Проект

НАЦИОНАЛНА СТРАТЕГИЯ
ЗА РАЗВИТИЕ НА ИНФОРМАЦИОННОТО ОБЩЕСТВО


(резюме)

Информационното общество (ИО) е резултат от промените, предизвикани от използването на новите информационни и комуникационни технологии (ИКТ) в цялостния обществен живот. Развитите в технологично отношение страни приеха свои национални стратегии и програми за преход към информационното общество. Европейският съюз (ЕС) прие стратегия за ИО заедно с представения от Европейската комисия План за действие "Европейският път към информационното общество". Такива стратегии и програми са разработени и от почти всички страни от Централна и Източна Европа. Тези актове очертават интегрираната рамка за ИО и обхващат ключови области като телекомуникации, научни изследвания и развитие, иновации, конкурентност, средни и малки предприятия, икономическа и социална кохезия, интелектуална собственост, защита на данните, електронна търговия, международни връзки и културен обмен.


Основните характеристики на ИО са:
-
разпространение на високоинтелектуални технологии на основата на компютърни информационни технологии във всички икономически и социални дейности;
- висока заетост в сферата на услугите - над 50 % от цялото работещо население;
стремително нарастване на обема на обменяните данни, чието овладяване само с традиционни средства е невъзможно;
- демасовизиране на определени социални и икономически процеси- производство на малки серии продукти, сегментиране на пазара, разпадане на част от големите индустриални компании и др.;
нарастване ролята на индивида - промените в характера на труда и управлението повишават отговорността на човека;
- поддържането на равнището на квалификация в динамичнопроменящия се свят изисква от хората в ИО да се образоват и самообразоват през целия си живот;
- глобализация, икономическа и социална кохезия - създават се условия за изграждане на "общество без граници", елиминиране на фактора "разстояние", движение към социална еднородност.

Развитието на глобалната информационна политика се основава на следните принципи:
- подкрепа на конкуренцията;
- насърчаване на частните инвестиции;
- дефиниране на адаптивна регулаторна рамка;
- предоставяне на свободен достъп до мрежите;
- развитие на универсални информационни услуги;
- гарантиране на равни права за достъп до информационните ресурси;
- осигуряване на разнообразие в съдържанието на информацията, включително запазване на културните и езиковите различия;
- признаване на необходимостта от глобално сътрудничество и специално внимание към по-слаборазвитите страни.
При изграждането на ИО България следва да намери адекватен национален израз за внедряване на тези принципи.

Националната стратегия за развитие на ИО определя основните цели, приоритети и действия за изграждане на ИО у нас, като съчетава националните интереси с концепцията за ИО, разработена от Европейския съюз. В съответствие с Националната стратегия се изпълнява и програма, при следните специфични за страната ни условия:
- утвържаване на демократичната система;
- европейска и евроатлантическа интеграция;
- развитие на
пазарна икономика;
- паричен съвет.

Основни цели на стратегията са:
-
да свърже развитието на страната ни с характеристиките и принципите на ИО;
- да посочи общите национални приоритети за преход към ИО в икономически, технологичен, социален и законодателен план;
- да очертае основните дейности, необходими за прехода към ИО;
- да послужи като основа за разработване на Национална програма за реализация.

Основни национални приоритети при изграждане на ИО са:
-
изграждане на национална общодостъпна информационна и комуникационна инфраструктура;
- въвеждане на съвременни ИКТ в управлението, икономиката, образованието, културата, здравеопазването, системата за националната сигурност, екологията;
- развитие на индустрията на ИКТ като водещ отрасъл;
- сближаване
на правната уредба на ИО със съответното законодателство на ЕС ;
- създаване на висококвалифицирани специалисти за ИО;
- подготовка на обществото за пълноценна реализация в ИО.
Тази стратегия е разработена в съответствие с Програмата на Правителството на Република България "България 2001" и изпълнението й обхваща периода до 2006 година.

В резултат от реализирането на стратегията се очаква:
- устойчив растеж и ефективност на икономиката;
- по-висока заетост в държавния и частния сектор;
- повишаване на жизнения стандарт;
- укрепване на демокрацията и правовата държава;
- ускорено интегриране в европейските и евроатлантическите структури;
- повишаване на ефективността на държавното управление и широко въвличане на гражданите в процеса на вземане на решения в съответствие със Стратегията за изграждане на модерна административна система на РБългария;
- разширяване на достъпа на гражданите до информация и на възможностите за свободна комуникация;
- запазване на националните традиции, култура и идентичност.
Реализацията на Националната стратегия за ИО се финансира от различни източници - държавния бюджет, средства от международни програми, по различни договори, дарения, инвестиции от частния и държавния сектор и др.

