Софийската филхармония заминава на турне в Германия малко след като откри юбилейния си сезон на 1 октомври. Но преди това бе концертът, посветен на София. На този предсезонен "ауфтакт" диригент бе Емил Табаков, а солист Минчо Минчев.
Амбициозното намерение на диригента очевидно е било да балансира програмата между подобаващdта за празника атрактивност и представителността на емблематични за интерпретаторското изкуство творби. "Танцовата" рамка на първата част на концерта (Eмил Табаков - "Български танц", Виенявски - "Полонеза", Чайковски - "Руски танц", Равел - "Болеро") вместваше демонстрация на архитектонично оркестрово изграждане, с цялата сериозност на този интерпретационен проблем, и изявяване на солистичния гений на Минчо Минчев, при който най-висок технически виртуозитет се слива с вибрираща цигулкова експресия.
"Български танц" от Емил Табаков (трета част на Концерт за оркестър от композитора) напълно може да разчита за емоционалното си въздействие на заложените езикови опори: музикалната идиоматика на творбата - неравноделна ритмическа остинатност, фолклорно-мелодически цитати - алюзии, образна екстатичност - провокира подсъзнанието към архитипите на българската ни идентичност. Изпълнена с рационално най-стриктно преценени времеви съотношения и звукови обеми, с тънко изработени солистични участия (духови и ударни) и кохерентност на щрайха, тази ефектна оркестрова пиеса разкри софийския филхармоничен оркестър в блестящите му качества. А във великолепната интерпретация на Минчо Минчев "танците" на Виенявски и Чайковски потвърдиха максимата на романтическата музикална творба: ...и солистът да стане герой!
"Болерото" на Равел с неговата знамените оркестрация и нарастваща звукова мощ предоставяше възможност на оркестъра да покаже своето майсторство, а пък Бетховеновата Пета симфония, избрана за втората част на концерта, трябваше да бъде тежкият завършек на празничната програма. Може би поради набраната инерция обаче духът на "феста" в нейното изпълнение заглушаваше въпроса за съдбата - оня въпрос, който тя десетилетия наред представя пред човечеството. И докато то не е намерило отговора, нейният финален до мажор ще бъде амбивалентен.

Наташа Япова