Седем немски и руски дни

Кое влияние е по-силно у нас? Немското или руското? На този въпрос България никога не е могла да си отговори. И днес тя продължава да си мисли, че скача от едната на другата палуба, от единия на другия европейски кораб. А всъщност не тя скача, а вълните я люшкат; и между Русия и Германия България е само един разделителен радиосигнал.
Не е прецедент за радиостанциите ни да препредават чужда програма. Най-пресните примери са създаването на "Витоша" в комбинация с "VOA" или излъчването на новини на "BBC" по Радио "Дарик". Елементите от една чужда програма могат да бъдат приети от програмата-носител. Но когато са присадени два нови органа, изпитанието да не бъдат отхвърлени като чужди тела за радиоорганизма е голямо. Такъв е случаят с радио "7 дни", което всеки ден предава по един час "Голос России" и "Deutsche Welle". На български език. Нещо невероятно интересно като комбинация. Не че не може да чуете двете програми по отделно. Но тук като че ли се прави опит за помиряването на двете начала, за побратимяването им в съзнанието на слушателя.
След като спряха руската телевизия, след като руската преса и книгите станаха недостъпно скъпи, зейна пропаст в общуването с Русия за много хора. Не само за рускините, намерили си български съпрузи. Поредното ни "отваряне" към западното общество изглежда трябваше да мине през "затварянето" ни към руското. Никой не помисли за средното поколение на България и за неговите интереси. В този смисъл "7 дни" добре се ориентира с пускането на "Голос России". Макар и със закъснение, макар и с несигурен успех. Сам по себе си този факт нямаше да бъде толкова необичаен, ако не беше комбиниран с предаването на "Deutsche Welle". Два свята, които трудно се разбират манталитетно. Най-малък е проблемът, че програмата от Германия се реализира от българи с нормално произношение, а тази от Русия с типично руския мек говор.
В "Голос России" може да чуете руската класика, но и съвременните руски изпълнители, които, бъдете уверени, не се изчерпват само с Ала Пугачова и Филип Киркоров. В самото построяване и поднасяне на програмата се усеща сантименталността на разлятата руска душа. Това не се обяснява с думи, а просто се чувства. След един час започва немската програма, перфектно композирана, но и с онази специфична немска романтичност, за която рядко се сещаме.
И двете програми са затворени в себе си, в новините и коментарите, вълнуващи големите им общества. Българският слушател, когото и двете целят, е всъщност парламентьорът между тях. Няма комай никакво значение как се вписват в самата програма на "7 дни", по-важен е звукът помежду им. Сигналът на "7 дни", който формално ги разделя, ги и обединява. Така радиотериторията се превръща в единственото място, в което "през" българина (в ролята му на слушател) реално си говорят Русия и Германия. Разбира се, в много незначителен за тях вариант. Вариант, който е валиден само за нас, и то единствено докато слушаме радио.

Вяра Ангелова