На национално равнище дейностите по ИО се координират, организират и контролират от Координационния съвет по проблемите на ИО към МС. Информационната политика се осъществява при взаимодействие между различните институции, а също и при взаимодействие с Европейския съюз, страните от Централна и Източна Европа и други. Националната стратегия за развитие на ИО е акт, въз основа на който се разработват информационни стратегии, очертаващи целите, приоритетите и действията за отделните сектори. Независимо от това, че засега държавата има водеща роля при изграждане на ИО, тя не трябва изцяло да доминира над останалите участници в изграждането му.

Стратегията разглежда основните национални приоритети в следните области:
отворено управление;
технологични основи на ИО;
новата икономика;
инвестиции в бъдещето;
човекът преди всичко;
стандартизация и ИО;
правото на ИО;
приобщаване на хората към принципите на ИО.


Отворено управление

Управлението е основна сфера на приложение на новите ИКТ. Дейността на държавните институции следва да се постави на съвременна технологична основа за постигане на:
Ефективност и повишена производителност на човешкия труд;
Понижаване на себестойността на обществените услуги, извършвани от администрацията;
Обществен контрол върху управлението, намаляване на бюрокрацията, ограничаване на корупцията, реализация на правото на информация и - в дългосрочен план - развитие на нови форми за участие на гражданите в процеса на вземане на решения;
Приложение на богатия опит на частния бизнес в областта на ИТ;
България към ЕС.

Следва да се разработи държавна политика относно услугите с информацията, която е на разположение на институциите, и категоризация на информацията:
Информация за безплатно публично ползване;
Информация за платено ползване по индивидуални заявки;
Информация, представляваща предвидена от закона тайна.
Необходимо е да се изготви Единен акт за унифицираните принципи на дейност във всички звена на публичната администрация. Този акт да гарантира независимостта на отделните институции при развитие и използването на системите, включително и на съдържанието на информацията, при спазване на общи стандарти и процедури. Следва да се оптимизира механизмът на обществени поръчки в областта на ИКТ. Постепенно да се премине към преобладаващо безхартиен информационен обмен, като :
администрацията предостави възможности за телекомуникационна връзка на гражданите и стопанските субекти с различните си звена ;
се уреди правната сила на електронния документ и електронния подпис и се премахнат правните бариери пред електронния обмен на документи с официален характер;
се организира издаване на електронни справочници за актовете на администрацията, както и за структурата, правомощията и адресите на отделните звена, предлаганите от тях услуги, календар на задълженията на гражданите и др.

Следва да се създадат електронни версии на официални издания на държавата, например "Държавен вестник", като се уреди правното значение на официалните носители на правна информация.


Ускорено да продължи компютризацията на съдебната система и се установи възможност за телекомуникационен обмен на съдилищата с държавните институции, публичните регистри и др. При автоматизирането на дейността на Конституционния съд да се изградят бази данни с решенията му и техните преводи на основните европейски езици и се развият възможностите за телекомуникационен обмен на информация със сходни институции за конституционен контрол.

При автоматизиране на нотариалната работа да се създадат унифицирани
стандарти и връзка с единния национален кадастър, като се въведат единни технологии за нотариална работа и единна автоматизирана система за нотариалните сделки. Да се разработи правната основа на електронните нотариални сделки.

Ускорено да се изгради Единната информационна система за противодействие на престъпността, с която да се подпомогне координацията на борбата срещу организираната престъпност и корупцията. Целта на системата е да се интегрират данните, с които разполагат правозащитните ведомства, финансовите, данъчните и митническите органи.

Необходимо е да се оценят съществуващите публични регистри и да се приложат стандартите на ЕС за изграждане на публични хранилища на информация, като се регламентира достъпа до тях. Да се предвиди създаване и поддържане на публични регистри, включително:
единен публичен регистър за физическите лица, доразвиващ съществуващата ЕСГРАОН съобразно с потребностите на обществото на съвременния етап и изискванията на ЕС към регистрите с персонални данни;
единен публичен регистър за юридическите лица , включително стопанските субекти, политическите партии, организациите с нестопанска цел, техни клонове и поделения.

