За дигиталната форма

Дигиталното битие има три психологични ефекта върху формата на нашия свят. То децентрализира, изравнява и прави нещата по-големи и по-малки едновременно. Понеже битовете нямат размер, форма или цвят, ние не можем да ги възприемаме със сетивата си. Ала точно както асансьорите са променили формата на сградите, а колите - на градовете, битовете ще променят формата на организациите, все едно дали те са компании, нации или социални структури.
Ние разбираме например, че удвояването на дължината на рибата умножава теглото й не по-малко от осем пъти. Знаем, че високоволтовите кабели се късат след определена дължина, защото не издържат на собствената си тежест. Почти невежи сме, обаче, за фракталната природа на дигиталния свят и за това как тя ще промени формата на нашата среда. Ефектът ще бъде не по-малко съществен, отколкото ако променим силата на земното притегляне.
Киберпространството не е дърво. Най-удивителната страна на Мрежата е, че никой не я опекунства. Всеки знае това, но никой не иска наистина да го повярва. Плетеницата все някъде би трябвало да свършва, сигурно някой би трябвало да държи контрола - футболните отбори имат капитани, а оркестрите - диригенти... Ние приемаме за допустима някаква форма на власт, някаква йерархия почти във всичко. В детството тя идва от родителите и учителите. В зрелия живот идва от шефовете и правителството. Макар не винаги да сме доволни от мястото си в тази йерархия, то поне я разбираме.
Ала понякога неуместното присъствие на полицейската кола може да предизвика задръстване. Мрежата - взаимообвързана система, изградена от свободно свързани и несъвършени части, която работи, защото никой не държи контрола - разклаща всичките ни централистки представи; йерархията, например, си отива.
Киберпространството е кристална решетка. Ако някоя част не работи, вие я заобикаляте. Гледката и усещането са неочаквано много по-биологически, с характеристики, заети много повече от флората и фауната, отколкото от неестествената геометрия на правите линии в човешките творения. Представете си V-образната форма на ятото патици, прелитащи на юг.
Обаче патиците нямат банки. Да, много късчета от нашия свят наистина носят централизма в себе си. Йерархията има своето място. Ала дори и най-консервативният централист ще се съгласи, че напоследък организациите бяха свити, с приемливо по-малко нива между върха и дъното. Компанията Mitsubishi Trading, например, въобще премахна цяло ниво средни мениджъри, други фирми правят същото. Донякъде това е заради конкурентната пазарна икономика, която изисква свиване. В много по-голяма степен обаче това е заради съвременните комуникации. Прибавете днешната доктрина на мениджмънта и ще получите още по-изтънени социални форми. Лидерите се определят чрез това, което правят, а не по това къде седят - много политици и индустриалци все още не са го забелязали. Компютърната индустрия научи това от отворените системи, при които надбягването с въображението е много по-доходоносно, отколкото белезниците и ключовете.
Либертарният възглед за света добавя изравненост към децентрализма и прави заключението, че както нацията-държава и големите организации са обречени. Това е вярно само наполовина. Вместо това бих оприличил дигиталния свят на местната архитектура, при която локалните и глобалните сили работят и за индивидуализма, и за хармонията. Всяка къща на някой гръцки остров е с изцяло свой собствен дизайн, отразявайки ad hoc нуждите на различни индивиди във времето. А общата употреба на местни материали - каменният градеж и използването на вар за отразяване на жегата - създава колективен ордер. Обаче като използвате стомана и климатици, единственият начин да запазите тази хармония е да я регламентирате законово, за да постигнете същото, което преди е правила природата.
По-малки и по-големи едновременно. Моето недоволство от нацията-държава е от това, че тя е с погрешен размер - не пасва на дигиталната форма на бъдещето. Повечето нации са прекалено големи, за да бъдат локални, а всички нации са прекалено малки, за да бъдат глобални. Мрежата ни води към онези закони, които правим така зле - международните. Морският закон, договорите за неразпространение на ядреното оръжие и търговските споразумения отнемат цяла вечност за преговори и са трудни за създаване, защото ничий приоритетен интерес не е този на света като цяло.
След като има средства и нагласа да бъдем глобални, управлението трябва да бъде сведено до селото и издигнато до планетата. Можем да видим как това се случва донякъде в световете на бизнеса и на политиката.
Компании като Time Inc., News Corp. и Bertelsmann стават все по-големи и по-големи. Хората са разтревожени за контрола, който световните медии са концентрирали в ръцете на малцина. Ала те забравят, че в същото време има все повече и повече персонализирани информационни услуги, които се справят просто прекрасно, благодаря им много.
Ценността да бъдеш голям е двояка: размерът осигурява на организациите способността да се справят със световното физическо пространство и способността да губят много пари с цел да спечелят много повече. Ценността да бъдеш малък не се нуждае от обяснение.
В този момент от историята е трудно да си представим, че нашият високоструктуриран и централизиран свят ще се разчлени на планетарни свободно свързани физически и дигитални общности. Обаче ще го направи. Ето защо се налага да се обръща все повече внимание на това как точно и доколко можем да координираме тази нова масова индивидуализация. Лесно е, например, да се разбере кой ще строи пътя в моето село. Значително по-трудно е да се разбере кой ще свърже селата ни, особено ако някои имат по-малко състояние или контрол от останалите. Трудно е също да се разбере как ще се договорим за различните стандарти. Помислете: ние живеем в свят, където не можем да се споразумеем дори от коя страна на пътя да шофираме.