Уважаема редакция,
С риск да стана банален, засягам отново твърде сериозната според мен тема за четивността на вестника ви, чийто редовен читател съм още от "народния" му период.
Скоро след злополучната по мое мнение рецензия за в. "Сега" на страниците ви (бр. 35) се появи още по-тежък случай. По-тежък, защото става дума за анализ на детски филм - "Приказен свят", режисьор Чарлз Стъридж, с Елизабет Ърл, Флоранс Хоат, Питър О Тул и пр. "Приказен свят: медийната автодицея"(?!) - автор г-жа (г-ца) Евгения Панчева. Текстът гъмжи от препратки към текстове на Барт, Маклуън и пр.
Амбициран, разгърнах речника на чуждите думи, но и там не успях да открия думичките "автодицея", "arche u telos", "емпатия", "архетекст", "авторефлексия", "окулоцентризъм", "атомарно", "денотация", "конотация", "семиозис", "aletheia"...
Озадачаващи са и изразите от рода на: "Себереференцията е постоянна и тече на разни нива", "преекспонира уличното гледане", "метаморфозирам преди образа", "трансцедентира окото", "еманация/излъскване на референта", "фантазмична затвореност във "вътрешното око" на въображението им отнема истинския статус на всеобщност", "мнемотехника, фотографията преодолява екзистенциалната "прекъснатост" на аза", "късномодерен опит за експониране на сегменти от пространството", "постмодерното овъншаване на вътрешния свят", "себерефлексия на медията" и пр.
Пиша тези редове с най-добро чувство, загрижен за контактите на в. "Култура" с читателската ви аудитория, дълбоко убеден, че подобни текстове, имащи своето място в едно академично, предназначено за специалисти издание, появявайки се във вестника ви, просто му вредят.
Твърдя това от позицията си на човек, учил сериозно латинския език във времето, когато все още гимназиите ни бяха реални, полукласически и класически - дай, Боже, отново да го доживеем.

Ангел Ахрянов