При всички превратности и изпитания, които съпътстват творческата природа на художника, има неща, които трайно остават над промените на стилистиката, над конюнктурните бумове, над всичко, свързано с външния израз на формата и пристрастията на времето, остава онази неуловима вътрешна чувствителност, която органически свързва сюжетните и пластическите съставки и ги пренася през времето като неповторимо духовно присъствие. Който е следил сериозно нашия художествен живот не по шума и надвикването мужду автори, критици и произведения, а по вътрешния глас на изкуството, знае колко сгъстена живописна сила, тревожна тишина и своеобразна светлина носят за всяка изложба външно незабележимите откровения на Олга Вълнарова. И във време, когато едва ли не мнозина смятат, че всичко е позволено и възможно в изкуството, когато посредствеността, духовната леност и отсъствието на творческа воля се мъчат да компенсират липсата на истински престиж и признание, Олга Вълнарова идва като опровержение на любителите на конюнктурни състезания и като доказателство, че Път в изкуството има само този, който е тръгнал отнякъде и който носи нещо свое със себе си. А пътят на Олга минава през тайнствената мощ на Родопите, през тихата интимност на домашния уют и през една солидна живописна култура, в която конструктивните уроци на учителя Андре Лот са включени в една българска пространствена действителност. Двете години, прекарани в академията на Андре Лот, и духовният климат на Париж са дали много на авторката, но истинските уроци като че ли художничката е получила от родната природа, от възрожденските тъкани и алафранги и преди всичко от следването на онзи вътрешен глас, който невинаги може да се чуе от всички, но на тези, които го долавят, носи много задушевност, доброта и надежда. И преди всичко за тях тази живопис е в състояние напълно да разкрие вътрешната си светлина. Тъмните кафяви умбри, масленозелени преминават в наситените охри и червени на отиващия си ден. И вместо мрака на нощта в нас остава светлината на едно огнено сияние, което багрената тъкан е съхранила някъде дълбоко в себе си като пробуждане на утрото.
Сюжетният кръг на Олга Вълнарова не е много широк. Пейзажи от България, интериори и натюрморти с цветя. Не е много разнообразна и цветната гама. Но всъщност богатството на тази живопис не е в нейното външно тематично и пластично разнообразие, а в нейното емоционално богатство, с което авторката усеща живота на природата. Иска ми се да вярвам, че всеки, който обича света на истинската живопис, ще открие човешка нежност, носталгията на един отиващ ден, пластична красота и добрината на един художник, който непредубедено и открито споделя това, което обича. А това е достатъчно, за да повярваме и в Пътя на художничката, и в истините, които носи със себе си.

Светлин Русев

(от каталога на юбилейната изложба)