Изложба на Светломир Мариновски
в галерия Дрита

Само от броени дни в София отвори врати нова галерия за изящно изкуство. Галерия "Дрита" - необичайно име, което означава светлина, започва своето съществуване в особено време. Ясно е, че в сегашния момент не може да се говори за установени пазарни отношения и традиция в купуването на картини. Меценатството е рядко срещано явление, а политиката на държавата за поддържане на хората на изкуството съвсем не се отличава с щедрост и последователност. Затова се иска наистина смелост да открие галерия. Това е жест, който заслужава уважение.
Изкушените в мистичното сигурно ще открият нещо повече от обикновено съвпадение във факта, че първият художник, който излага тук своите работи, също носи име, свързано със светлината. Настоящата експозиция на Светломир Мариновски всъщност е естествено продължение на неговите графични търсения, показвани в самостоятелните му изложби в галерия "Кристиан Сире" в Париж през миналата година или в галерия "Студио Спектър" (1993 и 1995 г.) в националния музей "Боянска църква" (1994 г.), както и при участията му в изявите на група "Ровоот" в София, Пазарджик и Пловдив. Рисунките в тази изложба носят и приятния елемент на изненадата от нещо съвсем ново. А то е изразено в новата техника на изпълнение, импулсивна и освободена, която му е дала възможност да постигне частица от първичното и непринудено излъчване на рисунките в пещерите Ласко и Алтамира. Онова излъчване, което не трябва да се обяснява, защото носи всичко в себе си. То е лаконично в своята черно-бяла изразителност, но деликатно води в своята посока. Посоката към сливане на светлината и тъмнината, на девственото бяло поле с черната следа от четката, проследяваща напрежението и жизнеността на художническия жест. Това изкуство е интелектуален продукт, отворен към всяко око, но едва ли е лесно достъпен за всеки поглед. Защото изисква нещо повече от обикновеното гледане. Изисква взиране, за да се види скритият под повърхността личен код.
Древна индийска легенда разказва за талантлив художник, на когото било възложено да изработи голям дървен жезъл с ритуално предназначение. Тръгнал художникът да търси подходящото дърво, от което да го направи. Напълно забравил за заобикалящия го свят. Времето и пространството въздишали отстрани, безсилни да овладеят волята му. Близките му измрели, а приятелите го забравили. Той пък, погълнат от търсенето, не остарявал. Намерил най-после дървото и започнал да работи, без да мисли за нищо друго, освен за красотата на бъдещия жезъл. Работил дълго, докато имената на владетелите на Индия, издълбани върху каменните блокове на свещените храмове, постепенно се изтрили. Когато завършил жезъла, останал поразен, защото той се бил превърнал в творение, въплътило всичко прекрасно на земята. В творение, докоснато от ръката на Бога.
Тази хубава приказка носи в себе си една важна истина: в света на изкуството времето тече по различен начин. Заедно с последователността на минало, настояще и бъдеще съществува друго важно измерение - движението към съвършенство. Движение, на частица от което ставаме свидетели в работите на Светломир, и което за наша обща радост продължава.

Николай Бошев