Тестът Без контрол*

Много странно щеше да бъде, ако НСРТ, чиято задача е да контролира дейността на националните радио и телевизия, не се беше занимал с предаването "Без контрол". Дори само името на двучасовото радиошоу по програма "Хоризонт" би трябвало да разтревожи членовете на съвета. Ако НСРТ не бе обърнал внимание на казуса "Без контрол", той, първо, щеше да абдикира от собствените си контролни функции, и, второ, би обидил с мълчанието си авторите на предаването. С пространното си становище по случая НСРТ всъщност призна значимостта на "Без контрол". С реакцията си медийният съвет показа, че има усет към значимите неща, които се случват в националното радио. В същото време НСРТ трябваше да се предпази от обвиненията в тесногръдие и налагане на цензура. Подобни обвинения биха оказали негативен ефект върху имиджа на съвета, и без това накърнен след баталиите около избора на шеф на БНР. Съветът успя да избегне и тази опасност, като прехвърли топката към Програмния съвет на националното радио, където също отказаха да премерят расото на Великия инквизитор (цензор).
Появата на "Без контрол" бе един своеобразен тест - и за НСРТ, и за ръководството на БНР. Тест, който трябваше да определи дали работещите в тези органи наистина подкрепят свободата на словото, нестандартното мислене, разкрепостеното общуване с аудиторията, или просто използват тези фрази, за да си изградят един по-либерален образ. Хубавото на този тест е неговата незавършеност. Не можеш да сложиш точка и да кажеш - издържал или не издържал. Той трябва да бъде решаван всяка сряда - така, както правят и авторите на предаването.
Съществуването на "Без контрол" е и страхотен аргумент срещу всички, за които програма "Хоризонт" на БНР е осъдена да влачи опозиционно съществование. Възгледът, че по "Хоризонт" се изявяват единствено депутати, министри и политически лидери, е доста остарял и днес непредубеденият слушател няма как да не забележи, че интелектуалният оргазъм на програмата не се случва единствено при срещата й с политиците. "Без контрол" е едно от доказателствата, че БНР е в състояние да изненадва публиката, да й предлага продукт, за който априори се счита, че е възможен единствено в частните радиостанции. "Без контрол" разрушава мита за неспособността на националното радио да се адаптира към новото време. Предаването разбива идеята, че щом една медиа е национална, тя непременно е менторска, досадна, тромава. Обликът на средствата за масова информация не се определя от прилагателните "национални", "обществени", "частни", а от работещите в тях.
Тезата, че една "частна" медиа по презумпция е "по-отворена", "по-разкрепостена" от националните, може да бъде вярна само ако поставим знак за равенство между свободата и елементарно-глуповатите изхвърляния в ефира. Твърдо е убеждението ми, че провокативното поведение в ефир не струва и пет пари, ако не е подплатено със задълбочени познания. Класическият благотворен медиен скандал може да се случи само тогава, когато извършващите го журналисти са, първо, достатъчно смели, и, второ, достатъчно интелигентни.
Предаването "Без контрол" стъпва върху две основни положения - провокацията и интелектуалното начало. Едва ли има друго предаване в националния ефир, което да създава скандали и успоредно с това да популяризира идеите на философи и творци като Михаил Бахтин, Владимир Набоков, Фридрих Ницше, Херберт Маркузе, Бертолд Брехт, Куентин Тарантино, т. е. да бъде едновременно карнавално-разкрепостено и елитарно-извисено.
Тъкмо заради съчетаването на скандала и интелектуалността "Без контрол" получава удари от две страни. От едната страна са консерваторите с техните призиви да не се говори в ефир за секса, наркотиците, сатаната, защото така се развращавали подрастващите. От другата страна са "доброжелателните" критици. Да, казват те, предаването е интересно, провокативно, интелигентно, но има един основен недостатък - толкова е умно, че масовата аудитория не го разбира. Повечето хора не успяват да разчетат посланията му и затова то всъщност няма смисъл. Винаги съм си мислил, че говоренето от името на "хората", на "народа" беше характерно за едно друго време. За онова време, когато няколко овластени личности ни обяснявахе какво харесвал "народът" и какво не, какво разбирал "народът" и какво не. Явно съм се лъгал във вярата си, че този период е отминал. Разбира се, не всички, които слушат "Без контрол", разбират стопроцентово случващото се в него. Само че едва ли е признак на интелигентност да настояваме да ни разбират всички. Посланията в "Без контрол" са многопластови, едни слушатели схващат едно, други - друго, трети - трето. А най-ценното е, че има слушатели, които директно са ми казвали в ефир: "Не сме съгласни с конкретната ви позиция, но смятаме, че такива предавания трябва да съществуват, защото те карат хората да мислят". Да, има и хора, които не желаят да променят начина си на мислене. Те са убедени например, че хомосексуалистите са гадни извратеняци и никой не е в състояние да ги разубеди. Но пък и аз винаги съм казвал, че "Без контрол" не е за такива хора. "Без контрол" е за хората, които не се страхуват да поемат отговорност - отговорността на критическото мислене и отговорността на промяната.

Петър Волгин
автор и водещ на Без контрол

_______________
* По повод публикуваната в миналия брой на "Култура" част от отчета на НСРТ