Мълчанието -
златото на историята


На фона на предимно общата скука, познати лица, въпроси, отговори и нищета, в публицистичния жанр по българските канали все по-ярко се опитват да греят звездите на телевизия "7 дни". Звездите са лесни, виждат се само на тъмно. Едно такова звездно явление иска да стане неделното вечерно предаване "7 дни със Светослава Тадаръкова и "Хората по..." Дълго се чудим за какво им е такова дълго заглавие или по-точно защо са им две заглавия в това строго време на валутен борд. После проблемът се изяснява: водещата кани познати на зрителя (и предимно опозиционни) персони, а "хората" чрез телефонната слушалка изказват мнения по повдигнатите въпроси. Вероятно такава отворена за диалог към зрителя форма изглежда наистина полезна, но в случая зрителят се оказва не само своеобразен инвалид в сравнение с цъфтящите на екрана персони, но дори се явява патерица на персоната, с която тя се подпира, замеря въображаемите си противници или просто я чупи като негодна.
Темата Луканов (положена във връзка с годишнината от смъртта му) лукаво изкуши и Тадаръкова при последното й предаване. Нейни гости бяха Велислава Дърева и Андрей Райчев - в известен смисъл специалисти по темата, макар твърде емоционално обвързани с нея като заклети привърженици на загиналия. Според Дърева: гибелта прави хората герои и Луканов бил голяма личност, която може да се съпостави със Стамболов; останал е неразбран, макар че на Кръглата маса тъкмо той легитимирал СДС и БСП (като диалогична партия), стартирал мощни (!?) реформи, извършил прехода без кръв и затова крайните му противници от двата лагера в крайна сметка били доволни от неговата пролята кръв, убийството му е политическо и точно затова се криминализирало от определени среди. Според Райчев е същото - или все пак почти, защото го изказа по-умно: Луканов бил ненавиждан от бесните леви и десни, тъй като при прехода първите изгубили властта си, вторите - времето си (което са могли да употребят за власт), а разразилата се след смъртта му политическа криза сочи, че убийството е политическо. За разлика от Дърева обаче, Райчев открива и грешка при Луканов. Тя била във възгледа му за "единното БСП" - сиреч партията да се променя, без да нарушава целостта си. От страна на зрителите също не се получиха изненади: Луканов бил чудесен, хубав човек, бивш комунист или просто е намерил това, което е търсел. Изказа се по телефона и бившият секретар на МВР Цвятко Цветков. Той задължително трябваше да бъде полутайнствен и по този начин да скрие гласа си на осведомена и публична персона някъде сред зрителските маси, защото милицията дебне и слуша. Според него са убили Луканов, тъй като знаел много, но в политиката си винаги бил единак. Ето разликата между социолога и човека на реалната практика. При полицая човек за човека е вълк, докато обремененият с идеологеми наблюдател все ще привиди Човека, Другаря, Приятеля.
През цялото предаване витаещите сравнително ниско в ефир Стамболов и Луканов обвинително мълчаха. По-нагоре Георги Димитров и Тодор Живков гледаха някак обидено, а мустаците на Стамболийски гневно и упорито мърдаха.

Ромео Попилиев