Златният лъв ръмжи по италиански


Награди от Венеция '98
"Златен лъв" - "Начинът, по който се смееш" на Джани Амелио, Италия;
"Сребърен лъв" - "Черна котка, бяла котка" на Емир Кустурица, Югославия;
Голяма специална награда на журито - "Последна спирка Раят" на Лучан Пинтиле, Румъния;
Награда за мъжка роля - Шон Пен в "Бъркотия" на Антони Дразан, САЩ;
Награда за женска роля - Катрин Деньов в "Площад "Вандом" на Никол Гарсия, Франция;
Награда за сценарий - "Есенен разказ" на Ерик Ромер, Франция;
"Златен лъв" за цялостно творчество - София Лорен, Анджей Вайда, Уорън Бийти;



55-ят международен кинофестивал във Венеция (3 - 13 септември), посветен на Акира Куросава, започна и завърши с полемика. Няколко месеца по-рано беше обявена секцията "Италиански меридиани", която после изчезна с мотивировката на артистичния директор на фестивала Феличе Лаудадио, че "нашето кино не може да е изолирано като в гето, по-добре е да се съизмерва със световната продукция." Въпреки протестите на италианските творци 16-те национални заглавия бяха разпръснати както в конкурса (4), така и във всички останали секции. Бяха представени общо 120 филма (почти наполовина от миналогодишните), от които 80 пълнометражни и 58 със световна премиера във Венеция.
По време на фестивала атмосферата постепенно се нажежаваше - пламнаха обвинителни искри от авторите-участници, че италианската критика е предубедена и прекалено настървена към родните си филми, които обаче събират овациите на публиката и на чуждестранната преса. Воплите на неразбраните творци секнаха след класацията на критиците в едно от фестивалните издания, според която половината от 20-те конкурсни заглавия са посредствени.
Напрежението нарасна след съобщение в пресата, че някакво частно радио било подслушало телефонен разговор между министъра на културата Валтер Велтрони и председателя на журито Еторе Скола. В него министърът киновед подсказвал на председателя режисьор, че "някой от италианските филми трябва да вземе важна награда". И когато "Златният лъв" наистина попадна в ръцете на Джани Амелио за "Начинът, по който се смееш", негодуванието избухна в ръмжене - "Режим!". Италианците не викаха от радост, че 10 години след "Легенда за светия пияница" на Ермано Олми, получиха отново "Златен лъв" - деветия за 55 години.
Бързам да опровергая измисленото обаждане (самият Скола категорично го отрече), и да потвърдя, че "Златният лъв", както и другите награди, не са присъдени с пълно единодушие, а с постигнато болшинство (самите членове на журито го оповестиха в пресата). Нямаше безспорен фаворит, 20-те състезателни филма наистина бяха под средно равнище.
"Начинът, по който се смееш" е искрен и амбициозен. В шест епизода Амелио разказва шест години от живота на двама братя сираци, поели от Сицилия към Торино в началото на 60-те. По-големият, неграмотен, работи, за да се изучи по-малкият за учител. Сърцераздирателна история със социален патос, който обаче е недостатъчен, за да отрази конфликтите в годините на икономическия бум. Заради сценарните неясноти и празноти "Начинът, по който се смееш" не надскача баналната мелодрама.
Моят личен "Златен лъв", а и на по-голямата част от критиците, е за френския филм "Есенен разказ" на 78-годишния Ерик Ромер. Той получи далеч по-непрестижната "Златна Озела" за най-добър сценарий. Комедия, пръкнала се от прости неща и много диалози, както почти винаги става при Ромер. Изящен, остроумен и мъдър разказ за всекидневието и любовните перипетии на група обитатели на френската провинция. Актьорският екип, особено дамската му част, великолепно се вписва в колорита на меката френска есен, която придава омайваща атмосфера на този така далеч от мелодрамата филм.
Друга част от критиката даваше "Златният лъв" на югославския филм "Черна котка, бяла котка" на Емир Кустурица, който взе "Сребърен лъв". Стреснат от обвиненията за политическа пристрастност в "Ъндърграунд", режисьорът този път се е предпазил от каквато и да било политика, скривайки се в света на своите цигани. И тук, какво в "Циганско време", те са бедни, но необятната фантазия на Кустурица ги прави богаташи откъм дух, музика и ритуали. В "Черна котка, бяла котка" има безброй находки-метафори, чудесни ситуации, пищни цветове... Остана ми съмнението - достатъчна ли е цялата тази многотия, лишена от дълбочина?
И друг въпрос ме гложди, задавахме си го всички, гледали извънконкурсния филм "Барутен погреб" на Горан Паскалевич (наградата на ФИПРЕССИ) - защо Кустурица, известен с неприязънта си към своя сънародник, е наложил вето върху неговия филм в конкурса? Официалният отговор беше, че "Барутен погреб" не бил готов за селекцията. Истинската причина обаче блесна във Венеция - филмът на Паскалевич превъзхожда този на Кустурица. Той показва моралните последици от отекващата война в душите на ожесточените хора. Отчаяни и обезнадеждени, те са готови да избухнат като барут при най-малката обида. Всеки мрази и страда, предава, бие, изнасилва, ограбва, убива. На Балканите се чувства "мирис на пари и дъх на смърт", както казва един от героите на "Барутен погреб". И все пак, преминавайки през трагиката в различни случки от днешен нощен Белград, Паскалевич оставя и лъч надежда за възвръщането на човечността.