На основата на единен идентификационен код да се премине към обединено ползване на съществуващите статистически, данъчни, съдебни, митнически, осигурителни и други бази данни и се предвидят бързи и опростени процедури за еднократно регистриране на юридическите лица за целите на съдебните, данъчните, митническите, осигурителните органи.

Сигурността на комуникациите и защитата на данните са централни въпроси за информационното осигуряване на управлението. Да се предвидят комплексни програми за сигурност на комуникациите в управлението на различни равнища: техническо (хардуерно и софтуерно), организационно, договорноправно, нормативно. Чрез последователно прилагане на програмите за сигурност да се ограничат възможностите за разрушаване или промяна на данните като отказ на средствата за обработка, съхранение или предаване на данни, неправомерен достъп до информация или опериране с нея.

За целта да се създадат междуведомствени органи, които в координация с отделните институции, стопански субекти и неправителствени организации да изготвят национална програма за решаване на проблемите като:
Проблем 2000;
Деноминацията на националната валута;
Въвеждането на ЕВРО и хармонизацията на националните разплащателни документи с изискванията на ЕС.

Постиженията на новите ИКТ да се използват пълноценно в процеса на подготовка на България за членство в ЕС, като се създадат специализирани бази данни, отразяващи дейностите на институциите по подготовката на страната за членство и се изградят ефективни телематични връзки със съответните институции на ЕС.

Технологични основи на ИО

Решаващо условие за реализацията на ИО е осигуряването на достъп на гражданите до съвременни, ефективни и качествени далекосъобщителни и информационни услуги, предоставяни на приемливи цени. За целта трябва да бъде осигурена всеобщо предлагана услуга. Важен неин аспект е общественият достъп до обикновената телефонна услуга чрез обществени телефони, които осигуряват безплатен достъп до националните услуги за спешна помощ.

От гледна точка на универсалния достъп основни приоритети при развитието и модернизацията на националната телекомуникационна инфраструктура
трябва да бъдат развитието и подобряването качеството на традиционните услуги, интегрирането на мрежите за пренасяне на данни със световните мрежи, масово преминаване към цифрови мрежи с интеграция на услугите (ISDN), въвеждане на нови дистрибутивни, интерактивни и мултимедийни услуги, базирани на нова високоскоростна или алтернативна преносна среда до абонатите - например кабелната телевизия, използване на спътниковите телекомуникации (системи VSAT, спътници с ниска и средна орбита, постепенно преминаване към АТМ мрежи на базата на оптични преносни системи от синхронната цифрова йерархия, усвояване на позицията на геостационарна орбита, която има България за изграждане на национална многофункционална спътникова система).

Тези приоритети могат да се реализират чрез универсална мрежа, чието бързо доизграждане следва да продължи. Модернизацията на националната мрежа следва да се извършва чрез поетапно въвеждане в действие на нови цифрови капацитети и постепенна подмяна на аналоговата апаратура. В места с ниска плътност на абонатите и със сложен терен следва бързо и комплексно да бъде решен проблемът с честотното осигуряване на радиосистемите за безжичен фиксиран абонатен достъп. Прецизно да бъдат дефинирани мрежовите интерфейси и архитектури на базата на европейски или международни стандарти.

По-нататъшното развитие на Интернет в страната ще позволи увеличаване на взаимната свързаност между хората, поддържане на звукова и видеовръзка в реално време. При това следва да се използват телекомуникационните възможности на БТК за създаване на подходяща инфраструктура в страната според световните изисквания, да се провежда съответна законова, правна и финансова политика за насърчаване на използването на мрежата и за засилване на конкуренцията между доставчиците на Интернет услуги. Националната академична информационна мрежа трябва да се разшири за развитие на обучението и изследователската дейност и мултиплициране на опита у нас, като част от разходите се субсидират от държавата. Заедно с това е необходимо популяризиране на възможностите на Интернет. Да се предприемат специални мерки за осигуряване на защита от несанкциониран достъп в съответствие с международните стандарти.

