Германия има нов канцлер

Това е надписът над огромните портрети на Герхард Шрьодер, които още вечерта след изборите започнаха да разлепят на мястото на старите с предизборната фраза на социалдемократите (SPD) "Готови сме". Предвидими избори с непредвидим резултат и вероятно с непредвидими последици.
Предвидимото беше, че немците искаха промяна. Шестнайсет години на Кол очевидно са омръзнали на всички, а и самото им споменаване (използвано, разбира се, непрекъснато от SPD) предизвикваше угризения у демократичния избирател, който със свито сърце каза за Шрьодер: "Може би ще се поправи. И Кол не беше много добър в началото". Непредвидим беше спадът на процентите на CDU (християндемократите). След върховата победа на партията през 1994 г., когато консерваторите печелят не къде да е, а в уж традиционно левия Изток, необходимите им за ефективно мнозинство мандати, сега сравнително ниският им резултат и в двете части на Германия е потрес за всички. Вот по-скоро против Кол, отколкото за Шрьодер.
Всъщност Хелмут Кол и Герхард Шрьодер бяха двете лица на тази предизборна кампания.
Шрьодер - големият "предизвикател" от Хановер (както го нарекоха немците), министър президент на Долна Саксония (втората по големина провинция в Германия), член на надзорния съвет на "Фолксваген" (централата на заводите е във Волфенбютел, близо до Хановер), оженил се (четвърти брак) за стажантката си (журналистка). В предизборната борба Шрьодер беше предизвикателят с голямо "П", но това значеше още и провокаторът, палячото, бизнесменът, който предпочита да "говори повече за Уеб" (Кол), отколкото за държавни дела.
Кол - държавникът, бащата на немското обединение (или неговия "дядо", според SPD), стратегът на европейското обединение, който с непринудеността на дипломат и обиграността на политик отговори моментално на дебатите в Бундестага, че "позицията на дядото съвсем не е лоша позиция". Наистина "световна класа", както гласеше предизборният му плакат, но тежестта на тази "световна класа" като че ли надхвърли с назидателността и сериозността си границите на поносимост на и без това сериозното и организирано немско общество. С дългата си реч в Бундестага Кол засенчи Шрьодер като държавник, но разказвайки половината история на германското обединение изнерви не само депутатите и най-вече съветниците си, но предизвика намигванията дори на телевизионните говорители, които в репортажите прекъсваха речта му, за да излъчат рекламите.
И така, донякъде предвидим избор (Кол - Шрьодер), непредвидим резултат. Парадоксалното е, че на Изток подкрепиха SPD (вероятно против Кол), макар да смятат, че социалдемократите няма да се справят по-добре с проблемите, отколкото PDS (приемниците на комунистите). Може би трудно предвидими последици? SPD твърди, че "не може да промени нещата, но може да ги направи по-добре". Социалдемократите не говорят за реформи и напрежения, а обещават справедливост и спокойствие. Дори партийните функционери от щаба на Шрьодер се смеят на въпроса за разликата в икономическите програми на SPD и CDU, данъчната реформа и пенсионното осигуряване. Но там споровете не са толкова с CDU, колкото с FDP - либералите или "партията на зъболекарите", както небеззъбо ги нарича "Шпигел".
Медиите отразяват събитията с темпото на политиците. Още в деня след изборите социалдемократите поканиха зелените на преговори за евентуална коалиция. Партийните конгреси, където ще се сменят ръководствата, са насрочени, а половин час след края на изборния ден Хелмут Кол пое върху себе си отговорността за провала на християндемократите и помоли ръководните органи на партията си да не го смятат за кандидатпредседател на CDU на предстоящия конгрес.

Ирина Илиева

28 септември 1998
Хановер