Останалите награди не предизвикаха спорове. Голямата специална награда на журито отнесе румънският филм "Последна спирка Раят" на Лучан Пинтиле. Камериерка и свинар се влюбват, той воюва по всички възможни начини, за да се ожени за нея - дори избягва от казармата. В търсене на рая непримиримият бунтар от след-Чаушескова Румъния се натъква на полицаи и смърт. Суровата режисура на Пинтиле, в която тук-там се прокрадват протяжни епизоди и ненужни сцени, потвърждава с пределна яснота, че не можеш да избягаш от себе си.
По следите на своята идентичност препуска и арогантният герой на Шон Пен от американския филм "Бъркотия" на Антони Дразан (купа "Волпи" за най-добър актьор). Той е непрестанно на ръба на успеха и провала, на сигурността и срива. "Бъркотия" изобилства от оригинални и хапливи реплики, чието остроумие изпъква благодарение на блестящото изпълнение на Шон Пен.
И Катрин Деньов покорява в неясно защо попадналия в конкурса френски филм "Площад "Вандом" на Никол Гарсия. Получи купа "Волпи" за най-добра актриса и посвети наградата си на двете дъщери на Мастрояни - Киара и Барбара. А филмът е приспивен трилър. Съпруга-сянка на мъжа си, остава вдовица и преоткрива себе си като посредник в диамантена афера. Прозявките по време "Площад "Вандом" си струваха само заради магнетизма на Деньов.
Неочаквана, ала приятна изненада бе присъждането на "Златен лъв" за цялостно творчество на Уорън Бийти, който участва в конкурса като режисьор и актьор в "Булуорф". За мен това е безспорно най-добрият американски филм от четирите в официалната селекция - великолепна гротеска на предизборната президентска кампания в Щатите. Сенаторът Булуорф, уморен от лъжи и демагогия, си наема убиец, за да сложи край на мъките му. Една среща преобръща обаче всичко и Булуорф става човек от народа, който по телевизията разгромява американския начин на живот и най-вече расизма.
Другите два "Златни лъва" бяха известни от месеци - София Лорен и Анджей Вайда. Голямата актриса не пристигна, но изпрати двамата си сина и съпруга си Карло Понти. Именно на тях Микеланджело Антониони връчи високото отличие. Самият Антониони пък беше почетен с наградата "Пиетро Бианки" на синдиката на киножурналистите. Вайда пък пристигна във Венеция заедно с актьора си Даниел Олбрихски.
Тази година за първи път беше присъдена новоучредената награда "Марчело Мастрояни" за млад актьор/актриса. Съпругата на Мастрояни я връчи на 15-годишния Николо Сенни за ролята му в италианския конкурсен филм "Крушово дърво" на Франческа Аркибуджи. Неговият герой буквално движи и крепи действието в този оголено тезисен филм, където възрастните са или разсеяни, или равнодушни, и чувството за отговорност поемат децата.
Многопосочността на "италианизацията" във Венеция '98 се наби в очи. Освен споменатите вече наградени и филми и творци, заслужават внимание и другите форми на национално присъствие. Стогодишнината от рождението на Тото бе отпразнувана с откъси от известни филми на неаполитанския актьор. Един от неговите комедийни наследници - Алберто Сорди, беше честван с прожекция на последната му авторска работа "Забранени срещи", където аплодирахме повече актьора, отколкото режисьора Сорди. Безпомощен да се справи със слабата драматургия, той разчита преди всичко на присъствието на шоузвездата Валерия Марини. Майсторът на камерата Виторио Стораро измисли светлинното и графично оформление на парадния вход, през който минават звездите, за да влязат в Голямата зала за официалните прожекции. Прелюдиите към всеки филм на тазгодишната Мостра бяха монтажи от лица на италиански носители на "Златен лъв" на фона на музиката на Нино Рота от "8 1/2" на Фелини.
Във всичките тези съвпадения ръмжащите "Режим!" критици откриха един добре направляван фестивал в посока на оставането на "Златния лъв" при домакините и потвърждаването на ренесанса в италианското кино. И малцина от тях си даваха сметка, че в журито участва не само пословичният с неподкупността си италианец Еторе Скола, а и още осем души от различни националности, за които едва ли има значение (а някои може и да не знаят), че в момента на власт в Италия е левицата.
Не мога да отмина факта, че и България се вписа в тази "италианизация" на Венеция '98 с участието на две наши актриси в извънконкурсни италиански филми. В "Ти се смееш" на братя Тавиани ролята на Марийка - съпруга на бивш баритон, е поверена на Елена Гяурова. Чрез реплики на български тя препраща към моменти от биографията на баща си, баса Николай Гяуров. Във филма "Балада за миячите на автостъкла" Елжана Попова играе българка в Италия, която се опитва да помага на полски емигрант, а той за благодарност я ограбва.
Какво бъдеще очаква Венецианската Мостра? Артистичният директор Феличе Лаудадио предложи характерът на фестивала да бъде радикално променен - да се премахнат конкурсът и разните секции, а наградата да бъде самото участие на филмите, не повече от 45.
След уталожване на титаничните страсти ще дойде времето за размисъл по тези предложения, за да се избягнат недоволства и ръмжене в Италия и по света.

Соня Александрова

Венеция - София
Специално за Култура