При изработване на стратегия за развитието на информационните технологии у нас в процеса на присъединяване на страната към ЕС следва да се имат предвид фактори като: глобализацията на икономиката, местната икономическа инфраструктура, обслужването в обществената сфера, изменението на характера на работата, на качеството на специалистите, на структурата на пазара на работна сила и др. Основен национален приоритет в областта на ИКТ следва да бъде развитието на производството (разработката и внедряването) на информационни технологии от български производители. Възстановяването на традиционно силните позиции на България в тази област ще осигури национална база за участието ни в международното разделение на труда, ще бъде важен източник на национален доход и ще задържи в страната много млади и способни специалисти.

Новата икономика


Реализацията на ИО изисква промяна на приоритетите, преструктуриране и въвеждане на ИКТ в икономиката.
Информационната индустрия е важен фактор за икономическото развитие на страната. Засега основни дейности в тази област са асемблиране на компютри, търговия с компютърни системи
, разработка на софтуерни продукти, на отделни възли и компоненти за приборостроенето, на системи за охрана и др. Необходима е промяна в структурата и организацията на изследователската, развойна и производствена дейности, както и в продуктовата структура. Развитието им е предпоставка за интегриране на България в ЕС и има положително социално, екологично и регионално отражение.
Следва да се насърчават малките и средни предприятия, работещи в областта на ИКТ с цел допълнително развитие на информационната и телекомуникационната инфраструктура.
Основният приоритет в областта на информационните технологии трябва да бъде утвърждаването на България като производител на компютърни и комуникационни системи и устройства и софтуерни продукти.
Следва да се развие електронната търговия, която осигурява извършване на всички търговски дейности по електронен път, като се обхващат фазите на информиране, договаряне и разплащане.
Транспортът позволява широко въвеждане на ИКТ с две основни цели: конкретна реализация на информационни и управляващи компютърни технологии за решаване на неотложни проблеми и създаване на информационна среда, способствуваща за функционирането на най-модерни транспортни технологии. Приоритетите в областта на транспорта произтичат от обвързаността му със значителен брой други отрасли (производства, търговия) и институции (граничен контрол, митници). Следва да се развиват съществуващите централизирани системи за оперативно управление на основните технологични процеси в БДЖ, авиокомпаниите, Параходство БМФ
и БРП. Необходимо е изграждането на интегрирани общотранспортни системи за бездокументно оформяне на превозната дейност по цялата верига на взаимоотношения "производител - търговец - спедитор - превозвачи - митнически и други административни органи - банки - потребител", за технологична организация на взаимоотношенията в превозния процес, за информационно обслужване на граничен пункт и за бездокументно предаване на информация ЕДИФАКТ.
Навлизането на ИО в селското стопанство и сред заетите в него се очаква да доведе до положителни икономически и социални резултати. Основа за това ще бъде повишаването на информираността сред селските стопани, ако заедно с това у тях се създаде квалификация и нагласа да търсят, намират, интерпретират правилно и прилагат необходимата за конкретните им стопански дейности информация.
Следва да се създаде и реализира програма за поетапно обучение и убеждаване на заетите със селско стопанство в необходимостта и ползването и прилагането на ИКТ заедно с осигуряване на условия за постепенно създаване на съответна инфраструктура за ИКТ. Целесъобразно е да се създадат информационни системи за съвети в различни отрасли на селското стопанство (земеделие, животновъдство, овощарство и др.), за агропазарна и за агрометеорологична информация. Необходим е динамичен регистър на земеделските земи. Информацията в него (вкл. и графична) ще се ползва на различни нива и от различни служби - общини, данъчни служби, съдилища, нотариуси, МЗГАР, отделни заинтересовани граждани.

