Тези дни с изложбата си "Богът-слънце" в галерия "Арт 36" Владимир Шунев се опитва да ни прехвърли в онези далечни времена, когато човекът, сам и безпризорен, е оцелявал сред природните стихии. Но безпризорни се оказваме ние, защото в картините, наподобяващи праисторически рисунки, има много повече логика, взаимосвързаност и йерархична подреденост, отколкото в нашия модерен свят. Някои съвременни автори търсят себеидентичността и верния си изказ чрез езика на предмодерността. Владимир Шунев намира своите изражения в предисторичността. Може би заради това неговите работи са изпълнени в чистата естетика, владееща по правило "първичните" светове. Затова композициите са хармонични, "хаосът" е уравновесен, линията - крайно пестелива. Най-често в слънчево-жълто (по-рядко в синьо), с малко фигурни изображения, картините са безметежни и почти абстрактни. Обожествяваните елени, риби, коне и други са активни и равностойни участници в този "космогоничен срез", създават чувството за пълнота и завършеност, задоволявайки напълно и нашите атавистични усещания.
Интересно е, че се чувстваме уютно с тези картини - те би трябвало да разтварят пластове от паметта ни към страшната, невъобразима отдалеченост, а всъщност представят идеята за отворено пространство с много светлина, където божество и стихия са едно и също, а личности няма - светът е цял и неделим. Осъществяването на тази "топла връзка" става възможно вероятно, защото Владимир Шунев търси в езическите корени някакви истини, които да ни сдобрят не само с природата, а с живеенето въобще.

Ивомила Иванова