В Бургас Международният фолклорен фестивал остава все така свеж. Двадесет и шестото му издание бе потвърждение, че бургазлии и при бордови условия успяват да съхранят традиционните си културни изяви. Четиринадесет чуждестранни и три български състава показаха най-хубавото от своя репертоар.

Винаги съм се страхувал от въпроса, който журналистите традиционно задават: "Какво ново видяхте?" Който следи този фестивал, знае, че тук си дават среща ансамбли за изворен и обработен фолклор, в които танцовите изяви доминират. Инструменталните и певческите номера едва ли не служат само за поредната смяна на костюмите на танцьорите или за поемане на глътка въздух. Повечето от участниците "заразяват" със своята спонтанност, с ентусиазма си. Навярно това се дължи на неконкурсния характер на фестивала. Колкото и парадоксално да е това е причината да станем свидетели на тяхното реално художествено ниво.

Новото тази година? То бе в две насоки: състави и програми. За първи път гости на фестивала бяха ансамбли от Португалия и от Тайван. Артистите показаха своя национален танцов фолклор. И ако все пак португалците ни бяха познати, то тайванската програма се открои със своята самобитност в хореографията и в музикалния съпровод. Представителите на Полша от Гданск и на Франция от Авиньон нарушиха стандартната концертна форма, при която се изреждат танц, соло пеене, инструментална пиеса и пак танц. Гостите от Гданск играха само улански танци. Красивите военни униформи на мъжете, балните бели рокли на жените хармонираха с грациозните плавни движения, които ни пренесоха в средновековните полски балове. Напълно контрастно, но също така цялостно бе изградена програмата на ансамбъла от Авиньон. Под пискливите свирки и три барабана беше пресъздаден целият жетварски процес от областта Прованс. Подражателните моменти бяха в основата на хореографската лексика. Споменавам тези два състава не защото бяха най-добрите, а защото бяха изградили програмата си по по-различен начин от всички останали.

Наново (за кой ли път) публиката беше слисана от техническата безупречност на съставите от Грузия, Украйна, Русия, Беларус, но това не можа да компенсира изчерпаните и доста познати хореографски похвати. Съпоставката между професионализъм и посредствена самодейност особено ярко пролича при съставите на ОНД и тези на Португалия, Македония, та дори и при нашите - Северняшкия ансамбъл и ансамбл "Атанас Манчев".

"Туризъм и фолклор" бе темата на научно-практическата конференция. Проф. д-р Тодор Ив. Живков насочи докладите и изказванията към съобразяване със ситуацията у нас днес и към изводи с практично значение. Изразено бе мнението, че скалъпените програми във вечерните заведения, не представят по достоен начин родния музикален и танцов фолклор. Като естествени съюзници в това отношение би трябвало да бъдат привлечени туроператорите, които са заинтересовани от представянето на културата ни и от чийто избор зависи много. Направена бе връзка между перспективите на селския туризъм и възможността да се възстановят местни групи и ансамбли.

Фрагмент от богатата програма на Бургаския фестивал бе и премиерата на книгата на Мария Кутева, посветена на Филип Кутев - баща на този фестивал, който дълги години бе и председател на организационния комитет.

Михаил Букурещлиев