Антологии и съседи

Преди две години чудесният и иначе добре издаден роман на македонския писател Миле Неделковски "Подгряване на вчерашния обед"1 излезе без какъвто и да е знак за езиков преход. Само при внимателно, да не кажем тенденциозно, вглеждане в карето може да се забележи, че пред името на редактора стои знак за запазени права, т. е. той вероятно се явява и преводач. Антологията "Съвременни македонски поети" слага край на подобни пилатовски решения. В нея не само ясно са указани преводачите. Нещо повече, в своя бележка те говорят за "непреодолими проблеми, възникнали при превода на някои стихотворения". Я си прочетете литературите (ако можете), преди да спорите и да се псувате наизуст, беше патосът на Румен Леонидов в неговия текст, посветен на перипетиите около осъществяването на антологията2. Ясната позиция на хората, работили по нея, заслужава уважение. Но сякаш заради т. нар. езиков спор книгата бива засенчена от политическото си значение, текстът се оказва по-маловажен от контекста, събитието се изчерпва с издателския факт, а прочитът отново остава на заден план.
"След тази книга повече не можем да се преструваме, че македонска литература няма", пишеше неотдавна в "Литературен вестник"3. Безспорно. Учудващо е обаче как една толкова важна книга може да е в същото време така скучна, равна, неизненадваща. В предговора, излагайки своята концепция, съставителят акад. Старделов обръща внимание на два ключови момента: "Най-напред подборът на отделните стихотворения в оформянето на целостта на всеки отделен поет, като държах той да бъде представен с именно своя собствен поетически свят[...] После и в композирането на целостта на македонската поезия, на приликата, но и на особеността й в балканското, средиземноморското и европейското поетическо пространство, в тази антология настоявах да се изтъкне голямото поетическо единство на македонската поезия."4 Но на практика тези два принципа не са удържани равностойно. В името на някакво предпоставено "единство" и "особеност" (може би обособеност?) е пожертвана физиономичността на отделните поети, "авторската светлина", ако употребя израза на съставителя. Стремежът към национална репрезентативност е довел до унифициране на поетическите индивидуалности.
Измежду многото кралимарковци и болни дойчиновци в антологията трудно ще откроите и запомните някой. Аз помня онзи, който
Става непоносим.
Мисли си колко добре би било
да се разболее, дано го оставят на мира да чете
дебели романи за Църния Арапин.
Поне приблизително звучи така, доколкото превеждам не от оригинала, а от сръбския му превод. Цитираният "Болен Дойчин" от Влада Урошевич не присъства в подборката на акад. Старделов. А какъв по-красноречив пример за еволюцията в отношението поезия-фолклор, от която съставителят извежда ставането на македонската литература и въз основа на която гради своята антологична концепция.
Въпросното стихотворение ми попадна в значително по-скромното и без антологични претенции представяне на съвременни македонски поети в белградското списание "Rec"5. Преводачът Душко Новакович се беше спрял на деветима автори (по четири-пет стихотворения от всеки) с уговорката, че изборът му е непълен и субективен. Въпреки това или именно поради това четенето беше увлекателно и забавно, в отделните текстове и в блока като цяло имаше ирония и чувство за хумор, имаше запомнящи се различни гласове. И не че поетите бяха други. Само последният и най-младият от тях, Славе Джорджо Димоски, не фигурира в антологията на акад. Старделов. Така че далеч съм от мисълта да се усъмнявам в качествата на македонската поезия, а единствено в начина, по който се поднася на българския читател.
Предговорът на съставителя разкрива една изначална несъобразност в неговия проект. Първо, изрично се посочва, че се представят членове на македонския ПЕН-център, т. е. някои съвременни македонски поети. Но оттук нататък Старделов започва да говори за "антология на съвременната македонска поезия". Подмолната подмяна на нечленуваната форма от заглавието ("съвременни") с членувана ("съвременната") отразява квазиесенциализма на концепцията му. У нас никой не отъждествява съвременната българска поезия с тази на членовете на ПЕН-центъра (моите уважения към тях). Предполагам, че и в Македония е така. Ако ситуацията там е по-различна, ако тамошният ПЕН-център се е разраснал в национална институция, обединяваща водещите творчески фигури и действително олицетворява и изчерпва стойностното в съвременната македонска поезия, то това трябваше да бъде заявено и мотивирано.
