Авторадиорекламата

За това ме подсети спорът около рекламите в електронните медии. Саморекламата също е част от работата на рекламните отдели. Тя все още не е регламентирана, изисква собствени пари, фантазия и адекватна реализация.
Представете си, че искате да чуете нещо интригуващо, нещо по-различно. Ако не познавате радиостанциите, ще започнете да се оглеждате да си харесате някоя по рекламите около вас. Ще се учудите колко сме изостанали и в това отношение.
Когато се наливаха основите на частните радиостанции, беше модерно да се правят слушателски преброявания на открито на импровизирани сбирки по повод или без повод. Тази идея гръмна, защото резил е някак да събереш не повече от дузина души под плаката "Огромен купон". И специалистите почнаха да пипат уж по-тънко.
Не говорим за вътрешноведомствена реклама от типа "Всяка неделя" ви препоръчва да слушате "Сигнал+". Това не е интересно. Да не говорим, че не е и логично - очевидно различни са претенциите и публиките на двете медии. Рекламата излиза така почти без пари, но е и почти без ефект.
Изпивате си кафето с пакетче захар "Дарик", запалвате си неназована цигара с кибритче "BBC". Ако имате късмет, може да се доберете отнякъде до химикалка еднодневка с рекламен надпис. От време на време, но за кратко се появяват изтормозени рекламни пана, които обикновено всеки избягва да чете. Като се отчете колко слабички са силите на рекламните отдели на радиостанциите, да се чуди човек защо трябва да фиксираме работата им в закони. След като себе си трудно рекламират, какво остава за клиентите им.
Трогателна е и следната (анти)рекламна ситуация. Заведение, на вратата на което е лепната заявката "Тук се слуша радио...", а вътре някой е надул съвсем друга радиостанция. БНР надцаква и това несъответствие. На входа и в известното кафене на самото радио не се слуша нито една от двете програми.
Има и други стратегии - грандиозни рекламни кампании, замислени някъде другаде, но осъществявани у нас. Линкълн обикаля София. Впечатляващо, но по-добре е да не се замисляш как точно заобикаля дупките по улиците.
Радиостанциите ни залагат главно на авторекламни клипове. За това им стигат и фантазията, и парите. Но те са ориентирани към слушатели вече попаднали в мрежите на желаната честота. Буденето на интерес у неслушащия е още до голяма степен в мъртвата зона на радиорекламата ни. Нещото, което заменя авторекламата, е това, че България е малка страна. Добрата или лошата слава и без реклама спешно се разнася от ухо на ухо.
Да не се случва, но забравиш ли точните вълни на любимата си радиостанция, трудно можеш да се ориентираш сам. Трябва или да я търсиш по скалата - тогава, ако ти хареса нещо друго, "твоето си радио" те "изпуска" като слушател. Или най-малкото трябва да си купиш вестник, но пак не е гаранция, че там ще има реклама (за програмата на радиото изобщо и не помисляй). Авторекламата като средство за запазване на слушатели е най-неразвита у нас, вместо да превърне радиото в част от човека, а радиочестота в ЕГН.

Вяра Ангелова