Редник Спилбърг и маршал Озеров

Спилбърг се проявява като много жесток автор напоследък. Миналата година със садистичен кеф караше разни праисторически гадини да късат и дъвчат човешко месо в "Джурасик 2". Сега пък в посветения на Втората световна война "Спасяването на редник Райън" хептен се е разпищолил: хвърчат крайници, източва се кръв, влачат се джигери... Какво му става на тоя, такъв слънчев хуманист беше!
Обаче, като си говорим за Втората световна, представена чрез фронтови ужасии, Спилбърг да има да взема, че може да шашардиса гражданин от бивша соцстрана. Ами той просто не е гледал съветско кино, за да разбере как се правят тия неща. Ако знаеше, да речем, за "Иди и виж", щеше да се срамува, че се изживява като чичо Страшко. Защото, щом ще си даваме сюблимни примери за разпилени карантии, то те са от филма на Елем Климов. Туй е то истински, здрав, напоителен натурализъм, а не инфантилните визуални цвъчки на заблудения янки.
"Редник Райън" е джудже и откъм батални сцени, сравним ли го със съветските боевици. Изкарал Спилбърг два танка и три картечници и си въобразява, че постига мащабен ефект. Така е, като си няма хабер от творчеството на Юрий Озеров. Помните ли "Освобождение"? Ей на това му викам аз масовка. Бондарчук също много го биваше, но той командваше по-малко хора с по-стара военна техника (нали пресъздаваше други епохи). Докато Озеров, ех, Озеров... Заповедите му изпълняваха цели армии. Танковете прииждаха със стотици, самолетите закриваха небето, оръдията изстрелваха хиляди снаряди. Красота!
Вярно, че на Озеров за психологията на героите много-много не му пукаше, отделните човешки съдби хич не го вълнуваха. Какво да го вълнуват, той бе солдат до гроб, смел пълководец в режисьорски стол. Но пък да не си мислите, че Спилбърг се е задълбочил в характерите. Маркира там нещо от кумова срама, колкото съвсем да изложи себе си, главния актьор Том Ханкс и останалите от филмовия взвод.
Лоша работа е непознаването на съветската висша военна школа. Но е простимо, Спилбърг все пак е от другата страна на завесата. Защо обаче не си е дал зор да си спомни за големите неща, направени по темата в американското кино. Стига му само "Железният кръст" на Сам Пекинпа. След този грамаден филм той какво би могъл да стори? Нищо, освен да изпадне в унизителното за ранга си положение на редник.

Борислав Колев