Сълзи в очите, апатия в гащите

Историята в "Надежда за обич" е съвсем проста, а разказана едно към едно си е чист булевард: мъж изоставя жена си заради най-добрата й приятелка. Клетата съпруга си прибира детенцето и багажа и се връща в родното си градче в дълбоката американска провинция. Местните я одумват, детето страда за татко си, дядото е тежко болен, бабата умира... Накрая се ражда нова любов.
Режисьорският филм на актьора Форест Уитакър е с доста драматургични, а и стилистични кусури. Фарсовото му начало въобще не се връзва с по-нататъшната мека тоналност. Вътре се мотат някои сюжетни линии и линийки, които само товарят излишно действието.
Какво все пак те кара да се трогнеш от този филм? Скромността и липсата на претенция, безхитростното вглеждане в човешките болки и радости, непресторените изблици на чувства, разоръжаващата красота на Сандра Бълок и въздействащата й (този път) игра. Каквито и слабости да пронизват "Надежда за обич", хубавото е повече. И тъкмо то те обсебва, а не меракът да анализираш филма в детайли и да му броиш издънките.
"Буги нощи" си прилича с "Надежда за обич" по баласта в драматургията. Тук обаче няма емоционална компенсация за "свръхтеглото", макар да има мегдан за прилив на сърдечни трепети. Първият половин час дори носи обещание за кино от класа. В тези минути филмът на младия режисьор Пол Томас Андерсън напомня по нещо за ранния Скорсезе с неговите лоши-добри момчета и момичета. Съдбата е отредила на героите в "Буги нощи" да се занимават с порноиндустрия. Значи те са един вид черни овце, обществото не ги долюбва. Така де, я си представете, че щерка ви е в бизнеса. Да не би да вземете да се наслаждавате на актьорското й майсторство и да оценявате по достойнство брехтовското отстранение, с което подхожда към шведската тройка? Едва ли, колкото и да се смятате за разкрепостени.
Истината е, че режисьорът Андерсън пипа деликатно в още по-деликатната материя и не изпростява. Целта му е да покаже, че зад разголената плът на порнотружениците се крият хора. Пред камерата те може да са машини за оргазъм, но иначе хапват, пийват, гледат си дечурлигата, пеят коледни песни и дори понякога се влюбват. А в общността им цари един такъв дух на семейственост. Като ги гледа каква сплотена фамилия са, на човек може да му се прииска да си свали кюлотите и да стане част от тях. Може, но не му се приисква. И знаете ли защо? Не защото професията е рискова, друга е причината: тия неща, дето ви ги разправям, режисьорът ги декларира, но не успява да ги зареди с енергия. След потентния си старт той се оплита в стерилна бъбривост, а героите остават чужди, не вълнуват. Най-много зрителят да набере малко суха информация за мокри сънища. Например, че в началото на 80-те порното изживява революция - от кинолента започва да се снима на видео, филмите напускат специализираните салони и отиват на по-уютно място - в домовете на потребителите. Това чудесно: лежиш си удобно на дивана, киризиш и се дървиш на воля, без някой мискинин от съседния стол да ти наднича в дюкяна. Но "Буги нощи"... Той е като онази сцена в "Играчка-плачка": сваляш гадже бонбон, събличаш го и какво да видиш - то било травестит.

Борислав Колев