Животно грозно, марш от тук!

Филмови годзили има много по света. Японците са качили на екран чудовището през 1954 г. и от тогава насам периодично си го експлоатират. Американците, като фенове на всякакви страшилища, също са правили свои версии. Последната е тяхна. Ако се занимавам с нея, то е, защото около образа на едрогабаритния звер съществува митология.
Новата "Годзила" със сигурност е най-разточителната откъм ефекти. Не знам дали е най-глупавата, може да има и по-глупави, макар че е трудно. Сега грамадното животно е мутант. Причина за появата му са френски ядрени опити в Полинезия. Защо пък френски, а не американски например? Знам ли... Сигурно защото американците не вършат такива работи. Те са добри хора, борят се за разоръжаване. Но, съдба проклета, тъкмо щатските поданици са най-потърпевши от пръкването на зловещия биологичен вид. Годзилата е очарована от високото строителство в Ню Йорк и с радост се заселва там.
Режисьор на филма е Роланд Емерих. Той засне "Денят на независимостта". Който помни що архитектурни шедьоври бяха сринати там, трябва да се сети какво се случва тук. Градът става дармадан, само един паметник на културата оцелява - Статуята на свободата. Нея си я кътат за идните поколения. Или за следващото нашествие - на Годзила, на иноземци, на ислямски фундаменталисти...
Докато Ню Йорк се гърчи в руини, аз се питам няма ли нещо нормално да проблесне в историята. В един момент се открива шанс: взривяват "Медисън скуеър гардън", за да затрият излюпените в прочутата зала неколкостотин годзилчета - рожби на голямата Годзила. Тя пристига и ги намира мъртви. Ето го шанса режисьорът да спре за малко гаврата си с труда на поколения архитекти и дюлгери, и да вкара нещо смислено в образа на мутанта-терминатор. Защото чудовище, чудовище, ама чеда губи, може пък нещо да му трепне, да го заболи, майчински инстинкт е това. Свестните автори така правят, позволяват си емоционални паузи. Емерих обаче е невъзмутим. Той претупва сцената, колкото годзилата да се поизнерви, да погне основните герои и да срине малкото обекти, останали здрави до този миг. По същия начин би реагирала, ако някой нахалник я погъделичка по петата. Но, майната му, важното е из въздуха плавно да се носят тухли, вар и хоросан, а простотиите да се сменят на бърз ход.
Животно грозно, марш от тук! Не годзилата, тя е невинна. Филмът.

Борислав Колев