Инвестиране в бъдещето


Основна национална инвестиция в бъдещето са образованието и науката. Подготовката за ИО изисква неговите граждани да притежават функционална грамотност по ИКТ и да ги използват в ежедневието и в професионалната си дейност. За целта образователните институции трябва да осигурят всеки завършващ средно образование да познава и умее да използва основни ИКТ, а висшистите - да владеят и използват в съответната професионална област ИКТ. Нова тяхна задача е организирането на подготовката на членовете на обществото като непрекъснат процес на образование и самообразование. Това ще доведе до непрекъснатото и пълното разгръщане на индивидуалните способности на всеки, ще съдейства за превъзмогването на социалната изолация, за по-лесното адаптиране към бързо променящата се социална среда и за намаляването на регионалните диспропорции. За реализацията на този процес ще се използват дистанционното обучение, мултимедията, теле- и видеолекции и други форми. Това от своя страна изисква разработването на учебни материали и пособия в съответствие с новите форми и методи на обучение. Задължително условие е осигуряването на отвореност и широк достъп за всеки до съответните ресурси и образователни услуги с отчитане на националната и културната идентичност.
В условията на ИО следва да се изгради нов модел на развитие на научните изследвания като се определят нови приоритети и механизми на организация и финансиране. Академичната общност следва да разработи този модел като съгласува с държавните институции приоритетите за научните и приложните изследвания в областите, релевантни на ИО и механизъм за тяхното реализиране. Част от този модел да бъдат нови и корпоративни форми на партньорство между бизнеса, индустрията, образователните и изследователските институции за разпространение на иновации
и знания. Така България ще се превърне в привлекателно място за научноизследователска дейност и рязко ще намалее изтичането на млади и на висококвалифицирани изследователи в чужбина.
Образованието и научноизследователската дейност изискват модернизиране на библиотечната система и осигуряване на широк достъп до нея и до информационните й ресурси. Необходимо за това е да се изградят телекомуникационни връзки между библиотеките и да се предостави достъп до Интернет;
България трябва да участва пълноправно и пълноценно в Петата рамкова програма на ЕС за изследвания, технологично развитие и демонстрационни дейности (1998-2002). Така базовите за ИО научни и технологични изследвания ще се приведат в съответствие със стандартите на тази програма, което има ключово значение за развитието на ИО в България.

Човекът преди всичко


ИО създава ново измерение и в социалната политика, свързано с възможностите за подобряване на качеството на заетостта и социалната интеграция на заетите.
Наред с традиционните форми на заетост, в ИО се появяват и нови, нетипични гъвкави форми: непълно работно време, срочни договори за определна работа, дистанционна заетост. За тяхното развитие, особено за дистанционната заетост, следва да се създаде правна регламентация. Заедно с това намаляват различията между неравностойните групи на пазара на труда (жени, инвалиди, работници в предпенсионна възраст, учащи се, малцинства, мигранти). Потенциалът на ИКТ следва да се използва за насърчаване на по-високи стандарти за безопасни и здравословни условия
на труд, като се установи система за контрол върху тях, основана върху приемането на нови нормативни актове, които осигуряват хармонизацията на българското право с директивите на ЕС и конвенциите на МОТ.
Прилагането на ИКТ в здравеопазването ще има значителен ефект. Следва да се пристъпи към създаване на национална компютърна здравна мрежа, основана на национална информационна и комуникационната инфраструктура. Тя ще позволи да се обменя информация между лекари, болници, аптеки, лаборатории и фармацевтични
предприятия и различните здравни ведомства и организации, а пациентите, особено лица с увреждания или от села и от граничните райони ще могат да се свързват със здравните пунктове и да получават указания от лекари-специалисти при спешни случаи. Приоритетно следва да се реализира въвеждане на електронни карти с данни за здравословното състояние на пациента, провеждано лечение, медицински изображения, резултати от анализи и др.
Културата се превръща в област, в която ярко се проявява новосъздаденият глобален
пазар и отпадането на географските и държавните граници . Управлението на културата следва да използва пълноценно възможностите на ИКТ чрез стандартизиране на критериите и информационните технологии за обработка на информацията за паметниците на културата; създаване и поддържане в актуален вид на бази данни за паметниците на културата; телекомуникационен достъп до бази за националното културноисторическо наследство. Приоритети в разглежданата област са преодоляването на комуникационната и идеологическа откъснатост на националната култура, създаването на конкурентноспособна българска култура като пазарен продукт, представянето на националните културни фондове чрез средствата на съвременните комуникации, създаването на обществени нагласи за зачитане на авторското право и другите права на интелектуална собственост, поддържането на традиционни автентични и уникални културни традиции и съхраняване на културното разнообразие. Специално внимание следва да се отдели на българския език като "малък език" и възможностите на ИКТ за представяне на българските произведения и на други езици в свързания свят.
В интеграцията на медиите към стандартите на информационното
общество се проявяват следните теденции:
постепенно отдръпване на държавата с нейните форми на регулация
постепенно отдръпване на държавата с нейните форми на регулация от медийното пространство и реабилитиране на публичната роля на индивида;
отпадане на идеологическия контрол и развитие на технологични средства за контрол върху незаконно и вредно съдържание;
конвергенция на електронните медии, телекомуникациите и компютърните технологии .
За разлика от някои области в икономиката, в които държавата все още играе водеща роля при поставянето им на съвременна технологична основа, в областта на електронните медии държавата следва да уреди законодателно либерализирането на медийното пространство и, гарантирайки конституционните права на гражданите, да даде свобода за разгръщане на процеси като:
демасовизация: следва да продължи укрепването на регионалната комуникация, чрез лицензионната политика на регулаторните органи да се насърчава развитието на радиостанции, ефирни и кабелни телевизии както с национален, така и с регионален обхват, да се укрепи самостоятелността на регионалните центрове на БНТ и БНР;
интерактивност: чрез създаване на специализирани медийни приложения да се активизира персонализацията на предаванията и да се разширяват социалнозначимите дейности като дистанционно обучение и конферентни публични дискусии в реално време, програми за лица в неравностойно положение и др.
широко използване на съвременни технологични решения като цифрови
технологии, сателитен пренос на програми и др.
глобализация: да се съчетава гарантираното от законодателя свободно приемане и препредаване на чужди радио- и телевизионни програми , за да се разширява възможността за достъп до световната култура, с българското присъствие в световното медийно пространство.

