Годишнината (20) от убийството на писателя Георги Марков мина под знака на българския чадър. Медиите отново се занимаваха повече с тялото, отколкото с духа на писателя.
Изясняването на сюжета, свързан с трагичната му смърт, разбира се, е от изключителна важност. От друга страна обаче говоренето на тази тема се оказа по-лесно за медиите, пък и някак съвсем попада в традицията на националната ни некрофилия.
От взиране в детайлите около смъртта на тялото престанахме да мислим за безсмъртието на текстовете. Престъплението срещу личността се превърна в единствения код, през който четем личността на Марков. В този смисъл има голяма опасност чадърът да убие за втори път своята жертва. Този път, добре разпънат, той скрива внушителното му творчество. Зад него мястото на писателя в съвременната българска литература остава недооценено.
Във връзка с годишнината в. "Литературен форум". (бр. 27, 1998) направи смел опит да излезе от клишето, като пусна в рубриката си "Непубликувано" репортажа на Г. Марков "За големия български роман", излъчен през 1975 г. по радио "Дойче Веле". Според писмената препоръка на Йосиф Загорски, основател на фонд "Георги Марков", това е един от непубликуваните заради финансовите затруднения на фонда репортажи.
Разпънатият чадър вероятно е попречил на редакцията да види, че този репортаж е публикуван още през 1991 г. във великолепното издание на ИК "П. К. Яворов" "Нови задочни репортажи за България. Когато часовниците са спрени", под редакцията на Димитър Паунов, на стр. 108-112. Жалко.

Симона Мирчева