Престъпление и покаяние

Отворено писмо до бившия
неврокопски митрополит Пимен


Блажен е оня човек, който не отива в събранието на нечестивци, в пътя на грешници не стои и в сборището на развратители не седи.
Псалом 1, 1.
Но Иисус, като знаеше техните помисли, рече им: всяко царство, разделено на части една против друга, запустява; и всеки град или дом, разделен на части една против друга, няма да устои.
Матей 12, 25.
Вярвам... в една свята, вселенска и апостолска Църква.
Символ верую, чл. 9




Уважаеми дядо Пимене,

Ти знаеш. Ти знаеш всичко, което ще ти кажа. И много по-добре от мен. Сто пъти по-добре познаваш Писанието. Сто пъти по-добре и Правилата на Църквата. Нито един земен обвинител не знае по-добре от тебе престъплението ти, което е и наказание.
Аз не съм твой съдник и не бих могъл да бъда твой съдник. Защото Съдникът е един и ти си много по-близо до Него. Ти си бил благодатен свещенослужител десетилетия преди ние да се родим. И всеки път чрез тебе се е извършвало истинското чудо на евхаристията. Твоята вяра е много по-силна от моята. Но ти по-добре от мен знаеш колко вярата не е достатъчна. Защото "и бесовете вярват и треперят" (Иаков 2, 19).
В сравнение с тебе аз съм във всяко отношение един младенец. И само младенчеството ми дава дързост да ти кажа това, което нито един от твоите уж приятели няма да ти каже.
Те си мислят, че могат да те излъжат. Да те манипулират за своя изгода. Но те нищо не разбират. Ти и аз обаче знаем, че всички те, взети заедно, с всичките им плитки сметки и хитрини, не могат да те излъжат. Не могат да те манипулират. Не могат да те използват. Много едър си за тях. Тебе може да те излъже само най-големият Лъжец. Само той може да те манипулира и използва.
Едър и ценен дивеч си ти за него. И затова той е вдигнал хайката си, опънал е мрежите си, насъскал е треперещите си псета по тебе. И ето - ти се заобгради с тях отвсякъде и те чакат да чуят страшния звук на последния рог. За да изядат душата ти.
Не, ние, българите, не се дърпаме едни други в адския казан. По-лошо е. Всеки сам се дърпа надолу за петата. И сам натиска главата си.
И ние с теб много добре знаем, дядо, че разколът в Българската Православна Църква не беше дело нито на "тайните служби", нито на комунистите, антикомунистите, католиците, протестантите, масоните, евреите, световния заговор против България и т. н. Не. Работата далеч не е толкова плитка и безобидна.
Ти много по-добре от мен знаеш кому единствено служи този разкол и кой е неговият единствен замислител, вдъхновител и осъществител. Единствено той е кукловодът, а останалото е марионетки, които размахват своите конци-окови. Своите велики планове за световно господство.
Никога, никога Българската Църква не е падала толкова ниско, колкото по време на осъществения посредством тебе разкол. Нито през време на османското иго. Нито през време на бившия режим, нарекъл себе си атеистичен. Никога, никога не сме брали такъв срам и не сме били толкова жалки. Стигнахме дъното. Виновниците сме двама: ти и аз. Ти, църковникът, и аз, мирянинът.
Ето - аз свидетелствам за миряните: ние сме възглупави. Ние - интелигенцията, политиците, управленците - сме наистина възглупави. Аз поне осъзнавам своята възглупост, а повечето дори не се и досещат.
И как добре ги разбирам, когато умно казват: да, Православието е изостанало, закостеняло, анахронично. Убедени са, че католицизмът и протестантството са много по-напреднали. Че трябва да ги догонваме. Че Църквата трябва да се демократизира, че е прекалено догматична.
Те се срамуват да вярват, дядо. Срамуват се да коленичат в храма и да целуват иконите. Чувстват се неудобно пред чудесата. Мислят се за много умни, че играят ролята. Убеждават себе си в културната и националната мисия на Църквата, в това, че тя възпитава. Приемат я - но като етика. С една дума: отнасят се спрямо външността на Църквата, като приемат или отричат различни нейни външни страни. Като се вардят от нейната вътрешност: живият Бог.
И те щяха да бъдат напълно прави - наистина напълно прави, защото критиката им е плод на мислене и добри намерения - ако живият Бог не съществуваше.
Ако Църквата не беше наистина Богочовешка, а беше само един великолепен носител на нравственост, човешки опит и човекотворна красота - тогава те щяха да са прави. И тогава един разкол в Църквата би бил един напълно законен начин на дебат и търсене на истината. Но ти, дядо, извътре знаеш, че Бог наистина ест. И няма много църкви. Тя е Една. И тя наистина е Богочовешка. И този, който е извън Нея, е извън Него.
Ти знаеш най-добре от всички - по-добре и от самия Патриарх Български, - че в България никога не е имало и няма "двама патриарси". Просто защото Българската църква не е една измама, а е истинска част от Едната Свята, Вселенска и Апостолска. Ние само условно я наричаме "българска" и "автокефална", когато много добре знаем, че тя е Господня и Христокефална.
И когато Първоразколникът избра именно теб за свое оръдие, той искаше да се надсмее над нас, българите. Защото ти тръгна срещу Патриарх Максим уж поради неговите компромиси с комунистическия режим. А нали тъкмо тогава - по време на този режим - ти го признаваше. Едва когато режимът падна и когато властта е в ръцете на противокомунистите - точно в тези времена ти си против Патриарха. Какво да направим: пак ли да върнем на власт комунистите, за да го признаеш.
