След Копривщица'98 - празникът, който отмина в края на лятото - можем да направим доста изводи. Тази година ми се струва, че там стана чудо: България си дойде, дойде си у дома. Новото са невероятните млади, които бяха тук. Копривщица вече като че ли ще бъде само на младите. Онова, което постигнахме тази година, е, че успяхме да направим сбор. Сборът на българи от цяло Българско, че и оттатък.
Много неща ни подсказва Копривщица'98. Първото е, че има потребност от този празник. Като знам много от съставите как успяха да дойдат, като знам какво са направили да дойдат... А и само фактът, че там някой си от публиката се е бръкнал и е дал "награда от сърце", прави от Копривщица едно сърце. Сърце на тая много чудновата България, дето непрекъснато се тюхка, че била в криза.
Копривщица'98 подсказва, че не сме в "криза", когато става дума за корена ни, който е жилав, як, който няма току-тъй "да повене". Ако ние съумеем всяка година в Копривщица да поливаме този корен, за да може да цъфне дървото на познанието, на щастието, на България, мисля, че ще сме си свършили работата...
На фона на всички щуротии, които стават в нашата България, искреното, истинското и в крайна сметка именно българското е онова, което ставаше на "естрадата" пред старото копривщенско училище...
Отмина едно голямо чудо, ако чудесата могат да бъдат големи и малки. А когато чудото е отминало, добре е да си направиш и равносметка, защото след празника идва делникът, който ни подготвя пак за празника. Да сме живи и здрави, та догодина отново България да сбере себе си на Копривщица'99!

Георг Краев