Балкански сюжети

С какво ли новоизбраният президент на босненските сърби Никола Поплашен така уплаши международната общност, та първоначално тя обяви вота на босненските сърби за катастрофа с необозрими последици? Според мен с едно интервю от 1996 година, останалото са дреболии. Роден през 1951 година във Войводина в семейството на краински сърби, Поплашен следва политология в Сараево и в края на 80-те години се нарежда сред плеядата доктори на Сараевския университет, посветили се на сръбската идея, между които доктор Радован Караджич, доктор Войслав Шешел, доктор Биляна Плавшич и още няколко. Това бяха годините, когато преследваните в Югославия за национализъм от най-долна проба минаваха на Запад за демократи и правозащитници, та влезеха ли в затвора, Амнести Интернешънъл събираше подписи, пишеше протестни писма и съставяше агиографии за тях в годишните си доклади, какъвто бе случаят с фашиста, пардон, радикалния националист Войслав Шешел или, пардон, демократа Франьо Туджман. Пленен от сръбската идея още като студент, доктор Поплашен не лежа в затвора като доктор Шешел, благодарение на което пуска коренче като асистент във факултета по политология. В интродукцията си към едно програмно интервю с новата политическа звезда списание "Велика Сърбия" през 1996 година помества следната творческа биография на Никола Поплашен:
"До започването на войната д-р Поплашен работи като професор във политологическия факултет в Сараево. През 1992 година, ведно с мнозинството от сръбските патриоти, той облича униформата и се присъединява към бранителите на сръбщината. След събрания военен опит в бригадата Никшич и в споразумение с д-р Войслав Шешел той поема организацията на Сръбската радикална партия в Република Сръбска. През март 1993 гоодина, на конгреса на Радикалната партия в Баня Лука, той бе избран за председател на тази партия. Мюсюлманската офанзива от Бихач през есента на 1994 година го заварва в Белград. Той оставя партийните дела и бързо се връща в Сръбска, за да се отправи за фронта заедно със свои студенти. Командва войници в първата линия на боевете. До днес пази една пушка, строшена от парче от "зелена", сиреч мюсюлманска граната. За проявена храброст в боя и за успешна командна дейност е отличен със званието "Четник войвода". След рухването на мюсюлманската офанзива той се връща към политическа дейност с цел да направи сръбските радикали определяща политическа партия в Сръбска."
Ако целият този епос отговаряше на действителността, то особено юначество ще да е изисквала от Никола Поплавшич спецификата на тази война, в която деветдесет процента от убитите са цивилни граждани, възрастни, жени и деца. Ала по всяка вероятност фронтовашката му биография е само епос, подплатен от няколко фотографии, от които Поплашен страшно глада с четническа брада, калпак, пушка, нож и другите му салтанати. Поплашен всъщност си куца от автомобилна злополука, той няма повече да тиражира този епос, нито пък въпросното интервю, в което между другото нарича Дейтънския мир интермецо между две войни и казва и други страшни работи. Например, че при първа възможност щял да присъедини Република Сръбска към майка Сърбия и че не разбирал защо Западът демонтирал мултиетническа Югославия, а сега иска мултиетническа Босна. Иди му възразявай. Ала да забравим това интервю. Откакто преди три дни помириса резиденцията в Баня Лука, Поплашен вече три пъти се закле да уважава Дейтън и всеки път обогатява клетвата си с нови увещания за лоялност към всекиго и всичко, което Западът очаква от един президент на протектората Сръбска Босна. "Приложението на Дейтънското споразумение за мен има висш приоритет" - гласи дословно последната му клетва, изречена, без окото да му мигне, на 23 септември, събота, пред Франспрес. Да не е пък по-загубен от сегашната президентка доктор Биляна Плавшич, която според предизборните тиради на доктор Поплавшич вече две години с продейтънско безродие продавала сръбските интереси на американците и на исляма. Екс-биоложка с тънки познания за расовото превъзходство на сръбския ген и екс-президентка на Караджич по време на етническите чистки, доктор Биляна Плавшич през 1997 година изненадващо придоби званието "умерен политик", бе обявена за демократична алтернатива на демонтирания и подгонен от Хага психиатър, поет и президент, и за всеобща изненада се оказа демократорка по поръчка, способна дори на коалиция с мюсюлманите в скупщината на босненските сърби и на какви ли не други противни на сръбския ген форми на съжителство, поиска ли това "вицекралят" на Босна Карлос Вестендорп. Та каквото тя можа, може и Поплашен. Черпакът и осигуреното място край баката с чорбата в Баня Лука имат, при липсата на друга перспектива, магично въздействие върху поизцапалите се труженици на сръбската идея, поне докато в протектората нещата остават закотвени в дейтънския сценарий под контрола на 35-хилядния контингент на Есфор за някакви си два милиарда долара годишно. А той, както се шушука напоследък, ще остане поне още едно поколение в Босна, защото два милиарда долара годишно било все пак по-евтино от нова война.

Жерминал Чивиков