Ревю и театър

Театралите придърпаха ревюто в спектаклите си като концептуален коз срещу баналната мода, срещу индустрията, естетизираща ежедневието и оформяща лицата, прическите, поведението на цели поколения, срещу театъра, щраусовски нехаещ за всичко извън рампата. Творците в модната индустрия обаче усвояваха театралното, концептуализирайки ежедневния спектакъл на живеенето. Нагло преработвайки знанията на традиционните изкуства в дреха, прическа, силует, с Бодлерова възхита пред поезията на преходното и грима на различните култури, художници, дизайнери, гримьори, коафьори режисираха стила, а то значи човека, в различните вечни дневни и нощни сюжети на професиите и развлеченията. Персонажите в различните действия от пиесата на денонощието в зависимост от възраст, пол, занятие сменят костюма. Както се казва, "панаир на суетата".
И точно като "панаир на суетата" беше организирал своя спектакъл Кръстьо Капанов в заключителното шоу-ревю на Международния фестивал на прическата и красотата, състоял се в София от 20 до 21 септември т.г. Четирите върастни дами, облечени от театралния гардероб в стил XVIII век, проспаха карнавала на прически и италианска мода. Но театърът бди. И фризьорите, предрешени като актьори за шоуто, пишеха върху косите и главите на моделите си вечния пигмалионов сюжет. Всъщност режисьори на лицата днес, двама от тях, французи в шотландски полички, само с комплексен инструмент, съчетаващ ножица, гребен и бръснач, танцуваха около главите, скъсявайки косите, довършвайки бледите кукленски лица на манекенките. Кукловоди и автори на куклата, те изтеглят усукан кичур със спектакуларен жест, падащ срязан рязко с бръснач. Подреждат го като птиче крило върху лицето. Внимателно подредени небрежни прически, помнещи 70-те и персонажите на Трюфо - от "451 градуса по Фаренхайт" например. Дневните небрежни тънки кукли сменят вечерни статуи с изискани кули от коси - подвижни колони на весела вечерна елегантност.
Аржентинска пищност от вълни и кокове, монтирани в кошници, безмерна като латиноамерикански сериал, мелодраматично гарнирана с аржентинско танго; френска артистична изисканост на силуета; немска статуарна строгост, иронично прикрита и театрално открита под белите сака на стюарди; българска екзотика в птичия резерват от прически на Васил Атанасов, панаирджийска разточителност в спектакъла на Кръстьо Капанов... сглобяваха спектакъла-ревю.
Персонаж с подвижна идентичност, основното действащо лице на този моден спектакъл сменя дължината, формата и силуета на косата и дрехите си според актуална пиеса на момента. Гримът не усилва чертите на лицето. Гримът унифицира лицата - бледи, тъмни дълбоки черни сенки, почти поглъщащи погледа, безкръвни червила. Колективен персонаж от драма без персони.
Театралите придърпват ревюто като концептуален коз срещу драмата и диалога. И тогава актьорите-манекени дефилират драмата като костюм, като форма, глътнала езика си, като невъзможност за общуване. Ревюто дръпва театралното като обща драматургия на общото ежедневие, в което актьорите-манекени споделят изкуството на преобличането и играта на идентичности, режисирана от въображението на дизайнера. "Всичко е дизайн", с тъга по възвишеното и отчаяние от всеобщата естетизация на бита, изкуство за пазара, казваха през 80-те театралите. "Всичко е театър", весело нехаейки за високото и низкото, отново им отвръщат дизайнерите.

Виолета Дечева