Стандартизация - налагат се
революционни промени


В областта на стандартизацията ИО налага да се направят не корекции, а революционни промени: премахване на задължителността на стандартите и осигуряване на независимост на националните стандартизационни органи от изпълнителната власт, т. е. поставяне на стандартизацията на широка обществена основа. Следва да се осигури тясно взаимодействие на националните органи с международните и регионални организации, да се опростят процедурите и широко да се възприемат международните и регионалните стандарти в качеството им на национални. Така ще се осигури необходимата глобализация и съвместимост на инфраструктурите и техническите системи.
Тъй като със стандартизацията изключително тясно са свързани областите на сертификация и акредитация, друга първостепенна задача е създаване на съвременна система за изпитвания и сертификация, която чрез
системата за акредитация да послужи като основа за взаимно признаване с Единния европейски пазар.
Ведомствата следва да преразгледат своите технически нормативни актове и хармонизираните с тях стандарти. Само чрез ясно дефиниране на т. нар. "регулирана област", в която органите на властта могат чрез технически разпоредби да създават обосновани пречки в търговията, ще може да се регламентира по възприетия в ЕС начин взаимната връзка между технически нормативни актове и свързаните с тях стандарти и безболезнено да се премине към доброволност при прилагането на националните стандарти.
Новата законова рамка на стандартизацията трябва да позволява въвеждането на международни и европейски стандарти у нас на оригиналния език по метода на добавяне на заглавна страница на български език или по метода на позоваването.
В организационен аспект е необходимо създаването на обществен орган за стандартизация и поетапното му прехвърляне на пълномощия и отговорности за организиране и провеждане на националната стандартизация на основата на предлаганата нова правна рамка на тази дейност.

Правото на ИО


В информационното общество нараства значението на законодателството,свързано с информацията и нейното използване. С особено значение за ИО е правната уредба на:
управлението на информационните ресурси;
индустрията на ИКТ;
телекомуникациите,
електронните медии;
международният трансфер на данни;
достъпът до информация, поверителната информация, информационната неприкосновеност награжданите;
защитата на данните и сигурността на информационния обмен;
компютърните престъпления ;
интелектуалната собственост;
библиотечното и архивното дело;
управленските информационни системи и др.

Правната уредба на информационните отношения следва да се развива:
eдновременно с процеса на сближаване на законодателството на страната с правото на ЕС, като се има предвид тенденцията към телекомуникации без граници,
модерно и съответно на развитието на съвременните ИКТ,
комплексно, при отчитане на нарастващото икономическо значение на информацията като стока
; универсалността на информацията като елемент от
човешкия труд, образование, отдих и бит; конвергенцията на информационните
сектори - информационна индустрия, електронни медии, телекомуникации.
Развитието на информационното законодателство следва да даде възможност за създаване на благоприятни условия за устойчив икономически растеж на страната и за повишаване на качеството на живот на хората.

