Затворена отвореност

БНТ като здрава и балканска медиа не прояви особен интерес към сексскандала с Клинтън. И тук не можем да заподозрем нито иначе традиционния за нашия регион контрол отгоре, от властта, върху средствата за електронна информация, нито обичайната ни леност в отразяването и интерпретацията на световните събития. Този "гейт" просто не се отваря в душата не само на балканския европеец, който когато започне да се рови в мръсното бельо, ще стигне дори до подробностите около неговата чистота и в този смисъл около сексисторията на Бил и Моника витае нещо прекалено стерилно и чистофайническо, но и на европееца изобщо, чийто личен живот - пък бил той и на един президент - си остава светая светих, крепост, заключен роял и т.н. Както и да завърши аферата, тя ще укрепи "отвореността" на американското общество и ще разочарова европейците в генералната му валидност. Пределната отвореност не е нищо повече от пределна затвореност; в смисъл, че отвореността се затваря в пределните си стремежи. Накъде повече, защото за нея, за нейното разширяване непрекъснато е нужно затворено пространство, в което тя да напредва; отвореността иска своята затвореност. Рязкото отваряне на отвореността я разтваря напълно в голямата затвореност.
Така или иначе БНТ мъдро премълчава скандала, или поне така изглежда. В неделя вечерта по Канал 1 пуснаха английски игрален филм за последните дни на Маргарет Тачър като премиер. В общи линии той беше непохватен и скучен, а изпълнителката на главната роля би била по-адекватна в една комична интерпретация на героинята си. Но остана поуката, че силната и самостоятелна личност плаши не само опонентите си, но и своите съпартийци. Можем да направим баналния извод, че още от древни времена демокрацията сякаш се е страхувала от успешните си ръководители, а те все повече са започвали да й се привиждат като диктатори. Демокрацията се бои в още по-голяма степен от безметежното управление; независимо от причините за неговото съществуване, то е вече разложително, то изисква своята Моника и тъкмо този тип нейни сексуални игрички, защото в този секс има нещо именно разложително и несериозно. Тези "общи положения", разбира се, не биха могли да важат както за нашата демокрация, така и за ръководството на националната ни телевизия - поне засега там няма как да се появят подобни проблеми, а дори и тогава в медийния съвет (където има строги хора) едва ли би ни изненадал някой Кенет Стар. В глобален план, след като порночетивото за американския президент беше пуснато по Интернет (белким се засрами и сам подаде оставка?...но как пък, след като срамът, който е затворена проява, напълно се разтваря в отвореността на мрежата?), оставаме във ведрото очакване на телевизионни еротични сериали с главни герои президент и стажантка (учител и ученичка), наблюдавани през ключалката от религиозен, но завистлив прокурор (отличник). Дали и той е чист от, например, греха на ръкоблудството, който Библията при всички случаи приравнява с разврата и лъжата?

Ромео Попилиев