Центърът за изкуство "Ата" откри сезона с изложба на Вихрони Попнеделев. Нейното заглавие е "Еротика" Представени са две живописни работи (масло) и произведения от ръчно лята хартия. Маслените картини носят типичния за автора експресивен маниер на живописване, съчетан с умерена доза деформация. Голи женски фигури са полегнали върху активен червен фон. Позите и жестовете на телата носят подчертано плътско и еротично въздействие. Една от девойките дори е показана в момент на мастурбация. Авторът включва и момент на гротеска. Тези, които познават изкуството на Вихрони, знаят, че голите му тела са твърде далече от класическата строгост. Той рисува по-скоро някаква идея за "градското" момиче. Своеобразният, трудно определим с думи, но лесно разпознаваем визуално типаж е продукт на личния авторов маниер.
Този факт до голяма степен премахва дистанцията произведение - зрител. По тази причина и "безсрамно" разголената женска плът изглежда закачливо, понякога дори леко смешно. Орнаменталните мотиви, които са включени във фона, не са конкретни, но умишлено симулират някаква приказна илюстративност.
Едно от новите неща в тази изложба е, че хартиите на Вихрони Попнеделев са в значително по-голям формат от тези, които сме виждали преди. Мотивите отново са голи женски тела. Рисунъкът е игрив и "флиртува" с древната крито-микенска рисунка. На места преплетените тънки линии се сгъстяват и конкретното изображение изчезва, за да се доближи до абстракцията. Ръчно направената хартия е уникална. Значението на фактурата, както и играта на светлината са равностойни на изрисуваните фигури. Тоналното богатство на пигментите, пропити от хартията, градят сложни живописни стойности. Това, разбира се, в пълна степен важи и за монохромните хартии. Поставени върху стената, те напомнят за каменни релефи, благодарение на привидно тежките графитено сиво и черно. В изложбата присъстват и две работи, в които авторът не използва никакъв пигмент. Хартията въздейства с натуралния си цвят. В тези творби художникът разчита изцяло на дълбокия релеф, "дълбан" в хартиената каша. Изображението вече е по-близко до първичността на първобитното изкуство, отколкото до изискаността на крито-микенския рисунък. Усещането за релеф се усилва допълнително и от цветните филтри, с които се осветяват въпросните произведения. Така Вихрони Попнеделев успешно придава "героизъм" на един иначе не толкова "героичен" материал, какъвто е хартията.

Борис Костадинов