"Автохтонността" и "спецификата" на македонската поезия Старделов извежда от "историческите, митологическите и широките фолклорни светове, преплетени и оплодени помежду си, но и проникнати от най-авангардните европейски движения и тенденции" (с. 9-10). Македонската литература е видяна като едно от най-историчните изкуства. В същото време за историята се говори в най-общи фрази, като тя се синонимизира с трагедия, травма, кошмари. И само след половин страница настъпва изместването към по-безболезненото и всеядно пространство на митологичното, сиреч романтическото. Неслучайно бързият преход е обезпечен с позоваване на Шелинг - "че същността, автентичността и автономността на един народ не се определят от политическата му история, а от неговата митология". Така се избягва взривоопасният въпрос имат ли Македония и България общо историческо минало. Но изглежда, македонците са приели (било им е наложено, биха казали някои) да мислят историята си като травматичен зев и да го запълват с легенди. Изглежда, българо-македонските и македоно-българските отношения все още не могат да излязат от своята романтическа фаза и докато е така, поетическото винаги рано или късно ще опира до политическото и обратно.
Според Майя Бояджиевска "да се говори днес за македонската литература, означава да се опише една поява с нетипична и сложна историческа, еволюционна, поетична и (най-вече) имагинерна констелация", изкристализирала "в продължение на векове под диктата на една огромна памет, която твърде дълго е търсила собствения си образ"6. Етническа общност, която не може да изгради своята идентичност на базата на дълги исторически и езикови традиции, няма друг избор, освен да заложи на митологията. В този смисъл Македония и за собствените си граждани (и поети) е едно предание, сказание с неясна фабула, безпаметна памет и вечно съчиняване, с други думи - литература. "И цялата родина е свещено непрочетено писмо", гласи един стих от Анте Поповски7.
"За съжаление сега изглежда по-вероятно македонците да се отдадат на конструиране на едно по-романтично и по-величествено, но трудно защитимо минало, свързано с Александър Македонски и неговата държава. Античните народностни имена често имат такава съдба - да стават атрибути на национални движения"8, допуска Владимир Жобов. Е, засега се ограничават до Крали Марко, поне според разглежданата тук антология и нейния предговор. Но едва ли с това могат да изненадат някой на Балканите. То не ги прави по-"автохтонни" и "специфични" нито от българите, нито от сърбите. Ето защо в "Съвременни македонски поети" може би наистина е трябвало малко повече да се наблегне на съвременното и като тематика, и като поетика, колкото и съществена да е употребата на фолклора за конституирането на македонската литература и култура. А и възможна ли е друга антология на македонската поезия освен на съвременната такава?
На тази книга не й е провървяло не само на съставителство, но и на оформителство. На органиката и телесността, характерни за поезията в нея, най-малко съответства хладната компютърна графика на корицата. Но това е нищо в сравнение с крайно некоректната коректорска работа, ако изобщо е имало такава. Наистина, до един момент грешки като мириз, фалус, мъртав, пустощта забавляват отегчения читател.
По стечение на обстоятелствата почти по едно и също време със "Съвременни македонски поети" излезе и "Космосът на водната капка. Съвременна корейска поезия"9. Това са първите по-цялостни представяния на тези две национални литератури у нас в превод от оригинала. Понякога общата граница разделя толкова, колкото цял континент и докато не се справим с взаимната си национална комплексираност, Македония ще си остава за нас една Корея. В корейската антология са включени над 50 поети, родени до 1945 година. Впечатляващото в нея е не само луксозният външен вид (и цена - 10 000 лв.), но и подреждането на поетите по азбучен ред. По онези далечни места явно не страдат от тукашните поколенски тегоби, бащинства и влияния, които най-често са скритите основания на представителните национални антологии. Така текстът се оказва единственото нещо, което легитимира името и поезията.

Биляна Курташева

_______________
1 Книгоиздателска къща "Труд", 1996. Редактор Минко Ноев.
2 "Да заровим езиковия проблем". Култура, бр. 30, 31 юли 1998.
3 Коментар на редактора Бойко Пенчев в брой 24, 24-30.6.1998.
4 Съвременни македонски поети. Изд. Български ПЕН-център и Свободно поетическо общество. С. 1998 г. с. 9.
5 Rec. Casopis za knjizevnost i kulturu, broj 19, mart 1996, s. 47-64.
6 Майя Бояджиевска. Четири ереси на македонската литература. В: Литературен вестник, брой 24, 24-30.6.1998.
7 Съвременни македонски поети, с. 122, превод Невена Стефанова.
8 Владимир Жобов. Политика на едика - 2. Езици и диалекти. В: Български месечник, кн. 2-3, 1998, с. 259.
9 Изд. "Шамбала" ЕООД. София, 1998. В превод на Бойко Павлов, Спас Рангелов, Куон Джин Чой, редактор Ани Илков.