Да, той беше лоялен към бившия режим. Както и ти беше лоялен. Той правеше компромиси. Както и ти. Единствената разлика между вас беше, че ти го венцехвалеше свръх мяра.
В 1990 г. ти публикува огромен сборник с твои текстове и в предисловието "Към читателите" заявяваш за този том: "Всяко слово в него е израз на дълбоко вътрешно преживяване на Божествените истини." Под тези думи си поставил кръст и саморъчен подпис.
Ето някои от тези дълбоко вътрешно преживени истини:
"Истината е тогава велика и оправдана, когато е обективна. А за Вас, Светейши Патриарше Максиме, истината в живота Ви е светлина, защото е конкретна." (стр. 408)
И пак за него: "...повече от десетилетие вещ кормчия на църковния кораб, мъдър наставник на клир и паство, жив пример за нас..." (стр. 448).
И пак, и пак. В този тежък том текстовете, пряко посветени на възхвалата на Патриарх Максим, са близо 30 на брой върху близо 100 страници: за рождени дни, за именни дни, за годишнини от възкачването и пр. Никой никога не е публикувал толкова хвалебствия за български духовник - от времената на Св. Кирил и Св. Борис Покръстител.
Но ти знаеш, че има нещо неизмеримо по-важно: десетилетия ти произнасяше пред лицето на Бога на всяко богослужение името на Българския Патриарх Максим като напълно признат от тебе, съвършено законен, единствен, светейший. Той е същият.
Какво повече?
Да. Патриархът е грешен и слаб - такъв е делът на човеците. Но неговите днешни грешки са всъщност нашите вчерашни грешки и слабости. Ако ние днес станем по-добри и по-достойни, утре нашият Патриарх ще е по-добър и по-достоен. Защото ние го раждаме по свой образ и подобие.
Дядо Пимене, никой не вярва в твоята лъже-църква. И самият ти не вярваш в нея. Но нека заедно с теб да намерим начин как да ви наричаме, без да ви лъжем и без да ви обидим. Научи ме как да изразя по най-уважителен начин - защото аз наистина те уважавам - понятието лъже-патриарх. Защото ти си в действителност един лъже-патриарх. Кажи ми как да наричам твоите лъже-епископи, като им дам да разберат, че наистина ги обичам и уважавам.
Само ти, само ти можеш да ми помогнеш най-добре. И ти прекрасно - най-добре от всички - знаеш какво точно трябва да направиш. И не е нужно да ти го казвам.
Как могат да се обединят смъртнозаразеният и незаразеният със смъртоносната болест? Дали не като заразеният напълно се очисти? И какъв е средният път? И какъв е компромисът, който незаразеният трябва да направи в името на обединението. Има едно-единствено нещо, което стои над обединението на Българската Църква: истината. Как тя да се обедини с лъжата и в името на какво да направи компромис с нея!
Земната човешка съставка на Българската Църква е в безкрайно тежко състояние - като катастрофирал човек с изпотрошени крайници и обезкръвен. Но нека да не му преливаме от смъртнозаразената кръв. Нека и да не го обвиняваме, че не може да ходи и да работи, а да му помогнем да се вдигне на нозете си.
Впрочем най-лошото е вече зад нас. Стигнахме дъното и вече тръгваме нагоре. Не усети ли? Аз го усетих.
Българската Църква тръгна към своето Възраждане. Никой не може да определи точния ден и час, когато това започна. Но сякаш то стана именно през последните няколко седмици. Ако не са ти казали - сега вече знаеш.
Има два пътя. Разколът или ще се втвърди, или ще изчезне яко дим.
Ако твоята лъже-църква бъде подкрепена от лъже-умниците и стане много силна - тогава всички мерзавци ще скочат в нея. И истинската Църква ще се пречисти и ще намери себе си. Ще се отърси от самодоволството си, от дрямката си, от мерседесите си, от отчуждението си. И всичко в Нея ще стане десеткратно по-истинско. И аз ще намеря десеткратно повече братя и сестри. И това ще бъде едно истинско Възраждане.
Ако пък ти направиш това, което трябва да направиш, тогава ще празнуваме заедно. Три дни камбаните ще бият и ще се прегръщаме по улиците. И енергията на обединението ще ни накара отново да се открием едни други. И да си кажем грешките в очите. Защото Църквата ни наистина слезе много ниско и ние трябва да запретнем ръкави да въздигнем нейната човешка съставка до нейната Божествена.
Умниците може и да не разберат за какво сме си говорили през цялото време. Но ти, дядо, ме разбираш и без думи.
Целият ти близо столетен живот е сложен на едното блюдо на везната - и тежи по-малко от един-единствен миг. Сега е истинският звезден миг на живота ти. И той ще определи кой си.
Всички ние сме осъдени на смърт. И справедливо осъдени за разбойничеството ни. Но в мига, преди да издъхнем - за всеки от нас - небесният Прозорец се отваря и Неговото Око те поглежда за последен път отсам смъртта.
Както добрият разбойник, разпнат отдясно на Христа, който именно в този последен миг се обърна към Него и се спаси с едно слово. И остави за нас всички примера за последната надежда.
Колко хубаво ще е и ти, стари разбойнико, в последния миг - сега - да се обърнеш. Да се спасиш. И да ни дадеш пример. Да дадеш пример на цял един народ от неверници.
Излъжи Лъжеца и всичките ти предишни грехове ще заработят срещу него. Защото разбойници сме ние - и много по-малко вярваме на праведника, отколкото на разбойника.
Твоето покаяние ще спаси повече души, отколкото всичките ти досегашни добри дела. И ще целуваме пак благоговейно ръката ти. И ще ти се молим да се застъпваш за нас, когато се качиш при Него.

28 септември 1998 г.
София

Сърдечно твой
Георги