други". Страшно е да го криеш. Те може да са "други" етнически - турци, роми, евреи, арменци... Може да са "други" религиозно - мюсюлмани, юдаисти, дори "други" християни - католици, протестанти... Може да са "други" политически, социално, културно... Не вярвам вестник "Дума" и движение "Св. Йоан Претдеча" да оспорват съществуването на "другите". Иначе вестникът нямаше да има кого да нарича "хлебарки" и движението - кого да покръства. А вестникът и движението заедно - кого да квалифицират като "родоотстъпници" и "отцеругатели", срещу кого да организират кръстоносен поход...
Ето това - възгледът за "другите" като за непременно "лоши" - наричам средновековно мислене. То може да е присъщо както на средновековието, така и на варварите, така и на всеки век. Включително на модерния ХХ век в неговия финал. И модерният век има своето средновековие. Освен, ако няма икономически интереси...

Евгения Иванова