Последователно и еднообразно следва да се създават основите на правната уредба на "услугите на информационното общество" като единна дейност, която обхваща съществуващите и създаващите се нови типове услуги, предоставяни на разстояние, с електронни средства и по индивидуална заявка на потребителите. Такива са например:
професионалните услуги, предоставяни по телекомуникационен път ;
интерактивни форми за развлечение,
електронни библиотеки, електронна периодика,
електронна търговия, финансови трансфери,
електронен нотариат,
дистанционни образователни услуги и др.
По отношение на "услугите на информационното общество" следва да се прилага съответно принципът за свободно движение на стоки и услуги с оглед включването на България в единния либерализиран европейски пазар .

Правната уредба на интелектуалната собственост е друга област, в която технологичното развитие е от първостепенна важност. Напредъкът в технологиите направи възможно обектите на авторското право да бъдат възпроизвеждани по електронен път и да бъдат разпространявани по телекомуникационен път.Предстои решаване на въпроси като:
права върху имена на домейни;
права върху софтуер;
права върху бази данни.
права върху топологиите на интегралните схеми и др.

Информационното общество е съпроводено и със специфични негативни явления - компютърни престъпления и престъпления в електронна среда, които следва да получат
своята правна регламентация. Компютърни престъпления са престъпления по отношение на мрежи и комуникационни системи, като: незаконен достъп до информация, увреждане на данни, заличаване на записи за задължения и неоснователно обогатяване, ползване на услуги без заплащане, злоупотреба с информационни системи. Увеличават се и престъпленията, за които телекомуникационните мрежи са благоприятна среда, като: порнография, насилие, расова дискриминация в мрежите, пране на пари, организиране на общественоопасни действия като производство на експлозиви, атентати и др. Необходимо е да се въведат ефективни наказания за подобни престъпления, които да са приложими и при трансграничните мрежи.

За стимулиране на развитието на високотехнологични производства и услуги законодателно следва да се гарантира благоприятен инвестиционен климат и да се стимулира износът на високотехнологична продукция. Законодателно следва да се уреди създаването на високотехнологични паркове като организационна форма за ускорено развитие в тази област.

Приобщаване към ИО


Информационното общество е общество за всички. За успешния преход на страната към ИО решаващо е запознаването на обществеността с технологичните, икономическите, социокултурните, етичните, регулаторните и пр. аспекти на използване на новите ИКТ, с предимствата и рисковете на ИО.
Чрез различни средства и канали (медии, литература, изложби) широката общественост следва да бъде системно информирана по различни проблеми на ИО, тяхното значение, възможностите на съвременните ИКТ и рисковете, които ги придружават, както и за провежданите национални и международни инициативи.
За приобщаването към ИО допринася и оптимизирането на социалната и икономическата сфери в резултат от използването на ИКТ. Чрез тях се преододлява факторът "разстояние", различията по отношение на етнос, религия, език, пол, здравословно състояние и др. , стимулират се държавният и частният сектори за висококачествено и експресно обслужване на гражданите, обогатяват се възможностите за образование и самообразование през целия живот, разкриват се нови типове работни места, създават се по-добри условия за труд, за повишаване на жизнения стандарт.
Преходът към ИО е глобален световен процес. Поради своята същност ИО стимулира взаимодействието между различните държави с оглед тяхното прибщаване към глобалното информационно общество.


Настоящият Проект за стратегия и национална програма за развитие на информационното общество в Република България е изготвен в съответствие с Решение -2 по Протокол -3 от 10.06.1998 г. (ДВ, бр.68 от 1998 г.) на Междуведомствената работна група по проблемите на информационното общество към междуведомствения Координационен съвет по проблемите на информационното общество към МС, на основата на проведен търг и конкурс , от екип в състав:

Ръководител
: доц.д-р Нели Огнянова
ст.н.с. д-р Аврам Ескенази
доц. Георги Лозанов
доц. д-р Емил Марков
проф. д-р на техн. науки Кирил Боянов
ст.н.с. д-р Мирослав Илиев
ст.н.с. Петър Попов
н.с.д-р Петя Асенова
Стивън Францен
Татяна Хинова
Христо Георгиев


При изработването на проекта взеха участие екипи на Българската академия на науките, Българската телекомуникационна компания, Асоциация "Развитие на информационното общество", Националната камара за развитие на бизнеса и др. Беше използвана информационната база на Българския институт за правно развитие, като работата по проекта се отразява в Интернет на адрес http://www.bild.acad.bg/infosoc.htm

Предстои широко публично обсъждане на проекта.
Септември 1998 г.